Книгата e най-добрият приятел, който можете да имате. По-добър е от кучето. Котката няма шансове. Повечето хора също. Можете да си купите книга и да я забравите някъде, но когато я намерите – сама и прашна, тя ще бъде откровена с вас, ще ви кажа всичките си тайни, ще ви обича с цялото си сърце.
Вечерята
Херман Кох
Според „Уолстрийт джърнъл“ това е европейската версия на Gone Girl / „Не казвай сбогом“.
Аз бих го сравнил с We Need to Talk About Kevin 2011 (Трябва да поговорим за Кевин) и особено един от любимите ми филми от 2013-та – What Richard Did 2012 (Какво направи Ричард).
Две семейства се срещат на вечеря в Амстердам.
Целта на вечерята – да се обсъдят проблеми с децата.
Резултатът от вечерята – смразяващ пейзаж на невидимата територия от душите на хората.
Момчето
Нацуме Сосеки
Сосеки базира книгата на спомени от собственото си детство.
Действието е разделено между Токио и дълбоката провинция.
Основните теми са моралът, двуличието, традицията и загубата й под напора на западните нрави.
Дали заради отличния превод, или защото наистина е така, но книгата е смешна, чрез прямата откровеност на главния герой.
Не очаквайте сложни характери и неочаквани завои, силата е в житейската простота на ситуациите и праволинейния минимализъм на персонажите.
Creatures of a Day: And Other Tales of Psychotherapy
Irvin Yalom
Ървин Ялом е плодовит писател, но също и доктор по психиатрия с половин век опит, който продължава да работи.
Тази книга излиза, когато е на 84 и включва случаи от собствената му практика.
Преобладаващите „пациенти“ са хора, в средата или края на живота си, които изпитват тревожност или екзистенциално объркване.
Повечето от тях искат бърз отговор, обяснение, помощ, подкрепа и цяр за безизходицата си.
В книгата ще откриете интересни прозрения за живота дори, ако смятате, че психоаналитиците и терапевтите си падат малко шарлатани.
The Empty Space
Peter Brook
Питър Брук започва режисьорската си кариера в Оксфорд през ’40-те години на 20 век.
Тази малка книга съдържа четири лекции, които обхващат основните му идеи за театъра.
Всяко празно пространство е сцена – човек минава през нея, а друг го гледа – това е театър, в най-чиста и гола форма.
Брук е повлиян от Бертолт Брехт, Йежи Гротовски, Антонен Арто и Всеволод Мейерхолд.
Препоръчвам я на режисьори, актьори или просто театрални любители-мислители.
The Lonely City: Adventures in the Art of Being Alone
Olivia Laing
Можете да изпитвате самота навсякъде, но тя става сякаш по тежка, когато сте заобиколени от хиляди хора.
Това е изследване на градската самота, чрез биографиите на известни и тайнствени отшелници на изкуството.
Важно ли е да сте сами, когато творите?
И как изкуството ни помага не само да понесем празнотата, но и да видим красотата й?
Самотата е лична, самотата е град – град, който често споделяме.