Един филм, който сбъдва фантазиите на всички, които мечтаят да видят как Том Круз умира отново и отново, и отново, и отново… и отново.
Два дни се чудих, да гледам или не Edge of Tomorrow 2014 (На ръба на утрешния ден). Страхувах се, че ще е нещо като Oblivion 2013 (Забвение), Elysium 2013 (Елизиум) или последните 5 филма на Джони Деп – осмъртително времегубещо изживяване.
Но нали трябва да правим поне по едно страшно нещо всеки ден. Аз например само чакам да кихна и веднага проверявам симптомите в Google. Вчера имах натравяне с олово и липедема – едновременно. Слава Богу, оживях. Том Круз не е такъв късметлия. Буквално си умира всеки 5 минути.
Той е майор Уилям Кейдж, военен PR, който никога не е влизал в бой, но неочаквано е захвърлен в епицентъра на Десантът в Нормандия. Но сега врагът не е Третият райх, а извънземни надрусани с PCP. След като убива едно от тях, той получава способността да контролира времето и да се „преражда” на едно и също място и… време, за да започне всичко отначало.
И ако това ви звучи като Groundhog Day 1993 (Омагьосан ден) или The Butterfly Effect 2004 (Ефектът на пеперудата), значи чувате отлично. Стойте! Целта ми не е да хейтя. Ако беше, щях просто да покажа този колаж от неща, за които ще се сетите докато гледате Edge of Tomorrow 2014:
Но, този филм не заслужава хейт. Той избягва скуката от повторението с черен хумор и отлична игра на Том Круз, който дава всичко от себе си. Емили Блънт, която иначе е актьорският аналог на преварен ориз, е изненадващо добра в ролята на мацка, с която не можеш да се еб@ваш. Сценарият е стабилен и не омръзва, а ви зарибява с всяко следващо ниво. Не си мислете, че има набързо скалъпена романтична част за момичетата. Няма – всичко е екшън. Детайлите, костюмите и ефектите са отлични.

Извънземните?
Те са с японски вид – кръстоска между октопод с раста и кълбо подивели кабели. Можеше да са и по-добри, но филмът е по книга на Хироши Сакуразака, а японците са луди по пипала.
Мнението ми в едно изречение:
Свеж!
2 thoughts to “Edge of Tomorrow 2014 ”