Moonlight 2016 (Лунна светлина) е триптих за съзряването в черното гето на Маями. Носител на Оскар за Най-добър филм 2017, част от програмата на София филм фест.
Хората са различни в различните периоди от живота си. Затова главният герой е изигран от трима актьори. Като дете той носи умалителното име Литъл, което подчертава неговата слабост и невинност. Като юноша се представя с истинското си име – Широн, а като мъж с прякора си – Блек.
Това, че хората са физически различни в различните периоди от живота си означава ли, че се променят?
Отговорът зависи (писали сме за това) от начина, по който атрибутирате другите. Режисьорът Бари Дженкинс може би споделя мнението, че хората модулират външността си спрямо средата, но вътре си остават същите.
Камерата е постижението на Moonlight 2016
Често разказвачите забравят средата, в която разказват. Филмът не е радиопиеса. Покажи, а не говори е добро правило.
Уместното съчетаване на различни техники на снимане прави историята визуално примамлива, красива, даже поетична. На места камерата е бавна, плавна, флуидна, сякаш смазана с грес. Моменти на покой, мир и размисъл. Героите са приласкани, защитени, обичани и обичащи.
На други се върти около тях – ала Майкъл Бей, за да покаже колко са готини и големи. На трети ги гледа отгоре, извисява се над тях. На четвърти е под, зад или върви успоредно с тях. Въргаля се, пада и става, наднича през прозореца. Има момент, в който звукът и картината се разминават. И от това има смисъл. Аплодисменти.
Актьорите
Работа на разказвачите е да разказват, работа на актьорите е да са истински. Махершала Али (който спечели Оскар за Най-добра поддържаща мъжка роля) и Наоми Харис (която бе номинирана) си вършат работата.
По-добър от двамата е Али – като Хуан, наркодилър и бащинска фигура за Широн. Висок, солиден и спокоен, той има библейско присъствие, което превзема сцените.
Харис е майката и е единствената, която се появява и в трите действия на филма. Тя играе. Това си личи, но поне го прави със сърце.
Промяната на дискурса
Дискурс е любима дума на интелектуалците. Обобщено означава парадигма, модел за мислене, писане, говорене, общуване. Генерализация базирана на повтарящи се модели и знаци в контекста на една система. Границите, в които може да кажем или не определени неща, но също и начинът, по който ще ги кажем. Поезията има свой дискурс, а прозата различен.
Когато някой „промени дискурса“ в изкуството – най-често означава, че е създал нещо оригинално. Дискурсът на филмите за гетото е бедност, насилие, смърт, секс, наркотици, хип-хоп, корупция, кинти, „твърди копелета“ и „дебелогъзи кучки“.
В Moonlight 2016 има наркотиците и насилие, но звучи класическа музика. Различно е, променя начина ви на възприемане. Главният герой е хомосексуален – табу за гето културата. Деконструкция на черната мъжественост.
Това оригинално ли е, ако погледнем мащаба на западното кино?
Не е оригинално. Темата е модерна от поне 20 години, а даже е демоде.
Включително нюанса за черното мъжко тяло. Робърт Мейпълторп и филми като All God’s Children 1996, и Looking for Langston 1989 го разглеждат много по-смело – още миналия век.
Сценарият
Филмът е предсказуем. Знаех какво ще се случи – още от първия кадър. Не бях гледал трейлъра преди това.
В момента, когато видях Махершала Али да пристига с голямата си кола и златна корона на таблото знаех, че ще има дете – негово собствено или осиновено, и то ще стане мъж, който ще има кола с корона на таблото. Толкова силни са филмовите символи и тропи понякога.
Но дори и да не реагирате като мен. Не може да не забележите глинените крака на главния герой. Той просто e там. Трябва да се свържете с него, защото е жертва. Молбата за състрадание, не е достатъчна мотивация за симпатия.
Kъм края филмът става скучен – въпреки интересната камера, заради липсата на пълнокръвен, колоритен главен герой. Това оставя у зрителя чувството, че гледа филм „за нищо“, че действието увяхва. Отделните сцени, колкото красиви и емоционални да са те, не правят едно цяло – за което да ви пука.
Вероятно е героят на Махершала Али да ви липсва повече, когато (необяснимо) изчезне от действието, отколкото да ви интересува какво става с Широн. Трябва да знаете повече, за да ви е грижа.
Мнението ми в едно изречение:
Отлично заснет филм, който няма да гледате втори път, но си заслужава да гледате първи.
@Lubomir, според мен си излишно снисходителен към един откровено слаб филм.
Тоталното отсъствие на смислен сюжет ме изгуби още на 20-тата минута. Това е филм, който спокойно можеше да бъде късометражен.
Актьорската игра не е достатъчно добра, за да помогне на филма. Не успях да се свържа с нито един от героите.
Съгласна съм, че е красиво заснет и има многообразие от кинематографични техники, адекватно употребени на правилните места. Но в днешно време красивото снимане не може да е предимство и в никой случай не може да замести липсата на история. И аз снимам красиво с новия ми телефон – по-важно е обаче какво разказвам 🙂 За което нямам претенции.
Мнението ми накратко – този филм е класическа „скумрия“, създадена с цел да печели награди. Натъпкан е с всички възможни hot topics – чернокожи, гето, хомосексуализъм, насилие. Динг-динг, енд дъ уинър ис … Ла-Ла Ленд, ъъъъ … пардон … Муунлайт. Безпрецедентната грешка с объркания плик и неловкият гаф при връчването на статуетката за Най-добър филм е малка утеха. Така както са тръгнали Оскар-те следващия път може и филм на Стефан Командарев да спечели.
@Rozix
Nihil est veritatis luce dulcius – Няма нищо по-сладко от светлината на истината 🙂