
The Outlaw Josey Wales 1976
Единствената причина да яздя бикове е, че така се запознавам с медицински сестри – анонимен родео каубой.
Ако нещо не е твое, не го взимай. Ако нещо не е истина, не го казвай. Ако нещо не е добро, не го прави – из кодекс на каубоя.

Уестърн е американски жанр, който разказва за завладяването на Дивия Запад през 19 век.

Постепенно жанрът напуска границите на САЩ и прелива в Мексико и Канада, достига Източна Европа, Япония, Австралия.

Силата му са темите – свобода, чест, справедливост, но също неговата чистота и стилизираност. Подобно на комедия дел арте, той разчита на фиксирани костюми, „маски“, персонажи.

Веднага ще разпознаете каубоя, шерифа, бандита, бармана, бръснаря, банкера, проститутката със златно сърце, погребалния агент.
Днешният пост не е посветен на най-добрия уестърн, а най-доброто актьорско изпълнение в този жанр.

Изборът е труден. Класическите уестърн актьори най-често се специализират в дадена роля, която играят и подобряват през цялата си кариера. А ролята най-често е ограничена в диапазона „силен и мълчалив“ характер.

Трудно е да спечелите Оскар, когато играете в уестърн. Уорнър Бакстър печели пръв за Най-добър актьор в In Old Arizona 1928. През годините същото правят само Гари Купър в High Noon 1952 (Точно по пладне) и Джон Уейн в True Grit 1969 (Непреклонните).

Поддържащите актьори имат повече късмет. Томъс Митчъл печели за Stagecoach 1939 (Дилижансът), Уолтър Бренан за The Westerner 1940, Бърл Айвс за The Big Country 1958 (Голямата страна), Мелвин Дъглас за Hud 1963 (Хъд), а Джийн Хекман за Unforgiven 1992 (Непростимо).
Единствената актриса спечелила Оскар с уестърн е Патриша Нийл с Hud 1963 (Хъд).

Има много изпълнители, които стават визуални икони, без да са печелили Оскар. Клинт Истууд е архетипен в The Good, the Bad and the Ugly 1966 (Добрият, лошият и злият). Пол Нюман и Робърт Редфорд са вечна метафора на приятелството в Butch Cassidy and the Sundance Kid 1969 (Буч Касиди и Сънданс Кид).
Ръсел Кроу е брилянтен като арогантен бандит в римейка 3:10 to Yuma 2007 (Ескорт до затвора), добра компания му правят Бен Фостър, Питър Фонда и Крисчън Бейл. Последният е още по-добър в Hostiles 2017 (Враждебни).

Благодарение на режисьори и сценаристи като Робърт Родригес, братята Коен и Дейвид Лаури се радваме на малка вълна от нео уестърн филми, които дават възможност на актьорите да се разгърнат.

Особено благодарни сме на Тейлър Шеридан. Който ни даде дивата си трилогия – Sicario 2015 (Сикарио), Hell or High Water 2016 (На всяка цена) и Wind River 2017 (Дивата река).

А миналата година продължи с ТВ сериала Yellowstone 2018- (Йелоустоун), където силно завръщане прави Кевин Костнър.
Има една роля обаче, която остава несправедливо незабелязана от Академия на филмовите изкуства и науки. Актьорът в нея успява да даде много повече, отколкото се очаква от героя.

Tombstone 1993 (Тумбстоун) е един от многото уестърни разказващи за прочутия пазител на закона Уайът Ърп. Филмът следва класическа схема с познати герои – барман, корумпиран кмет, банда разбойници, фатална жена.
В главната роля и сърежисьор е Кърт Ръсел. Виждаме познати лица: Сам Елиът, Бил Пакстън, Били Зейн и Били Боб Торнтън, големия Чарлтън Хестън. Не виждаме, но чуваме друга легенда Робърт Мичъм, който не се включва в снимките, защото пада от коня си.

Макар да разделя критиката, филмът е успешен финансово и става култов. Една от причините за това – според мен, е Вал Килмър, който е в ролята на Док Холидей, комарджия, стрелец и верен приятел на Ърп.
Ролята е поддържаща и винаги е била, поне преди изпълнението на Килмър. Холидей е за Ърп каквото е Уотсън за Холмс, Робин за Батман или Спок за Кърк – поддръжка, подкрепа, подсилка, но не повече.

Първоначалният избор е Уилям Дефо, но Buena Vista отказва да дистрибутира филм с актьорa, заради участието му в скандалния The Last Temptation of Christ 1988 (Последното изкушение на Христос) на Мартин Скорсезе.

Вал Килмър заковава ролята до степен, че днес не можем да си представим Дефо в нея.
Неговият Холидей е болен от туберкулоза разгулник, който няма какво да губи. Вал Килмър избира походката, гласа и аристократичната му дикция, измисля някои от ключовите му реплики. Добавя малки, но решаващи детайли.
Например Док си свирука по пътя за най-важната престрелка. А малко преди дуела, по времето на взирането в стил Серджо Леоне, Килмър решава да намигне, което прави цялата сцена.

Док Холидей е мистериозен и енигматичен, саркастичен в миг, смъртоносен в друг. Килмър го прави истински и симпатичен – някой, който бихте желали за приятел. Емблематична роля – не само за характера, който е интерпретиран от почти 70 други актьора, но и за целия жанр.
Свързани публикации:
Once Upon a Time in the West
Изток срещу Запад
The Ballad of Buster Scruggs
Честна пионерска, докато четях в началото се сетих за това бижу, което Килмър сътворява в Тъмбстоун. Не съм гледал всички уестърни, но това изпълнение наистина е велико. Иначе много се кефя на всички изпълнения в Имало едно време.. както на Хенри Фонда, така и на Бронсън и онзи другия пич (Шайен) забравих му името. Най-мъжкия филм за всички времена. 🙂
Once Upon a Time in the West eе може би перфектния уестърн 🙂
Ааа забравих Суеджън от Дедууд! 🙂
Аз препоръчвам One-Eyed Jacks. Има го в тубата целия. Страхотен режисьорски дебют на Марлон Брандо в който самия той участва.
Много добра препоръка!