Днес ви представяме дуел между два филма. Американски и… румънски. Резултатът ще ви изненада.
Филмите
The Magnificent Seven 2016 (Великолепната седморка) и Aferim! 2015 (Аферим!).
Жанрът
Уестърн. Класически американски жанр. Действието се развива през 19 век в Дивия Запад. Показват се обширни територии и пространства. В тях хората се сблъскват с природата и един с друг.
Обществото е организирано около кодекс на честта. Конфликтът произтича от сблъска на култури, технологии и характери, на закон, и беззаконие, на свобода и робство, на добро, и зло.
Важни за персонажите са определени атрибути – кон, ласо, каубойска шапка, кърпа, шлифер, ботуши, шпори, револвер и пушка. Оръжието е символ на свобода, независимост и технологично превъзходство, то е духът на колонизатора.
Сцена на действието е пустошта – изолирани ферми, селца, градчета, фортове, лагери. Класическото уестърн място има централна улица, която го разделя на две части. Най-често тя е права, което помага за традиционния каубойски дуел. Задължителни са: офисът на шерифа и затвора към него, банката, която постоянно бива ограбвана, конюшнята, смесеният магазин, църквата, а понякога и училището.
Много важен е салонът, в който се събират мъжете. Там са пианистът, който спира да свири, когато главният герой влезе през люлеещите се врати, барът, който сервира единствено евтино уиски, проститутките, които винаги се качват по стълбите към втория етаж, няколко мрачни силуета играещи карти.
Режисьорите
Разказвач на западната история е Антоан Фукуа, известен с десет кино филма и множество други проекти. Пикове в кариерата му са Training Day 2001 (Тренировъчен ден), The Equalizer 2014 (Закрилникът) и Southpaw 2015 (Обратен гард). Любим актьор му е Дензъл Уошингтън.
Източната история се разказва от Раду Жуде, непознат румънец с четири филма в биографията си.
Синопсис
Краят на 19 век, някъде в Дивия Запад. Селцето Роуз Крик е под ботуша на местния „барон“ индустриалец г-н Боуг. Той рекетира фермерите да се откажат от земята си, която е нужна на златната му мина. Селяните решават да наемат защита – седем стрелци-авантюристи.
Началото на 19 век, някъде във Влахия – Дивият Изток. Небе, пустош и тръни. Двама ездачи яздят по ръба на планината. Това са заптието Костадин и синът му – Йоница. Двамата са наети от местния бей да открият и върнат избягал роб-циганин.
Атмосферата
Американският филм е цветен, прашен, топъл и потен.
Румънско-чешко-българският е черно-бял. Впечатления правят автентичните костюми и музика. Филмът е населен с неграмотни – пълни с бълхи и въшки, сиромаси. Преобладават кръстовете и магаретата, поповете с нахлузени „на уволнение“ калимявки. Бит и душевност уловени от Мърквичка в картината му „Ръченица“.
Тонът
The Magnificent Seven 2016 прегръща всички клишета на жанра – доброволно и без срам. Дори бих казал – без фантазия. Като римейк на римейка на Seven Samurai 1954 (Седемте самураи) на Акира Куросава, той разказва същата история със същия похват. Създава усещането, че „този филм вече сме го гледали“.
Aferim! 2015 (Аферим!) прави нещо оригинално и смело. Ползва езикови средства на чужд жанр, за да разкаже местна история.
Американският филм носи усмивката на Крис Прат – добродушна, чаровна, лъчезарна, но някак си глупава. Въпреки насилието – заснето подобаващо, той е политически коректен и семейно пригоден. Сякаш заснет от ПР отдела на Хелзинкския комитет.
Румънският филм е автоироничен, даже жлъчен. Политически некоректен, груб, скандален – за омекналия западен зрител, анализ на ценностите и времето. Думите и делата на румънските „каубои“ са по-въздействащи – макар да са заснети с 95 пъти по-малък бюджет.
Героите
Героите в The Magnificent Seven 2016 са едноизмерни, плеснати набързо на екрана. Няма смисъл да ви ги разгръщаме – вие си ги знаете.
Може би най-интересен е характерът на Винсънт Д’Онофрио, който изпъква в опита си да направи нещо различно.
Aferim! 2015 (Аферим!) е пълен с живи, колоритни хора. Смелчаци в една сцена, пълни подлоги в друга. Добри люде веднъж, расисти втори път. Хора, които падат, псуват, викат, молят се и умоляват, ебът проститутки в плевнята, а после се чешат. Хора, които се страхуват, хора, които оцеляват – наистина.
Американският филм е клишета, подсладени с аспартам и модерни политически речи. Румънският филм е горчив и без извинения. Той демонстрира свежата непочтителност на всяко истинско творчество.
Присъда: The Magnificent Seven 2016 е по-скоро Задоволително средната седморка. Aferim! 2015 заслужава името си.
2 thoughts to “Изток срещу Запад”