Лок

Мъж, магистрала, кола, телефон – филм. По-малкото е повече.

Айвън Лок е добър баща и най-добрият строителен мениджър на Острова. В 5.25 сутринта фирмата му ще започне най-голямото изливане на бетон в Европа. Събитието ще впише Лок в историята. Вечерта, преди големия ден, той напуска строителния обект, качва се в колата си и поема на път, който може да унищожи целия му прецизно планиран живот.

Стивън Найт и Том Харди ни предлагат Locke 2013 (Лок), филм с минимална декорация и максимално въздействие. Почти цялата история (85 минути) се развива в автомобил.

Нужна е смелост, за да работите с подобна пестеливост на средствата. Смелост и умения. Трябва железен сценарий, който Стивън Найт (тук и режисьор) изковава майсторски. Диалозите са честни и естествени. Всяко изречение е скалпел, за аутопсията на Лок. Напрежението се гъне и извива, като пътя пред героя.

Необходим е даровит актьор. Том Харди изнася златен моноспектакъл. Простете ми каламбура, той е бетон. Харди играе болен, настинката му е включена в сценария. Избира мек уелски акцент, чрез който контролира цялата среда и темпото. Чрез гласа си внася грижа, благост, спокойствие, които ви унасят, за да се стреснете в мига, когато интонацията му ескалира. Заедно се носите по възходи и падения, нагоре-надолу.

Един друг Лок – Джон, казва, че едва ли има нещо по-необходимо за успеха на всяко дело от умението на мъжа да владее своите мисли. Героят на Том Харди го доказва.

Как е заснет Locke 2013?

Заснет е в 8 нощи, с три камери. Харди работи 6 вечери, като изиграва целия филм наведнъж – без прекъсвания, два пъти всяка вечер. Актьорите, чиито гласове чуваме по телефона, се обаждат в реално време от хотелска стая. Атмосферата създава усещане за театрална пиеса, подобно на 12 Angry Men 1957 (12 разгневени мъже), The Sunset Limited 2011 (Сънсет Експрес), Carnage 2011 (Касапница), Moon 2009 (Луна) или Buried 2010 (Погребан).

Мнението ми в едно изречение:

Висококачествено британско кино.