Повечето хора, които са гледали Starship Troopers 1997 (Звездни рейнджъри) смятат, че това е екшън-фантастика със съмнителни качества.
Повечето хора бъркат.
Времето да си го спомним не може да е по-подходящо. Филмът щеше да е хит, ако правеше премиерата си сега, а не преди 20 години, когато се провали. Днес щеше да разбуни социалните мрежи и да влезе в коментарите на всички коментатори.
Писателят
Сценарият е по едноименната книга на Робърт Хайнлайн. Основни теми в творчеството му са свободата, индивидуализмът, влиянието на организациите и държавата върху личността. Хайнлайн изпитва уважение към военната служба, той е възпитаник на Военноморската академия на САЩ. Смята, че всеки от нас има дълг към обществото и другите.
Политически авторът преживява еволюция. Като млад е член на Демократическата партия, а после става активен антикомунист. В зрелите си години споделя консервативни ценности, тогава ще определи младостта си като „пълна с наивност“. Преценява се като либертарианец. В основата на либертарианството е личната свобода, забраната за насилие върху индивида и скептичното отношение към държавата.
Книгата
Не съм я чел. Тези, които са я чели казват, че няма общо с филма. Пол Верховен също не я е чел. По собствените му думи – само първите две глави.
В книгата Джони Рико е филипинец и се казва Хуан Рико. Във филма е жител на Буенос Айрес. Книгата е посветена на дълга и саможертвата. Филмът е за нещо друго. Бубулечките в книгата – по думите на автора, символизират комунизма и смазващият му ефект върху индивида.
Филмът
Преди време го препоръчахме като част от постовете ни с подценени филми.
През 23-и век Земята е интегрирана в глобална супердържава – Федерацията, която започва да колонизира Вселената. Докато завладяват нови територии хората се натъкват на Арахнидите, гигантски буболечки-убийци. Между двата вида тече война с една цел – пълно унищожение на противника.
Федерацията е общество, в което право на глас имат само тези, които са служили в армията. Те получават титлата „граждани“. Джони Рико и приятелите му – Кармен, Дизи и Карл са кадети, които мечтаят да станат граждани. Преди това обаче те трябва да минат през мелачката на войната. Джони и Дизи са избрани за пехотинци, Кaрмен става младши пилот, а най-умният – Карл, е изпратен във военното разузнаване.
Алегорията
Starship Troopers 1997 прави премиерата си под обстрела на критиката. Пол Верховен е принуден да се защитава. Престижни издания го обвиняват в нацизъм и фетишизиране на насилието. Престижните издания бъркат.
Филмът е алегория – както много други. Aliens 1986 (Пришълците), на Джеймс Камерън, не е за извънземните, а е за Виетнамската война. District 9 2009 (Сектор 9), на Нийл Бломкамп, не е за извънземните, а е за имигрантите. Who Framed Roger Rabbit 1988 (Кой натопи Заека Роджър) не е за анимационен заек, а е за расизма и сегрегацията. RoboCop 1987 (Робокоп) – на самия Верховен, не е за бронирана бойна единица, а е за… Исус Христос или поне американската му версия.
Starship Troopers 1997 е антивоенен филм. Той показва абсурдите на войната – както прави Dr. Strangelove 1964 (Д-р Стрейнджлав). Опасността от тоталитаризма – за която крещи Nineteen Eighty-Four 1984 (1984). Вградената ни програма за насилие – шокираща ни в A Clockwork Orange 1971 (Портокал с часовников механизъм).
Какво виждаме?
Перфектното фашистко общество, доминирано от радикална, авторитарна и милитаристична политическа идеология. Младите ни герои са обучавани, че „голата сила“ е решила повече проблеми в човешката история от който и да е друг метод.
Федерацията е еднопартийна държава, която изповядва войната като основна религия. Вярата е, че расите и видовете са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят.
Професорът в академията (страхотен в ролята е Майкъл Айрънсайд) пита: Какво мислят по въпроса хората от Хирошима? Не мислят нищо, защото са изпарени.
Фашистите отхвърлят индивидуализма и личните интереси – в това число капитализма и пазарната икономика, за сметка на едно „военизирано гражданство“, сноп от хора, които служат на една цел.
Иконография
Филмът е изпълнен с фашистки и нацистки символи.
Униформите на Федерацията са повлияни от тези на SS и Гестапо от Втората световна война.
Историята постоянно е прекъсвана от реклами и репортажи, пародиращи стила на Triumph of the Will 1938 (Триумф на волята) и пропагандни филмчета от Студената война.
Всички са жизнени и красиви. Верховен си играе както с нацисткия, а всъщност римски, култ към тялото, така и с американската рекламна красота. Безхарактерната хубост на мажоретката и капитана на футболния отбор.
Всички говорят като Тръмп. Ефективно, но елементарно. Диалозите са ясни, плоски – с прости изречения и беден речник. Фактът, че Верховен нарочно избира некадърни актьори за главните роли помага допълнително.
Смъртта на любовта
В историята е вграден любовен триъгълник. Рико харесва много Кармен, но тя е твърде повърхностна, за да го разбере. Дизи е влюбена в Рико, но той е твърде повърхностен, за да го разбере.
Единствените истински чувства са изпитвани от Дизи – покорителката на сърцето ми Дина Майер. Тя избира да стане пехотинец, за да последва Рико. Тя е единствената относително „нормална“ в този хипернапомпан свят. Тя е тази, която умира.
Starship Troopers 1997 има три продължения и анимационна версия. Ще окаже въздействие върху множество други научнофантастични филми, но никой от тях няма да улови сатирата в него.
2 thoughts to “Звездни рейнджъри”