Good things come in small packages e английски идиом, чийто смисъл е: количеството не е качество, не съди по опаковката. Често хубавите неща са малки – като бебетата или усмивките, като десертите, или оргазмите (което за мен е същото), като 5-те допълнителни минути сън рано сутрин, или разтягането след тях. И като Black Mirror 2011.
Всеки епизод има различен кастинг, различна атмосфера, дори различна реалност. Но всички са свързани от една идея – човешкото поведение повлияно от технологията. Жанровете също се сменят – брутална политическа сатира в един епизод, научна фантастика по Оруел в друг. А епизодите не са много – само 3 в първи сезон.
Класическите английски сериали са такива – кратки, но запомнящи се: Fawlty Towers 1975 (Фолти Тауърс), Black Books (2000–2004), Sherlock 2010- (Шерлок), The IT Crowd (2006-2010)…
Често чуваме, че съвременното изкуство и поп култура страдат от липса на талант, от творческа анемия, от дефицит на оригинални идеи. Не знам дали е така или е заблуда породена от количеството и бързината на консумация. Но Чарли Брукър, чиито книги, есета и тиради сме популяризирали неведнъж, успява да намери нови гледни точки и контрасти, които ни липсват.
Хората като Чарли не спират да се оплакват, да критикуват, да иронизират и хвърлят нихилизъм по живота такъв, какъвто е. На тези хора много бързо им казват: „Е, като толкова знаеш – ти какво си направил?“ И БУМ! Чарли им показва отражението в черното огледало.
Браво, Чарли. Това е класа.
Ако сте над 30, поне сте чували за The Twilight Zone (Зоната на здрача) и The Ray Bradbury Theater (Театърът на Рей Бредбъри). Ако сте над 20 – за The X-Files (Досиетата Х). Всеки от тези отлични сериали е колекция от истории – някои страшни, някои смешни – повечето с неочакван край. Black Mirror е техният ъпгрейд за 21-ви век. Модерен, лаконичен, минималистичен, чист и интелигентен.
Благодаря, Дарина, че ми го препоръча.
Нали видя, че има и сезон 2013?
@ДА
ДА!