Част от мен подозира, че съм загубеняк, а другата мисли, че съм господ*

 

Сещате ли се за Майкъл Кийтън? Не, не този с очилата е Майкъл Кейн. Майкъл Кийтън беше кинозвезда в началото на ’90-те. Играеше Батман във версията на Тим Бъртан. Спомняте ли си? Беше голямата работа, но после залезе. Сега се връща, за да направи ролята на живота си.

Birdman: or The Unexpected Virtue of Ignorance 2014 (Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството) е филм на Алехандро Гонсалес Иняриту.

Филмът е: за времето, за старостта, за актьорите, за творците, за кариерата, за критиката, за семейството и за войната на поколенията, за комерсиализма, за медиите, за социалните мрежи, за величията, и за почитателите им, за болестта на егото, за паденията, за страха да си, за смелостта да бъдеш, за истината, за лъжата… за гласовете, които чуваме в главите си.

 

Но преди всичко за Риган Томас (Майкъл Кийтън), овехтяла, очукана и омерзена кинозвезда, която ще направи последен опит да върне своя блясък. В началото на ’90 той започва модата на филмите със супергерои. Трите филма за Човека птица правят милиарди, но всичко приключва. Сега Риган е без криле, той залага къща, престиж и живот, за да постави собствена пиеса на Бродуей. Риган трябва да докаже, че е актьор.

 

По дяволите, актьор е! Всички в този филм са. Майкъл Кийтън, Едуард Нортън, Ема Стоун, Андреа Райзбъро, Ейми Райън, Наоми Уотс и дори Зак Галифанакис са великолепни – до един. Случва се, когато наистина обичаш това, което правиш. Birdman 2014 е направен от хора, които обичат киното.

 

Сценарият е майсторски. Мога само да се възхищавам на хора, които са написали 119 минути материал – без нищо излишно. Всяка сцена е мини събитие. Катализатор със собствен ритъм и арка. Всеки диалог има смисъл. Всеки разговор – различна гледна точка. Мислете за Уди Алън – в най-добрите му моменти, младия Хемингуей или Буковски – на три бутилки вино. Боже, всеки български сценарист трябва да го гледа и след това още пет пъти.

 

Всеки герой е луд и разцепен. Всеки е жив и триизмерен. Един е мазохист, друг – пасивно-агресивен, трети малодушен циник. Това е комедия, това е драма, това е кино, това е театър.

 

Режисурата е виртуозна. Чрез умел монтаж и актьорска игра филмът създава усещането за непрекъснатост, за един цялостен кадър. Оператор е Емануел Лубецки същият, който взе Оскар за Gravity 2013 (Гравитация).

 

Джаз и фасадите на Ню Йорк, коридори, и врати, стълби, хаос, и хумор – дори светлината играе. Тя е съобразена със сцената – ту нагнетява заплаха, ту успокоява, ту е магическа, ту отвратително истинска.

 

Преди дни писах за смъртта на творчеството в киното, за изтъняващата ивица оригиналност. Алехандро Гонсалес Иняриту е прекрасно изключение и глътка надежда – с умение, талант и любов.

Мнението ми в едно изречение:

Кино изкуство, което провокира ума и емоцията.

Birdman 2014 e част от програмата на Киномания 2014

*Цитат на Джон Ленън