Ето ги. Тук са.
През 2018 гледахме Avengers: Infinity War 2018 (Отмъстителите: Война без край) – 4-ят най-печеливш филм в историята на киното, той генерира глобални продажби за $2 048 709 917.
Още три филма изкатериха завидния хълм от един милиард в билети. Ако беше държава, Walt Disney Company щеше да е с икономика по-голяма от тази на България.
10-те най-печеливши филма през 2018 са американски, но Китай се еманципира от Холивуд и произведе свои блокбъстъри, които доминираха вътрешния му пазар.
Независимото кино не успя да произведе голям хит като Little Miss Sunshine 2006 (Мис Слънчице), Ex Machina 2014 (Ex Machina: Бог от машината) или Manchester by the Sea 2016 (Манчестър до морето). Годината бе преценена като най-слабата в историята на фестивала Sundance.
Тази година в класацията ни гостува Константин Витков-Титис. Той се занимава с комикси, анимация, различни аспекти от игралното кино и рекламата. Преди няколко месеца излезе първата му (и надяваме се не последна) графична новела „Jack Eridon: Крадецът на спомени.“
5-те на ТИТИС
The Ballad of Buster Scruggs 2018 (Балада за Бъстър Скръгс)
Avengers: Infinity War 2018 (Отмъстителите: Война без край)
Batman: Gotham by Gaslight 2018
Ако искате да видите още филми, за които Титис е рисувал натиснете ТУК.
5-те на ГАЛИНА
2018-тата кино година отмина, оставяйки след себе си някои тенденции. С миграцията на по-заплетените истории и детайлно развити сюжети към телевизиите и стрийминг платформите се промени и независимото кино. От една страна, то вече изглежда по-масово, а от друга, със своята задълбоченост и изпипаност се държи като „възрастният“ на Холивуд.
Все по-осезаемо е присъствието на жените – режисьори и сценаристи, както и развитието на някои национални кино индустрии, като ще отлича японската и аржентинската. Всичко това даде отражение и в „моите 5“, като основен критерий е тяхната визуална привлекателност.
Isle of Dogs 2018 (Островът на кучетата) – От подбора на гласовете до избора на имена на кучетата, тази басня от бъдещето, отново е по уесандерсовски симетрична и с фин усет към детайла. Социалната сатира за общество, което живее по абсурдни модели, е силно вдъхновена от японското. Филмът е отличаван неколкократно за най-добра анимация и създаването на типажи.
See You Up There 2017 (Ще се видим там горе) – Историята за душата на артиста във военно време е филм за въображението. Донякъде тъжен, донякъде абсурден, той обира награди за костюми и декори на фестивалите, на които е представян.
The Bookshop 2017 (Книжарницата) – Това е деликатен разказ за любовта към книгите и правото да отстояваш собствения си вкус. Специфичните визуални решения и саунд дизайнът водят до номинации и награди за кинематография, дизайн на костюми, прически и грим.
Los que aman odian 2017 (Има ли любов, има и омраза) – История за любов, омраза и смърт с лек детективски уклон. Красиво заснет, с безупречна цветова координация, фестивалните журита го номинират и отличават в категориите за art direction, дизайн на костюми и грим.
You Were Never Really Here 2017 – Филмът е колкото привлекателен, толкова и отблъскващ. Дамският му екип – сценарист и режисьор, показва протяжната красота на насилието, която или ще оцениш естетически, или ще те отврати тотално.
Разочарование на годината: Tomb Raider 2018 (Tomb Raider: Първа мисия). Разочаровах се, не защото имах очаквания, а защото е пример за безпомощен сценарий и евтин каст. Изключвайки Алисия…
5-те на ROZIX
Годината, в която Netflix окончателно промениха индустрията. Благодаря им от сърце за което.
Roma 2018 (Рома) – Живото доказателство, че киното е магия. Това е филмът, който трябва да спечели Оскар за най-добър филм и най-добър режисьор. Дано се окажа добър пророк.
The Ballad of Buster Scruggs 2018 (Балада за Бъстър Скръгс) – Братя Коен се обясняват в любов на уестърна, за което заслужават поне номинация за най-добър филм, режисьор, операторско майсторство и музика. Но едва ли.
Au revoir la-haut 2017 (Ще се видим там горе) – Според прогнозите дори няма да бъде номиниран за най-добър чуждестранен филм. Според мен Академията му дължи най-малкото номинация.
Kursk 2018 (Курск) – Подценен филм, който правдиво разказва една прикривана от Путинова Русия трагична история. Едва ли ще намери място сред номинациите на Академията, което за пореден път ще докаже нейната девалвация.
The Old Man and the Gun 2018 (Старецът и оръжието) – Каква прекрасна лебедова песен на Робърт Редфорд! Май не трябваше да му дават Оскар за цялостен принос през 2002 г. Подраниха, защото добрият стар Боб продължава да се усмихва.
Отвращение на годината: The House that Jack Built 2018 (Къщата, която Джак построи) – Ларс фон Триер е болен и очевидно желае да разболее и зрителите. Аз пък вярвам, че киното трябва да лекува.
5-те на LUBOMIR
Burning 2018 – Филмът, който ме накара да мисля най-дълго за него. Корейският трилър-драма е бавен огън, умело поддържан от режисьора и актьорите. Пъзел от метафори, двусмислия и опозиции.
See You Up There 2017 (Ще се видим там горе) – Филм направен от хора, които обичат киното. Чист артистизъм, който макар да гази калта на Първата световна война гледа към звездите. Bien joué!
Foxtrot 2017 (Фокстрот) – Интересна история, интелигентна режисура, образцово построени сцени, добри актьори, сладка работа с камерата.
November 2017 (Ноември) – Любимият ми черно-бял филм от миналата година. Приказка от времето, когато сме вярвали в приказки.
I, Tonya 2017 (Аз, Тоня) -Очарователни антигерои, креативна камера, супер монтаж, игра за златен медал. Една от най-добрите черни комедии, които Америка е произвеждала.
Разочарование на годината: Early Man 2018 е първото ми огорчение от филм на Aardman Animations. Предателство на собствените им стандарти.
Не е възможно да видите всички филми, които се произвеждат за година. Само Индия прави над 1200. След нея е Нигерия, американците са трети, китайците ги настигат, а японците са пети. От всички филми, които гледах през 2018 препоръчам тези.
Leave No Trace 2018 демонстрира силата на сдържаната, почти стелт режисура на Дебра Граник. Тя изстисква двамата си актьори – Томасин Макензи и Бен Фостър, за да разкаже история за изолацията, самотата и дома.
The Place 2017 (Мястото) е увлекателен – почти театрален, римейк на Паоло Дженовезе. Залепи ме на едно място. Драмата Hostiles 2017 остана незабелязана през годината. Аз я харесвам, заради актьорите и горчивият вкус на класически уестърн.
Писали сме за:
First Man 2018 (Първият човек)
First Reformed 2017 е един от най-добрите филми на Пол Шрейдър, реминисценция на собствените му култови успехи. Посмъртният филм на Аббас Киаростами – 24 Frames 2017 (24 кадъра), е чиста форма експеримент. Може да го пуснете на огромен телевизор в някоя галерия, но гарантирам, че в средата ще дремнете.
Харесах, но не се влюбих изобщо в последния филм на Павел Павликовски Cold War 2018. Въпреки наградата в Кан за мен притежава единствено фотографско-естетически качества. Пример за фрустриращ наратив – победа на формата над съдържанието.
Писали сме за:
Phantom Thread 2017 (Невидима нишка)
Тревожно очакване, напрежение, безпокойство, безпомощност и страх. Това е атмосферата в тези 5 отлични филма. Някой изчезва, някой е отвлечен, друг е убит, а трети може би ще бъде. Мистерията ви очаква.
Писали сме за:
The Guilty 2018
American Animals 2018 (Американски животни) смело смесва жанрове – комедия и драма, документално кино, и трилър. Успява да направи интересен филм от иначе тривиален обир.
Писали сме за:
Thoroughbreds 2017
All the Money in the World 2017 (Всичките пари на света)
Том Круз се извиси над всички в света на екшъна. Но дори неговите битки не могат да се мерят с ultraviolence дивотията на The Night Comes for Us 2018.
Писали сме за:
Mission: Impossible – Fallout 2018 (Мисията невъзможна: Разпад)
Sicario: Day of the Soldado 2018 (Сикарио 2: Солдадо)
Това е групата на камерните, смешните, тъжните, но оптимистични изследвания на характера. Препоръчвам всичките. Нека Thunder Road 2018 да направи крачка пред строя. Черната комедия-драма е написана, режисирана и изиграна от Джим Къмингс. Струва $200-хиляди, но предлага качество по-добро от това на филми за милиони.
Последното десетилетие Унгария произведе поне 5 филма на световно ниво. Към тях мога да прибавя 1945/2017 на Ференц Тьорок. Немският In the Aisles 2018 е ленив на места, но отлично написан, реалистично изигран и въздействащ.
Писали сме за:
The Square 2017 (Квадратът)
Shoplifters 2018 (Джебчии) на Хирокадзу Корееда демонстрира необикновената сила на обикновеното. Тайванската черна комедия The Great Buddha + 2017 и индонезийският тарантино-уестърн Marlina the Murderer in Four Acts избират ярката сила на хиперболата.
Макар трейлърът да ви излъже, че Oh Lucy! 2017 е романтична комедия – не е. Това е женско прозрение в човешката психика и реакцията й на самотата. Wrath of Silence 2017 е безмълвна китайска крими-драма, която демонстрира, че образът и действията говорят по-добре от думите.
A Fantastic Woman 2017 (Фантастична жена) спечели Оскар за чуждестранен филм. Всички други в категорията (според мен) бяха по-добри. Но чарът на кинематографията му е безспорен. Без номинация остана I Am Not a Witch 2017 (Не съм вещица) – технически британски, практически развиващ се в Африка, той е не по-малко красив и провокативен.
Писали сме за:
The Insult 2017 (Оскърбление)
Hereditary 2018 (Наследствено) е филм на ужасите, който можеше да вземе Оскар, ако не беше филм на ужасите, а мистерия-драма. Тони Колет е чудовищно добра.
Писали сме за:
A Quiet Place 2018 (Нито звук)
Ако даваха Нобелова награда за grindhouse, Mandy 2018 (Манди) на Панос Косматос щеше да спечели веднага. One Cut of the Dead 2018 е инвенция, опакована като зомби филм, но всъщност е нещо много по-хубаво.
Писали сме за:
The Endless 2017
Revenge 2017 (Отмъщение)
Не знам какво е пушил сценаристът на Batman Ninja 2018 (Батман нинджа), но художниците са нашмъркъни с небесен прах от рая на аниматорите. Едновременно абсурден и убийствено красив.
Защо Disney да има монопол над приказките? Mowgli 2018 (Книга за джунглата: Произходът) предлага различна, по-мрачна версия на класиката, която страда единствено от несъвършенствата на технологиите.
Благодаря, направих списък с филми, които да гледам, щом се отвори възможност. 🙂
Толкова много филми, толкова малко време 🙂