Ако трябваше да напиша рекламно изречение за Sicario: Day of the Soldado 2018 (Сикарио 2: Солдадо), то щеше да бъде: По сценарий на Тейлър Шеридан, сценаристът без слаб филм в кариерата си.
Причините да харесвам първия Sicario бяха: съспенсът, кинематографията, музиката, мрачната, реалистична обстановка, изненадващото отсъствие на захаросан край и Бенисио Дел Торо, който открадва всички сцени.
Какво не е същото?
Денис Вилньов не е режисьор, Стефано Солима е. Италианецът се специализира в криминални драми за организираната престъпност. Роджър Дийкинс не отговаря за визията, отговорен е Дариус Волски, любимецът на Ридли Скот.

Емили Блънт също отсъства, на нейно място е Катрин Кийнър, която чисто командва мръсните операции.
Какво е същото?
Сценарист е Тейлър Шеридан, този път историята му е по-комплексна. Намесени са повече гледни точки и злободневни теми. Тероризмът, трафикът на хора, емигрантите, границата, стената, политиката…

В центъра са децата – пешки от шахматната дъска на живота. Подобна роля имаха индианците в Wind River 2017 (Дивата река), режисьорският дебют на Шеридан.

Бенисио Дел Торо и Джош Бролин са тук, както и Джефри Донован. Мълчаливият му, социопатичен герой – с дебели черни рамки на очилата, беше сладка добавка в първия филм. Сега получава няколко сцени и малко повече реплики. Май го искахме всички, но от това губи силата на тайнствения му характер.

Реализмът и той е тук. Екшън сцените не са хиперболизирани мигове на забавление – каквито ги правят Майкъл Бей или Джон Ву, а са бързи, страшни, ефективни моменти на насилие.

Поразяващата музика на Йохан Йохансон е тук, макар композиторът вече да не е. Той ни напусна трагично тази година. Зловещите тонове на звяра отново вибрират в костния ви мозък.

Оригиналният филм бе в моя топ 5 за 2015, продължението няма да бъде. Ще бъде в селекцията от силни филми за годината, защото всичко му е както трябва. Но, все пак нещо липсва. Първият филм увяхваше в средата, но имаше смайващо начало и сразяващ край, поднесени с първична енергия. В този има повече от всичко, но сякаш по-малко.
Мнението ми в едно изречение:
Задоволително продължение на филм, който няма нужда от такова.
Задоволително продължение на филм, който няма нужда от такова е чудесно определение. Мисля да го използвам.
И въпреки това ще гледам и тройката.
Аз също 🙂