Купих си киндел. След две години използване ето какво мисля.
Кинделът има две огромни предимства. Той е книга, която побира хиляди книги, а тежи няколко грама. Това е причината да го купя. Вкъщи хартията заема повече място от всички останали вещи, които имам.
Второ – можете да подчертавате и водите бележки, a след това бързо да ги намирате. Това е удобно и полезно особено, ако четете научна или професионална литература.
Защо ми липсва истинската книга?
Липсва ми нейната ергономичност. Ръцете ми никога не са изпитвали болка, докато държат книга. С киндела не е така – китките ми се схващат, след час-два. За да продължа да чета, тялото ми трябва да се нагоди към киндела, а не обратното.
Липсва ми нейната еротичност. Тя е органична, мека, кадифена и ухае. Събличаш я с първото прелистване, поглъщащ я с всяко следващо. Можеш да си легнеш с нея – в леглото, в тревата или на плажа.
Имам книга, която открадва ДНК от ръцете ти, когато я вземеш. Имам книга, която е девствено бяла и нарочно се цапа, когато я пипнеш. Имам книга със скрити страници и книга, чиято страница можеш да изядеш, ако си гладен. Кинделът е мъртъв. Пластмасов уред, който издъхва от удар, огъване, вода и пясък. И от празна батерия също.
Липсва ми красотата. Всяка книга е различна. Дизайнът, цветовете, шрифтът, рисунките, снимките… Кинделът е казарма, затвор за текстове – всичко е еднакво, черно-бяло, всичко си е същото.
Липсва ми дълбочината. Книгата вглъбява. Когато чета киндел съм нетърпелив. Не знам защо. Дали защото гледам екран, или защото вместо номера на страници получавам информация в проценти. Прочетохте 10%, 25%, 95%… остават само 5%.
Липсва ми подтикът да чета. Когато купя книга и я оставя на масата, изпитвам смесица от чувства. Странно влечение от любознателност, любопитство и интелектуална съблазън, а понякога – вина. Чувствам се виновен, че още не съм я взел, за да я прочета. Чувствам се виновен, че съм я оставил сама.
Когато погледна киндела си мисля: „Може би утре или другата седмица”, а по-често не си мисля нищо.
Свързани постове:
Хубав текст. Заповядай един хубав блог:
http://www.casualoptimist.com/
Г.
Благодаря, Цъки
Наистина е хубав 🙂