За Рома и завръщането на Куарон, за най-добрия филм на годината

Алфонсо Куарон изчезна от кино хоризонта, след меланхолично-епичната космическа продукция Gravity 2013 (Гравитация). Остави ни в напрегнато очакване и нетърпеливо любопитство.

За щастие дълго чаканият осми филм на режисьора напълно оправдава петгодишното му отсъствие. Roma 2018 (Рома) предлага 2 часа и 15 минути истинско кино, интимно, емоционално и въздействащо.

Сюжетът се развива в началото на 70-те години на миналия век и проследява живота на семейство от средната класа, обитаващо буржоазния квартал Рома в Мексико Сити. Историята е пресъздадена със затрогваща откровеност и почти документална достоверност. Сценарият е дело на самия Куарон, който освен това е и оператор на филма.

Roma 2018 възкресява спомени от собственото му детство. Режисьорът казва, че това е най-личният му филм. В интервю за сп. „Варайъти“ той споделя, че Roma 2018 е базиран на три елемента:
1. Историята на Клео – главната героиня.
2. Спомените – за действителни места, хора и събития.
3. Черно-бялата образност.

Клео е прекрасно изиграна от Ялица Апарисио, която е детска учителка, а не професионална актриса и това е първата й роля. Историята на филма е разказана през нейния поглед. Тя е домашна помощница в заможно мексиканско семейство.

Ежедневието й минава в грижи за господарите и четирите им деца. В дълги статични кадри я виждаме да извършва различни домакински дейности. Мие пода, сервира закуската, събира прането, върти се из кухнята, почиства след кучето. Клео присъства дискретно, почти незабележимо, но винаги, когато е необходимо. Тя е незаменима за семейството, децата я обичат като втора майка, търсят нейната близост и подкрепа. Макар и само обикновена прислужница, Клео е тази, която превръща къщата на господарите в дом.

Домът в Roma 2018 е натоварен с особена символика. В първата половина на филма камерата бавно и протяжно въвежда зрителя в него. Разхожда го из вътрешния двор, стълбището, стаите, спира се на мебелите, библиотеката, детайлите. Зрителят заживява там заедно с Клео. Тя е носител на домашния уют, сигурността, спокойствието.

Куарон посвещава филма на любимата си бавачка Либо (Либория Родригес), която го е отгледала от бебе. Образът на Клео е вдъхновен от нея. 74-годишната днес мексиканка е искрено изненадана, когато й споделя, че ще посвети следващия си филм на нея. Режисьорът кани Либо на снимките, защото за него е важно мнението й за филма и особено за героинята, която дефакто превъплъщава нейния образ. Двамата остават близки и до днес.

Друг важен женски образ е София – господарката на къщата (в ролята Марина Де Тавира). Тя е неспокойна, нервна, избухлива, във френетично очакване на вечно отсъстващия си съпруг. Прототип на София е майката на Куарон Кристина Ороско.

София и Клео изграждат невидима, но силна емоционална връзка. Богатата господарка и бедната й прислужница действат в мълчалив синхрон, борейки се да запазят стремително разпадащия се дом.

Куарон ни предлага един интересен поглед върху социалните различия в мексиканското общество от 70-те години – светът на богатите в образа на София и светът на бедните в лицето на Клео. Всяка от тях знае своето място и роля, но въпреки това и над всичко тържествува човечността, разбирането, съчувствието.

Клео забременява от приятеля си Фермин, който веднага щом разбира, че е бременна, изчезва без следа. Тя не получава помощ от бащата на бебето, но за сметка на това господарката й я подкрепя през цялото време. Подобна съдба има и самата София, която е принудена да живее в непрестанно очакване на един вечно отсъстващ съпруг. Сцената със завръщането му от работа е един от най-въздействащите моменти във филма.

Зрителят вижда близки кадри на американска лимузина, мъжка ръка върху скоростния лост, част от мъжки профил с цигара в уста. Но нито веднъж не вижда лицето му, то е само загатнато, щрихирано, оставено (почти) на въображението. И този образ на отсъстващия съпруг е почерпен от действителността. Куарон признава, че това е баща му, който изоставя семейството, когато той е още дете.

Освен дома, Roma 2018 ни показва и пространството извън него, на улицата, където властват други закони. Втората половина на филма е посветена на това пространство извън домашния уют. Куарон отваря широко врата към света навън. В него Клео е сама, беззащитна и уязвима.

Извън дома има свобода от ежедневно битовото, но за сметка на това изобилства от опасности, агресия и природни бедствия. Куарон ни представя размирните години в Мексико по време на детството му, когато страната е раздирана от граждански протести, а животът на по-голямата част от мексиканците е изпълнен с мизерия и лишения.

Многолюдни тълпи от хора, звуци, музика, образи, детайли създават едно почти физически осезаемо усещане за присъствие. Вътрешната сила на Клео се сблъскват с непреодолимата сила на природните бедствия и турбулентните обществени събития, но крехката й човечност надделява.

Филмът завършва обратно в дома. Домът успява да оцелее въпреки катаклизмите и напускането на бащата, въпреки опитите на външния свят да го разруши, въпреки преживените нещастия. Двете жени – София и Клео, възстановяват сигурността, спокойствието, уюта.

През цялото време, докато гледах си мислех колко много ми напомня за италианския неореализъм. Припомних си Bicycle Thieves 1948 (Крадци на велосипеди) на Виторио Де Сика, а също Rome, Open City 1945 (Рим, открит град) на Роберто Роселини. Те имат същата пестелива образност и сдържан драматизъм.

Roma 2018 е интимна изповед. Куарон ни разказва за детството си, семейството си, любимото си кино, филмите и режисьорите, които харесва от малък. В една сцена героите отиват на кино и гледат Marooned 1969 (В плен на орбитата), режисиран от Джон Стърджис с Грегъри Пек и Джийн Хекман. Включен е само един кадър от филма, но той е показателен – двама космонавти в скафандри се реят в Космоса. Веднага ще направите паралел със Сандра Бълок и Джордж Клуни в Gravity 2013.

Прочетох едно интервю, в което Куарон казва, че като малък е мечтаел да снима филми и да стане космонавт. Аз мисля, че е постигнал и двете.