Последният проект на Алфонсо Куарон можеше да се казва Vertigo, но май заглавието е заето. А също, можеше да се казва Шедьовър и щеше да му приляга.
Инженер (Сандра Бълок) и астронавт (Джордж Клуни) остават сами в космоса. Това е всичко в едно изречение.
Не съм се възхищавал на специални ефекти от Jurassic Park 1993 (Джурасик Парк), но това е по-добро. По-добро от всичкото 3D и CGI, което съм гледал. И по-смислено. Да и от Avatar 2009 (Аватар) също. Един момент, нека цитирам: Gravity 2013 (Гравитация) e „най-добрият филм за космоса правен някога”, Джеймс Камерън.
Тук можете да спрете да четете. Аз мога да спра да пиша, но няма. Ще напиша още 7 изречения.
Първичен – очите ви ще видят новите технологии, но сърцето ви ще почувства онзи импулс, който ви кара да живеете.
Страшен – космосът е мястото на първобитния ужас от тъмнината, от височината, от бездната, от смъртта.
Хипнотичен – Алфонсо Куарон и кинематографът Емануел Любезки създават нещо, от което не можете да откъснете очи.
Елегантен – дори с камеото на Ед Харис (Apollo 13 /1995), който е гласът на Хюстън.
Красив – завива ви се свят дори от музиката, която е на Стивън Прайс.
Пътешествие – към дома, самотата и самите вас.
Съжалявам – че не го гледах на IMAX.
5 thoughts to “Gravity 2013 – любимият филм на Нютон”