Погледът

„Вие постоянно я гледате. Прекалено много я гледате. Опасно е да се гледат хора така. Нещо ужасно може да се случи.“

Пажът на Иродиада, повтаряща се реплика от „Саломе“ на Оскар Уайлд

„Той слезе долу, като избягваше да я гледа дълго време, сякаш тя беше слънце, но я виждаше, както се вижда слънцето, и без да я гледа.“

Лев Толстой, „Ана Каренина“

Киното се случва, защото го гледаме. Пасивната консумация на образи все още доминира съществуването ни, макар да сме във време, което пропагандира, че всички искаме да сме свързани в интеракции, участия и различни видове „връзки“.

Обичаме да гледаме. Налага се да чуваме, защото не може да виждаме всичко – смята темпераментният мислител с вкус към парадокса Славой Жижек. Ненаситни сме за гледане. Какво бихте искали – слух, с който да чувате мравките в тревата или зрение, с което виждате на 10 км пред вас?

От пръв поглед

Стадият на огледалото е период в развитието на детето, когато според Жак Лакан, то получава чувство за телесно единство, за съществуване, когато се види и разпознае в огледало. Това е може би и първият миг, в който се влюбваме в себе си.

Влюбването от пръв поглед е рефрен на любовните балади и приказките, основно заклинание в магията на киното.

Макар да е отричано от философи и психолози, тайнството на първия поглед е реално, но има своите особености. Както в живота, така и в киното чудото на първия поглед се случва лесно между красиви хора. Електрическото усещане за внезапно сближаване е доста по-чест при мъжете и всъщност, не е точно любов, а e обикновена страст.

Погледът на мъжа

През ’70-те години на 20 век се появява теорията за мъжкото взиране, която продължава да е основна за феминизма и днес. Тя започва с есето на Лора Мълви “Visual Pleasure and Narrative Cinema” – 1973. Мълви донаглася мислите си през годините, но основната тема е, че централно изживяване в киното е воайорството и фетишисткото очарование на образа.

Начинът, по който камерата и режисьорът – най-често мъж, се фокусират върху краката, бедрата, гърдите и други части на женското тяло го обективизират и превръщат филма в перверзия, в скопофилия.

Скопофилията е сексуалното удоволствие да гледаш. Да гледаш секс или насилие, но също делнични неща, които стават фетиш. Как някой преглъща, облизва си устните или пробва обувки.

Една от „любимите“ перверзии на Фройд, който обаче не знае как да я третира. Налага му се няколко пъти да избистря какво е и къде е границата. Тя e там, където погледът става взиране, взиране, което е пипане. Ние „опипваме“ с поглед. Затова съвременни феминистки твърдят, че са „изнасилвани с поглед“.

Очите на похотта

Похотта е хипербола на естественото полово влечение при човека. Медицинските й състояние при мъжете се нарича сатириазис, а при жените нимфомания.

Похотта бива наказвана, чрез ослепяване. Както в легендата за Peeping Tom / Надничащият Том – шивачът, който се опитал да види голата лейди Годайва. Днес на английски език Peeping Tom е синоним за воайор.

Желанието на войнстващи феминистки да ослепят мъжете съвпада с желанието за същото в някои религиозни текстове: „Но аз ви казвам, че всеки, който погледне жена похотливо, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си.“ Матей 5:28.

Битките между мечки и кучета или между кучета и бикове са популярни в Англия между 12 и 19 век. Преди да бъдат забранени от парламента през 1835, тези забавления са временно забранени през 17 век от пуританите. Пуританите го правят не защото животните изпитват болка, а защото публиката изпитва страст и удоволствие, КОГАТО ГЛЕДА.

Идеята, че извършваш грях гледайки не е единствено християнска. В исляма съществува концепцията за битката с втория поглед – ако видиш нещо непристойно, отвърни поглед и се бори с желанието да го видиш отново.

Погледът на жената

Когато принцеса Саломе получава главата на Йоан Кръстител на сребърен поднос, тя пита: „Защо не ме гледаш, Йоане?“. Отказът на Йоан да гледа Саломе – да бъде прелъстен от нея, води до смъртта му.

Пиесата на Оскар Уайлд е пълна с метафори, но e и наръчник за силата на женския поглед. Погледът, който командва мъже, царе и армии.

Това, което феминизмът пропуска е, че удоволствието на гледащия може да се пресече с нарцистичното удоволствие на гледания. Прелъстяваният често е прелъстител.

Специалистът по провокация Марина Абрамович прави погледът най-известният си пърформанс. Двама души се гледат. Публиката е изпълнител и изпълнението. Един след друг – без думи и почти без действия, хората започват да се смеят или плачат, докато се взират в очите на артиста. Ексхибиционизъм на чувства, отчуждени от технологиите.

Погледът на смъртта

През 19 век психологът Едуард Титченър изследва явлението скопаестезия, телепатичното усещане, че някой ни гледа. Доста от студентите на Титченър били сигурни, че физически усещат чуждия поглед върху себе си. След лабораторни изследвания ученият отхвърля феномена, който определя като смесица от самовнушения и случайности. Тези му заключения са потвърдени и от учени през 20 век, които използват модерни технологии. Причината за явлението най-често е комбинация от периферното ви зрение и други сетива, които долавят шум, движение или образ.

Талантът да смразяваме или вкаменяваме другите с поглед е истински. Способността да предаваме невербална информация за страх, разочарование, яд, гняв и ярост е плод на еволюцията.

Баща на убийствения поглед в киното е Клинт Истууд.

Но Стенли Кубрик ни завещава класически зловещ кадър – наклонена глава и поглед, който ви пронизва под арките на веждите.

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб – пише Ницше. Погледът на смъртта е спокоен и тих, той не бърза.

Свързани публикации:

Контрол!