
American Sniper 2014 (Американски снайперист) е за морския пехотинец Крис Кайл, който е изпратен в Ирак с една мисия – да убива. Кайл става най-смъртоносният снайперист в историята на американската армия.
Филмът застреля либералите, запали консерваторите, гръмна американския боксофис и ме порази с 6-те си номинации за Оскар.
Ето какво научих от последния проект на Клинт Истууд и Брадли Купър.
Филмите за исторически личности разделят хората
Александър Македонски, Уилям Уолъс, Ботев или Левски – фатално е да си играеш с аперцепцията на събития и образи в главите на хората. Независимо какво направиш – добро или лошо, то ще раздели публиката. Ще има любов, ще има омраза, ще има умни коментари и глупави… като този туит на Майкъл Мур.

Ако чичо му бе застрелян в лице от 16-годишен танкист, а не в гръб от снайперист – това морален акт ли би било? Има ли значение? Една от най-добрите дефиниции на войната е на генерал Уилям Шърман: „Войната е ад”. Хората още не са открили принципи, чрез които да измерват този тотален мораториум на цивилното ежедневие. Обсъжданията винаги са постфактум.
Ще ви дам пример: Бременна жена влиза в автобус. Трима души стават, за да и направят място. Единият става, защото е загрижен за нейното здраве. Другият става, защото „така трябва”. Третият става, за да не си помислят околните, че е задник. Резултатът е един и същ – жената има място, за да седне. Хората биха преценили (след дълъг дебат), че доблестен е първият човек – който става, защото е искрено загрижен.
Нека да отидем на бойното поле: Трима снайперисти убиват бременна жена, която носи бомба към бойните им другари. Единият я убива, защото е загрижен за техния живот. Другият я убива, защото това е неговият дълг. Третият я убива, защото му харесва. Кой е герой? Как определяте?
Филмите не са истина
Надявам се, че не вярвате на нещо, чийто жанр е деклариран като:„драма, екшън, биографичен”. Филмите „по истински случай” не са исторически изследвания. Те не са истина. Ако бяха, никой нямаше да ги гледа.
Актьорът не е героят
Но винаги пренасяме чувствата си от единия към другия. Брадли Купър е актьор, който използва сладката си усмивка в романтични комедии, ергенски запои и PG-13 екшъни. Крис Кайл е перфектен войник, който след мисиите си в Ирак, започва да си измисля истории. Като историята, в която се сбива в бар с Джеси Вентура и го нокаутира.
Филмът е плосък
Добре заснет, но емоционално равен – поне за мен. Няма интересна история. Главният герой е едноизмерен, а за поддържащите – не ме е грижа.
Филмът можеше да е много по-добър
Единият път, който можеше да поеме, е автентичен-брутализъм, който показва Кайл като истински човек. Някой, който върви през живота, без героична музика за фон. Сценаристите са вкарали подобни сцени, но те са „пластмасови” и неискрени.
Другият път, който би ми харесал повече, е пътят на Мръсния Хари. Badass, който мрази системата и няма време за тъпотии. Мъж изправен пред своя антипод, който би го осмислил. Спомнете си двойката снайперисти от Enemy at the Gates 2001 (Враг пред портата) – Василий Зайцев (Джъд Лоу) и майор Кьонинг (Ед Харис). Това също е опитано, чрез доизмисления образ на снайпериста Мустафа, но не е развито.
American Sniper 2014 се лута на кръстопът. Клинт можеше да тръгне по всяка една от тези посоки и да направи нещо велико.
Можеш да убиеш филм с една сцена
Като споменах „пластмасови” моменти – един от тях ми съсипа цялото изживяване. Сцената, в която Кайл говори с жена си. Тя кърми. Бебето се разплаква. Кайл го взима и прегръща. Важен миг, който трябва да покаже, че героят е нормален човек, баща, който се разкъсва между дълга към родината и любовта към семейството си.
Това е смисълът на диалога между Брадли Купър и Сиена Милър. Милър се разплаква, но това няма значение, защото през цялото време си личи, че Купър държи пластмасово бебе. Да, бебето в сцената е реквизит. Никога не съм виждал толкова фундаментална режисьорска грешка и едновременно с това – толкова фройдистко-метафорична, тя символизира целия филм.
Мнението ми в едно изречение:
Брадли Купър стреля, но The Hurt Locker 2008 (Войната е опиат) е по-добрият стрелец.
Само на мен ли така ми се струва или на Клинт Ийстууд всичките му филми са патетични лайна, целта на които е да си купиш американското (или южноафриканското) знаме и да го развееш през прозореца.
Единственият, който горе-долу става е Mystic River. За Gran Torino в имдб с чиста съвест съм гласувал с двойка и все още не мога да разбера как тая чекия е издеянила над 8.
За американски снайперист вече бях взел решение да не го гледам, но благодаря за ревюто. Радвам се, че съм преценил правилно само по името на режисьора.
@Цъки, явно много малко филми на Клинт Ийстууд си гледал.
Иначе American sniper и на мен не ми хареса. Препоръчвам ти да чекнеш поне The bridges of Madison County, Midnight in the garden of good and evil, Unforgiven & True crime. А million dollar baby със сигурност си го гледал.