
Доналд Тръмп е умен. Много по-умен, отколкото си мислите. Но не по-умен от вас. Вие сте по-умни. Сигурен съм, че е скучно да вечерята с Тръмп. Темите за разговор най-вероятно ще са пари, п*ки и може би голф. Но тайничко ще си признаете, че бихте искали успеха му. Може би не вулгарния самолет или златното биде – вие бихте имали по-добър вкус, но неговият финансов актив е толкова примамлив.

Парите са хубаво нещо – смътно си спомням е написал Ницше – защото ти дават възможност да ядеш хубава храна, да пиеш чиста вода, да носиш нови дрехи, да си купуваш книги и да пътуваш по света. Всички биха искали малко повече пари. Апропо, Ницше умира беден и болен.

Преди две седмици гледах интервю на мултимилионер на име Дан Пеня. Не знам нищо за него. Това, което видях е колоритен, шумен, „ще ти го кажа директно в очите и после ще те сритам“ дядо и отличен продавач.
Той каза: „Ако оставиш управлението на автомобилна компания на инженерите, няма да произведеш нито една кола.“ A също каза, че повечето хора са „меки п*ки“, които единствено хленчат, че нямат, че искат, че мечтаят, но никога не правят нищо, за да направят нещо.

Бъртранд Ръсел го формулира елегантно така: Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.

Умните хора страдат от аналитична парализа. Умните могат да измислят повече варианти за избор от глупавите. Колкото повече варианти за избор, толкова по-трудно избираш. Колкото повече възможности измисля мозъкът ти, толкова повече „шум“ създава. Колкото по „когнитивно изтънчен“ си, толкова по-лесно е да допуснеш грешка.

Почти всеки водещ на talk-show програма казва, че повечето известни, преуспели, богати хора, които е срещал са учудващо скучни, сухи и даже глупави. Казва го Дейвид Летерман, признава го и вечно слънчевата Елън Дедженеръс.
През 90-те години фалира един от най-големите инвестиционни фондове, въпреки че в борда на директорите бяха двама носители на Нобелова награда за икономика. Една от причините е нещо, което не ми е чуждо и на мен – интелектуалната суета. Уорън Бъфет казва, че ако се занимавате с инвестиционен бизнес и имате IQ от 150 точки, продайте поне 30 от тях. Буквално – затъпейте, за да успеете.

Знаете какво е „юпи“ – yuppie, Young Urban Professional, но знаете ли за юфитата – yuffie, Young Urban Failure. Това са млади, умни, скъпообразовани, но бедни хора. Брилянтният ум и ренесансовата начетеност не е най-важното за успеха. Очевидно качества като: самочувствие, упоритост, дисциплина, оптимизъм, непоколебимост в действията и почти психопатична вяра в себе си са много по-важни за успеха.

Докато си мисля за тези неща се питам и друго. Дали може да си прекалено умен, за да си влюбен? Дали може да си прекалено умен, за да си щастлив? Дали може да си прекалено умен, за да започнеш?
Браво! Умна статия, караща те да се замислиш.
Нека кажа така. Да си умен е талант. Но за да направиш нещо, ти трябва пламък, искрица, огън. Тя се постига с поне зрънце гениалност. А пък, ако нямаш талант, пак не можеш да се постигне нищо, защото искрицата ще затихне.
И това, което не достига на нас, умните люде, е искрица гениалност, която да преобърне целия живот. Тя може да ни превърне или в преуспели хора, или непреуспели гении.