Mad Max: Fury Road – луд умора няма

 

30 години по-късно, Джордж Милър продължава историята на Макс Рокатански.

Mad Max: Fury Road 2015 (Лудия Макс: Пътят на яростта) е най-добрият филм на десетилетието…

…ако десетилетието е ’80-те на 20 век.

Първите три филма оставят отпечатък върху стила на ’80-те и ’90-те – дрехи, грим, музика. Спомнете си хитовете на Duran Duran, W.A.S.P., Тина Търнър и 2Pac. Макс вдъхновява режисьори като Джеймс Камерън, Роберт Родригес и Гилермо дел Торо. Създава целия поджанр на постапокалиптичния екшън.

А сега какво?

Поне два пъти – тук и тук, сме писали за смъртта на екшъна като жанр. Mad Max: Fury Road е дефибрилаторът. Филмът е кълбо от електроимпулси за очите, ушите и мозъка.

 

 

Дизайнът е феноменален. И е нещото, което ще запомните. Грим, костюми, коли, камиони, джипове, бъгита, мотори, брички и таратайки пълни с най-различни уроди. Сторибордът на филма може да се издаде като луксозен комикс и ще бъде бестселър. Аз ще го купя.

 

 

Хореографията на боя е образцова. Каскадите са варварски. Преследванията фантастични. Том Харди и Чарлийз Терон се млатят, бъхтят и пердашат истински. Студиото е наело армия от най-добрите каскадьори в света. Гледате Цирк дю Солей със 100 км/ч.

 

 

Кинематографията и камерата са с епичен размах. Кадрите са широкомащабни – необятни, наситени и красиви. Мащабът е нещото, което ви смазва. Аудио-визуалният двучасов оргазъм ще ви омаломощи особено, ако сте прескочили юношеството.

 

 

Представете си торта направена само от глазура. Може да звучи примамливо, но ще се озорите, ако се опитате да я изядете. Историята е тънка плънка. Заради постоянните гърмежи, бумтежи, експлозии, взривове, избухвания и детонации нямате време да се свържете с героите. Сред пукотите няма време да ви „запука” за хората.

Хората, които ще харесат Mad Max 2015 са хора, които правят неща. Аниматори, художници, дизайнери, оператори, осветители, хореографи, каскадьори и разбира се – рекламисти. Причините са техническите му мащаби, те завладяват всеки „занаятчия”. Има много малко спецове, които могат да снимат епика с мащабите на Lawrence of Arabia 1962 (Лорънс Арабски). Може би са останали 5 или 6 режисьора, които биха се справили.

 

Някои от първите коментари, които разменихме след филма: „Като „Воден свят”, но в пустинята.” / „Като road movie с хора от Перник.” / „Като гонка с тирове по българските пътища, но с по-малко дупки.” /„…И не видях нито един Голф.”

Мнението ми в едно изречение:

Сетивно-висцерална оргия, която ощастливява през първия час, изстисква през втория, но в края (неочаквано) оставате незадоволени.

 

P.S. Няма нужда да го гледате 3D. 3D-то не допринася за нищо. 3D-то трябва да умре.