Небето копнее за птици. С Rozix зърнахме полета им и се замислихме. Бяха метални и хищни птици.
Миналата година гледахме Good Kill 2014 с Итън Хоук в ролята на Том Игън, пилот на военен дрон. Филмът беше колкото обучителен, толкова и поучителен – фокусиран върху психическото състояние на мъжете и жените, които убиват като на електронна игра. Те седят в бежови контейнери, подредени в редички, на хвърлей от неоновите реклами на Лас Вегас. От столицата на хазарта и греха, те нанасят удари по целия свят.
Good Kill 2014 бе скучен. А също – наивен и левашко пропаганден. Има едни лоши, анонимни хора от ЦРУ, които се обаждат по телефона на едни добри, достойни хора и им нареждат да стрелят по едни други хора. Всичко това опаковано в бавен сценарий, пълен с клишета и търсещ да изстиска лична драма от нищото.
Eye in the Sky 2015 (Война на дронове) е по британски балансиран и решава да ни покаже кои са хората от другата страна на телефона. Кой и как взима решение да нанесе удар с дрон. Не казвам, че филмът няма да раздели зрителите политически – ще ги, но и ще ги накара да се замислят за чисто морални, етически категории.
Сценарият ни показва цялата пирамида, която стои зад натискането на едно червено копче. Военни, юристи, политици – първите са готови да действат, вторите се опитват да ги защитят, третите мислят за рейтинга си. Британците поглеждат честно към недостатъците (или достатъците) на културата си – двоумението, страха да се вземе решение, парализата на анализа. На няколко пъти се вижда контрастът между американския и британския начин на мислене. Американците са: „Всичко е ОК – действай”. Британците са: „Не съм сигурен. Ох, нека някой друг да реши”. Филмът е много по-въздействащ, когато избира да покаже бюрокрацията и процедурното блато в работата на тази машина.
Причината Eye in the Sky 2015 да е добър филм е и добрата камера…
…и великолепното усещане за темпо и съспенс, което би харесало на Алферд Хичкок. Никога досега не си бях хапал устните, докато гледам как някой продава хляб.
Действието се развива в няколко стаи, в които няколко хора се борят с етиката на решенията. Разказът е камерен и театрален, сякаш сниман от Сидни Лъмет. Актьорската игра е на ниво. Филмът е посветен на покойния Алън Рикман, защото е последният в кариерата му.
Хелън Мирън е стабилна, в ролята на полковник командващ операцията. Ще й повярвате, въпреки че е жена и то възрастна жена. Дали 70-годишен офицер би управлявал технологическото острие на модерните военни действия? Не знам. Може би.
Ръкопляскам на Баркхад Абди. Със сигурност си го спомняте, това е сомалийският пират от Captain Phillips 2013 (Капитан Филипс). Той е толкова естествен и правдоподобен. Мисля, че актьорските курсове, академии и кръжоци често отнемат тази „натуралност” от възпитаниците си.
Аарон Пол е в ролята на оператор на дрон. Героят му е един от малкото бъгове, които намирам в тази иначе реалистична схема. Като човек, който е бил войник гарантирам, че моралните дилеми и паузите за „размекване” са неща, които всяка армия по света ликвидира – още в първите месеци. Американските войници са много по-добре обучени в това отношение. Идеята, че някой, който от две години извършва мисии, ще спре, за да се „разводни” драматично е неправдоподобна. Но върши работа.
Филмът е много по-добър, отколкото сте очаквали, след като сте гледали трейлъра. Сбор от морални проблеми представени по интересен, а на места завладяващ начин.
Мнението ми в едно изречение:
Напрегнат военен филм, който ще ви бомбардира с размисли.
Свързани публикации:
One thought to “Eye in the Sky”