Fury 2014

Обичам синтетичната миризма на ново кино в събота следобед. G8 е на улица „Гладстон” №8, има 3 киносалона, зала за презентации и кафене. Има и пуканки – нещо, което нямаше да има, ако аз бях собственик. Киното ще показва основно некомерсиални и арт филми – разглеждайте го като бариера между вас и сухоносите примати от моловете.

А сега филмът.

Fury 2014 (Ярост) е на режисьора и сценарист Дейвид Айър, но повечето хора ще му казват „онзи с Брад Пит и танка”. С прямотата на палач и недвусмислието на кроше в лицето, той ви захвърля в калните полета на Втората световна война. Там сте. В тинята, нечистотията и смрадта на човешката природа. Там сте, заедно с редник Норман Елисън, обучен за машинописец, но презачислен като картечар на танк наречен Fury. Почти цялото действие се развива в този клаустрофобичен свят, в който 5-ма мъже се опитват да оцелеят.

Мъжете

Брад Пит прави по-реалистична и земна версия на лейтенант Алдо Рейн от Inglourious Basterds 2009 (Гадни копелета). Макар да е само командир-сержант Wardaddy (Бащицата), неговата цел е същата – да убие колкото се може повече нацисти и да запази екипа си жив.

Логан Лърман е момчето, което играеше Пърси Джаксън, а тази година гледахме като един от синовете на Ной. Тук е в ролята на невинността, грабната и захвърлена в пастта на войната. Той прави най-въздействащата роля в кратката си, но богата кариера.

Шая Лебьоф е един от най-презираните актьори в света. Нещо, което го накара да откачи и се прочуе с пиянските си изцепки. Но тук печели опрощение и личната ми похвала. Той е затрогващ в ролята на Бойд „Библията” Суон.

Другите двама са Майкъл Пеня, като мексиканец и Джон Бернтал, като неандерталец със златно сърце.

Войната

Айър залага на гонзо реализъм. Всичко е истинско – кръвта, потта и сълзите. Екшънът е безспирен и всепоглъщащ. Режисьорът е израсъл по опасните улици на Лос Анджелис, а след тях служи и във флота. Известен е с това, че преди да започне снимки се бие с актьорите – техника, която прилага и при снимките на Fury 2014. След серия от спаринги мъжете стават по-истински. Забърканата органична химия се усеща във всяка сцена.

Религията

Тя е тематично ехо – не само чрез цитати от Библията, но и с последната сцена – кръстопът, гледан от птичи поглед, който тихо става на кръст, надвиснал над цяло поколение.

Сравненията

Е нещо, което филмът не може да избегне – като обстрел от швабски панцер.

The Bridge on the River Kwai 1957 (Мостът на река Куай), The Dirty Dozen 1967 (Мръсната дузина), Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега), The Thin Red Line 1998 (Тънка червена линия), Master and Commander 2003 (Господар и командир) – жанрът е пълен с шампиони.

И понеже Дейвид Айър е мачо с големи топки няма начин да не му уредим спаринг в супертежка категория със Стивън „Чука” Спилбърг и Saving Private Ryan 1998 (Спасяването на редник Райън).

Рунд I

Спилбър открива срещата с фанфари и мелодраматично-сантиментална сцена с плачещ дядо. Претендентът Айър намира челюстта му бързо с кроше от тишина, мъгла и мъж на бял кон, който язди между останки на хора и машини.

Рунд II

Шампионът бързо връща позиции със сцена класика – превземането на Омаха бийч. Айър се олюлява, краката му омекват, но той е млад и здрав. Остава на крака и прави контра с канонада от гърмежи, бумтежи и отсколки от човешки части. Грандиозно!

Рунд III

Айър се хвърля в серия от сцени, които ви хващат за гърлото, защото са силни и чисти като медицински спирт. И точно, когато мислите, че всичко е приключило старият шампион нанася майсторски ъперкът с герои, за които ви пука. Айър пада в несвяст, а съдията започва да брои.

Мнението ми в едно изречение:

Суров и силен филм, напомпан с мъжкарска амбиция, която ви отчуждава от главните герои.