Това не са книги ЗА ваканция – можете да ги четете по всяко време. И със сигурност не са „плажна литература”, но можете да ги четете и на плажа.
________________________________________________
On the Move: A Life
Oliver Sacks
Малко неща ме свързват с Оливър Сакс, един от най-известните невролози на нашето време.
Не съм се губил в библиотеките на Оксфорд, не съм носил кожено яке, не съм карал мотоциклет, не съм шампион по вдигане на тежести, не съм взимал LSD, не съм нападан от бик, не съм написал бестселър, по който е направен филм, не съм обменял идеи с Лурия, Пинтър и Одън, не съм виждал цвят „индиго”…
Но и аз от дете споделям искрен интерес към човешката физика, психика и ум.
Това не е класическа автобиография, а смирено и вдъхновяващо сбогуване с живота на един ренесансов човек и хуманист.
В началото на годината в писмо до The New York Times, Оливър Сакс сподели, че е навлязъл в последен стадий на рак на черния дроб: „Не мога да се преструвам, че не ме е страх. Но преобладаващото ми чувство е на благодарност. Обичал съм и съм бил обичан; давал съм и ми е давано много в замяна; четях и пътувах, и мислех, и писах. Любих света, с любов каквато само писателят и читателят могат да изпитат.
Преди всичко – аз бях чувстващо същество, мислещо животно на тази прекрасна планета, а това само по себе си е огромна привилегия и приключение.”
________________________________________________
Arguably: Essays
Christopher Hitchens
Ако има рицари на ума, Кристофър Хитчънс със сигурност бе един от тях.
Малцина автори могат да демонстрират красотата, богатството, дълбочината и силата на английския език както го правеше той.
Това е сборник от най-добрите му есета и статии през годините.
Темите са различни: размишления за Дикенс, Оруел и Хитлер, коментари върху съвременната култура, чувството за хумор, икономиката, езика, морала, политиката, несломими позиции срещу варварството – във всичките му форми.
Ако искате да станете по-умен човек, прочетете нещо от Хитч.
________________________________________________
The Shallows: What the Internet Is Doing to Our Brains
Nicholas Carr
Знаете ли, че 40% от българските ученици не могат да четат, а 6 от 10 не могат да вникнат в това, което са прочели?
Може би е свързано с образователната система, но аз мисля, че интернет е замесен – според изследването на Николас Кар второто е доста вероятно.
Лесният достъп до повече информация не означава повече познание, изобилието на факти не гарантира дълбочина на мисълта, а дори обратното – технологиите ни лишават от мъдрост, творческо мислене и емпатия.
Когато отворим компютъра си, ние влизаме в екосистема изградена от систематични прекъсвания, разсейвания и шум.
Интернет поколението дори вече не чете линеарно – от ляво надясно, дума по дума, ред по ред, а просто сканира за ключови думи, възприема текста „на петна”, а това променя физиологията на мозъка, защото изгражда напълно различни невронни „магистрали” в него.
________________________________________________
All the Light We Cannot See
Anthony Doerr
„Светлината, която не виждаме” е роман, носител на Пулицър за литература 2015, който можете да намерите и на български език.
Антъни Доер среща в един ден, на едно място, сред пожарите на Втората световна война две необикновени деца.
Момичето е сляпо и родено в Париж.
Момчето е сирак-гений от мрака на рудниците в Цолферайн, Германия.
Романът е красив, горчиво-сладък, прекрасно написан, а иронията е, че е пълен със светлина.
________________________________________________
What Are People For?
Wendell Berry
Уендъл Бери е добър човек.
Интересен също – романист, философ, активист, литературен критик, християнин, фермер и поет – част от „сърцето на Америка”, хората посветени на чистия изказ, честния труд и здравия разум.
Начинът, по който Бери свързва в хармония език, религия и земя е новост за времето си.
Още преди 40 години Уендъл пророчески вижда бъдещето и започва да говори и пише думи, които са актуални днес – „индустриално земеделие”, „свръхконсумация”, „локално производство”, „органична продукция”, „био разнообразие”, „устойчивост”, „общност”.
Може и да не се съгласите с всичко, което казва, но няма начин да не изпитате уважение към мъдростта му.
________________________________________________
Книга, която не мога да препоръчам:
Доказателство, че не бива сляпо да вярвате на алгоритъма на Amazon, на високия рейтинг или на чуждите аплодисменти (включително и моите).
The War of Art
Steven Pressfield
Чели сте или поне сте чували за „Изкуството на войната” на Сун-Дзъ.
Е, Стивън Пресфийлд, който е известен с историческите си романи, решава да напише обратното – “Войната на изкуството”.
Малка мотивационна книга за всеки, който иска да направи нещо с живота си и особено, ако това нещо е изкуство.
Книгата е разделена на 3 части – част 1-ва е грабваща, там авторът дефинира основната сила, която според него ни пречи да работим – Resistance/съпротивление, причината да отлагаме всичко и винаги.
Точно сте се разпознали и идват другите две части, попара от дезинформация, нонсенс и езотерика – гръцки и индийски божества, молитви, амулети, ангели, Исус, Тайгър Уудс, Арнолд Шварценегер… и опасно неточен прочит на Юнг.
Свързани публикации:
One thought to “5 книги в 5 изречения – II”