Не гледайте трейлъра, не четете синопсиса, просто гледайте

Фактите, които знам за Андрей, подредени в хронологичен ред.

Запознанството
„Приятно ми е, „Екология“ в Лесото… Твърд вегетарианец. От Рудозем, да… Това е брат ми Антон. Майка ни се кара на украински“…

5 години липса
А бе, Андрей в Шотландия ли е бил?

Завръщането
Naturehood Media. „Ще ти пратя един showreel, нали си в рекламата…”. Асистент продуцент на Филип Тодоров за филма на Камен Калев „Мостовете на Сараево“.

NO ONE
„Правя филми и бебета… Искаш ли да ти пратя трейлър?“

Така фрагментарно протича познанството ни. Но по-важното е, че Андрей, или по-точно – Андрей Андонов, режисьорът, ни даде първото и единствено интервю за първия си пълнометражен филм NО ONE („Никой“).

Prozekcia: Кога ще го видим?

Андрей: Филмът ще е готов в началото на пролетта на 2015 г. Но може и малко по-късно. Решихме последната фаза да я правим, колкото време си трябва. Сега монтираме по един много интересен метод, нещо от рода на създаване на нов сториборд от вече заснетите сцени, искаме да използваме максимално ефективно и емоционално наличните кадри. Това изисква повече време и внимание, преди да се започне самото събиране на материала, кадър по кадър, сцена по сцена.

Р: Как успя от екологията да стигнеш до заснемането на независим филм?

А: През мияч на чинии, общак, сервитьор, барман, екологичен консултант и ГИС експерт, коняр, охранител на концерти и фестивали, готвач, бариста, шофьор, строител – висящ на въже и още много, много неща.

Но пък виж, мисля, че независимото кино, а още повече наистина нискобюджетното и микробюджетното, изисква да си бачкатор, и то як. Понеже всичко зависи само от теб. Ти си продуцентът, организаторът, режисьорът и сценаристът, ти си и сервитьорът. При мен нещата се случиха малко по лесния начин, след като се събрах с правилните хора. Тук визирам първо Явор Веселинов и Благовеста Георгиева, които решиха също да се впуснат в тази лудост, а след това и на всички останали, които се качиха на кораба, като знаеха, че ще скачаме в супер бурно море.

Р: Активно тийзвате във facebook страницата на „NO ONE“. Намирате фенове и поддръжници предпремиерно…

А: Истината е, че споделяме, едвам се сдържаме да не го правим и още по-активно. Опитваме се да направим филма видим и желан. Искрено смятам, че тази история бе тотално изживяна от много интересни хора на уникално място, че такъв филм аз лично не съм гледал през живота си и че всичката тази МАГИЯ, която се случи през август, трябва да бъде споделена с максимално повече хора. Това „тийзване“ при нас е искрено действие в желанието си да дадем на хората, нещо НОВО, КРАСИВО и РАЗТЪРСВАЩО.

Р: Времето, екстазът, домът, страстта, енергията, свободата, доверието, опасността… са темите на постовете. Това ли са и темите на филма?

А: Пропусна и един пост за СЕКСА 🙂 Всичките те са по-скоро общочовешки ценности, които са заредени с много емоция и енергия. Ценности, които са двуполюсни и се променят и провокират желанията и действията у хората. Но темата на филма е тоталната свобода на индивида. Филмът е като едно огледало, отразяващо това как определен човек би преживял една такава трансформация, която води към тотална свобода. За мен лично няма по-интересна тема от тази.

Р: „Скандинавското кино среща френското в България“ – какво да очакваме?

А: Има много от тези две европейски школи още на ниво сценарий – в самата история. Скандинавското е в същината на персонажите, тяхното състояние по време на историята, начина на реакции помежду им, изразяването на емоциите и конфликтите. Бих казал обаче, че героите са универсални. Ако не говореха на български, историята би могла да се случи навсякъде по света.

А как срещна френското? Басейн, музика, литература, кино, художествено изкуство, красиви голи женски и мъжки тела, страстен секс, вино… Накъсан, агресивен и непоследователен монтаж. Какво по френско от това:).

Р: Освен във facebook, промотирате „NO ONE“ и с трейлър, предназначен за спонсори, партньори и рекламодатели. Това ли е съвременният модел за финансиране?

А: Това стана нашият модел за дофинансиране. След като завършихме със снимките, бюджетът буквално свърши. Целият процес по финансиране си е един пълен експеримент, няма книга или мастер клас, който да те учи как да успееш да убедиш български новобогаташ, банкер, политик, държавник или просто човек, да инвестира, спонсорира или рекламира в българско кино. А това е още по-трудно, когато си дебютант с провокативен проект.

Ние обаче не се спряхме и за много кратко време успяхме да намерим финанси, за да приключим навреме със снимките. Всички пари дойдоха от частни инвеститори, а кметът на Община Рудозем – Румен Пехливанов, осигури безвъзмездно ресурсите за спане и храна през трите седмици на снимане. Надяваме се след „Никой“ този процес да е по-обигран и с повече играчи.

Р: А каква е идеята зад документалния филм NO ONE BEHIND?

А: Идеята бе да се проследи лудницата и абсурда, което всъщност е правенето на независимо кино в България. Да се усети процеса, енергията, а защо не и магията, която стои зад създаването на един филм. Филмът все още е в процес на правене, понеже ние сме някъде на половината на плаването, а океанът не е по-малко бурен. Така че аз самият очаквам с интерес документалния филм.

Р: Филмът е сниман в Родопите. Откриваш ли и ти твоята същност там, където си роден, както го прави главната героиня?

А: Може би, но само ако приемем, че същността е реална, т.е. истинска. Родопите са много близко до Космоса с това, че виждаш супер ясно звездите и пространството между тях. Съзерцавайки го, имаш голям шанс да изгубиш идентификацията, та дори и само за миг, с изградената си представа за същност, за идеята си, за АЗ, пространство и време. Което пък ти дава един момент, в който няма граница между наблюдаващия и обекта на наблюдаване. Думите са безсилни да опишат това преживяване. Но пък киното е много повече от думи.

Р: Бил ли си на местата, които си снимал, и като дете? С какви очи си ги гледал тогава и сега през камерата?

А: Местата са около Рудозем, родният ми град. Много от сцените са снимани на вилата на моите родители и чичо ми. Те бяха често по време на снимките и това си беше филм във филма. Семейството ми застана плътно зад идеята да снимаме при тях.

Много е интересно да правиш филм на място, където си бил като малък, камерата е като очите на дете. Винаги търсеща интересното, необикновеното, магическото около нея. А Родопите са изпълнени с такива места. Където и да отидеш, ти си в приказка, чакаща да бъде заснета. За нас планината се отвори, през целия август имахме само един дъждовен ден.

Р: С арт директора Благовеста Георгиева успяхте да създадете не само филма, а и Борис, когото сте обявили за водещ режисьор. Как ви се отразява работата с него?

А: ХА ХА ХА, той тогава беше на 5 месеца. Най-якото да снимаш с бебе е, че всеки ден си напомняш, че все пак това е само филм. Защото реалността и илюзията започват да се смесват, а времето изчезва. Тогава просто да гушнеш едно спящо бебенце е достатъчно да преосмислиш, да се върнеш в реалността, а и да се заредиш за новите предизвикателства на утрешния ден.

Борисчо иначе умело режисира, много е смешен сега, когато монтираме филма, когато той застава близо до мониторите и разпознава лицата на актьорите, вилата на баба му и дядо му, басейна. Мисля, че той ще е главно действащо лице в документалния филм, може би ще е и гласът зад кадър. Добре, че е Благовеста, понеже само тя си знае какво и е било с малко бебе и още 15 човека, които в продължение на три седмици от сутрин до вечер крещят КАМЕРА, ЗВУК, НАЧАЛО!

Р: Благодарим за първото и единственото…

А: И аз благодаря. Благодаря и на всички, които създадоха „Никой“, те са изключителни таланти и хора с големи сърца и красиви души.

„Никой“ идва през 2015 г.

Има трейлър, гледахме го и е супер, но засега е с ембарго. До падането му обаче Андрей ни предостави 15 секунди, за да се убедите, че визията е феноменална.

http://vimeo.com/111278942