Състоянието на модерната литература

 

 

Има нещо, което ме свързва с Борхес – вярата, че раят е библиотека. Не знам, кога го е казал, но знам, че като дете го сънувах. И мечтаех за това, когато не сънувах. Мечтаех да съм сам на остров пълен с книги. Стотици, хиляди, милиони книги и цялото време на света.

После, после пораснах.

Тази година съм прочел един художествен роман и един сборник с разкази. Всичко друго е „професионална“ литература. Миналата седмица реших, че ми е скучно и трябва да си заредя киндела. Това, което открих ме потресе.

Петчасовото ми търсене в Amazon, Goodreads и Book Depository откри, че ако искате да напишете книга, която да се харесва от съвременните читатели, трябва:

Книгата ви да има плочки

Не си мислете, че съм ги взел от секциите Sport & Fitness или Gay & Lesbian. Това са бестселъри. Книги, които имат рейтинг 4-5 звезди (от максимум 5 възможни).

Да сте жена

Имената на най-продаваните автори през 2013 са: Даниел, Джанет, Джоан, Ерика, Елизабет, Ками, Колийн, Маргарет, Нора, Сара, Сюзън, Шерил…

Разбира се, Джон Гришам и Стивън Кинг винаги са вътре, както и нескопосникът Дан Браун, но жените доминират.

Да сте графоман

Днес качеството на книгите се определя от дебелината им. Статистиката сочи, че най-популярните книги са средно 459 страници. Това се отнася за английски език, което предполага, че на български ще минат 550, но има и бестселъри по 700+.

Ако не сте жена, да пишете по „женски теми“

Разгледайте тези книги, не съм чел нито една от тях. Ще останат в личния ми списък от заглавия, за които хората около мен говорят, докато аз кимам с празен поглед.

 

 

Нека направим обратното на идиома. Нека съдим книгите по техните корици. Ако кориците бяха без значение, те щяха да продължават да изглеждат така.

 

Докато гледате цветните корици – можете ли да познаете какви са темите в тях? За кого са? Какви герои ви очакват сред думите? Статистиката сочи, че 80% от най-продаваните книги са разкази за лични драми, семейни кризи, любови, изневери, раздели, деца, наднормено тегло и други битови проблеми на първия свят и жените в него. Това е плашещо.

Да затъпявате читателя

На мода е тоалетната литература. Дебела тухла, която зяпате, докато седите и чакате отделителната ви система и гравитацията да си свършат работата. Кевин Смит избира това да е целта пред едно от произведенията му. За да бъде съвсем „иронично“ – почти всяка глава започва със „седя в кенефа и сера“. Стюарт Лий има цяла програма посветена на литературата, която трябва да помага на червата ни, а не на главата ни. Този откъс е великолепен.

Да сте описвател(ка), а не писател(ка)

Дали заради интернет или заради недостиг на време (вмъкнете тук епистоларния цитат на Паскал), но съвременните писатели не могат да пишат. Нужни са им 500 страници, за да разкажат нищо. Купих една от най-четените и хвалени книги за 2013 – поне 3 престижни издания я избират за Книга на годината. На корицата няма плочки и звучи увлекателно. Героите се запознават на лагер за артистични деца. Тогава са на 15-16 години, а изживяването оставя отпечатък върху целия им живот.

Писателката започва игриво, подправя майсторски със сладки и рядко срещани думи – четете нещо специално. Уморявате се. Героите трябва да са таланти – почти гении, но писателката не е. Тя не може да „насмогне” на „децата си”. Те трябва да са специални, различни, оригинални и неповторими. Но тя не може да го покаже, чрез думите и делата им, затова ги затрупва с прилагателни като: специални, различни, оригинални и неповторими. Всеки две страници има изречение, което да ни го напомни: „О, Джулс ти си толкова смешна”, „Аш, ти си несравнима, всички те обожават“ , „Итън е изключително креативен”.

500 страници от това ви деградира. Не ми казвай, че героят е смешен – кажи шегата. Вижте тези две сцени на Милош Форман. Салиери, придворният композитор и диригент, се нуждае от дни работа, мъка и молитва, за да напише музика. Влиза Моцарт, чува я и след 10 секунди я прави по-добра. Има ли нужда някой да каже: „Уоу, Амадеус ти си толкова креативен“? Не. Присъствали сте на минута гениалност. Млъквате с благоговение.

 

 

Очевидно е, че този пост е снобски, прави груби обобщения и мирише на прах. Разбира се, че бих предпочел да видя хора, които четат това, което обичат, вместо да не четат изобщо. Но, ако перифразирам Стюарт Лий – можете да прочетете тези книги и да ги отхвърлите като боклук. Или да ги отхвърлите като боклук, без да ги четете и спестите време.