Кисело ченге, което е наказано да работи в централата за спешни повиквания, получава обаждане от отвлечена жена. Това дава старт на един от най-добрите трилъри, които съм гледал напоследък.
Филмът е предложението на Дания за Оскар 2019. Страната е печелила 3 пъти и е била номинирана още 12 пъти, но The Guilty 2018 няма голям шанс. Класически трилъри са били номинирани за Оскар едва 10-тина пъти. Обикновено печелят драми или исторически филми, които правят 60% от победителите.
The Guilty 2018 може да ви е познат, но не е римейк на The Call 2013 (Обаждането) с Хали Бери. Прилича, но не е. Много по-добър е.
Подобно на всеки филм, който се развива в реално време и този се случва, докато гледате, но не е 100% моноспектакъл като Locke 2013 (Лок).
Това, което е… е увличащ. Сценарият е умно написан и умело криволичи по нервите ви. На места реалността е загърбена – в името на въздействието, което не е проблем за мен. Ако обаче работите в полицията или на телефон 112, сигурно ще се подразните.
Клаустрофобията в The Guilty 2018 е конструирана, чрез светлината и постепенно ограничаване на пространството. Тревожността и паниката допълнително са подправени от кадърния звукорежисьор.
Макар да е вдървен и статичен Якоб Седегрен, актьорът в главната роля, ще ви фиксира със сините си очи през целите 85 бързи минути.
Мнението ми в едно изречение:
Солиден, енергичен трилър.
*Bonus-malus: от латински език, добър-лош