Eкшънът умира. Ревматичен, безидеен, анемичен, той линее пред очите ни. Спасение има. Трансфузия от азиатска лудост и британски талант. The Raid 2 2014 е най-кървавият, увлекателен и бесен екшън, който съм гледал.
Самбал олек е индонезийска чили паста, нужно е съвсем малко, за да превърне върха на езика ви в ад. Героите на Гарет Еванс закусват с такава, а за десерт си поръчват хабанеро чушки и Red Bull.
Историята е виждана: ченге трябва да се внедри в криминална организация, кютекът обаче – невиждан. Първият филм струваше малко над милион долара, продължението е 4 пъти по-скъпо, 2 пъти по-добро и 3 пъти по-яростно.
Да, филмче “перо” нокаутира холивудските претенденти в свръхтежка категория – без финансови анаболи, без промоутъри, без звезди.
Мнението ми в едно изречение:
„Лебедово езеро” на екшън жанра – но без езеро, лебеди или балет.
*Е фраза от „Портокал с часовников механизъм”. Антъни Бърджес създава думата „ultraviolence“, за да обозначи прекалено и неоправдано насилие, което е естетизирано с цел забавление и наслада.
3 thoughts to “Do the ultra-violent*”