Според алгоритъма трите високо ценени от мен филмови жанра са: филм ноар, исторически и уестърн. Трите най-ниско оценявани са: екшън, семейни филми и романтика. Комедията е малко след тях, зад гърба на хоръра.
Ако разделим хумора на поджанрове, пародията ще потъне към дъното. Tова е най-презираният тип комедия. Не трябва да сте гений, за да се насладите на „Вампирите смучат“, „Пръдня 1“, „На Фреди му го сложиха“ или „Фарсът на пингвините“. Апропо, напълно истински филми. Дори ако умствено сте средна работа, ще ви стане неудобно, че присъствате.
Пародията и сатирата доминират хумора на Просвещението.
Златно десетилетие в киното са 80-те. Класици са Мел Брукс и триото ZAZ (Zucker, Abrahams & Zucker) – Джим Ейбрахамс и братята Дейвид и Джери Зукър. Тези четиримата са автори на 35% от филмите в днешния списък.
И така, хронологически.
Hellzapoppin’ 1941
Ако мислите, че филмите на братята Маркс са поредици от безпорядък и бъркотия, то творението на Оле Олсен, Шик Джонсън и Марта Рей е пълен хаос, режисиран от Х. К. Потър. Филмът е невиждан за времето си. Обединява музика, комедия, говорещи животни, нонсенс и синхронно плуване. Има изключително атлетични и трудни танцови изпълнения.
Hellzapoppin’ 1941 пародира шоу бизнеса и Холивуд. Множество от вербалните и визуалните шеги са повтаряни от Мел Брукс, ZAZ и стотници други. Оригинал, който бива копиран в следващите 80 години. Оскар номинация в категория Най-добра музика.
Young Frankenstein 1974 (Младият Франкенщай)
Пик за Мел Брукс, пародия на филмите за Франкенщайн с две номинации за Оскар.
Джийн Уайлдър, Маделин Кан, Питър Бойл и невероятният Марти Фелдман – това са истинските му очи! Той играе Игор, произнася се Eye-gor… Схващате ли? Всеки 30 секунди има култов диалог, визуален майтап и дяволия. Стивън Тайлър – от Aerosmith, написва „Walk This Way“, защото Марти има такава реплика в първата си сцена.
Monty Python And The Holy Grail 1975 (Монти Пайтън и Свещеният граал)
Монти Пайтън e трупа от 6 мъже, чиито лудости пасват една с друга. Така Тери Гилиъм обяснява комедийния феномен.
Черен хумор, метахумор, парадокси, абсурд, фарс, сюрреализъм и пародия. Крал Артур обикаля из Англия в търсене на рицари, които искат да тръгнат на поход за Свещения граал. Те срещат вълшебник – на име Тим, заек човекоядец, Черен рицар, който отказва да признае, че е победен и Денис, анархо-синдикалист селянин. Абсолютна десетка!
Monty Python’s Life Of Brian 1979 (Животът на Брайън)
Това е втората десетка. Не просто пародия, а богохулство. Филмът е забранен в няколко държави. Проследява Брайън, съсед на Исус, който е роден по същото време. Хората решават, че Браян е Месията.
Life Of Brian 1979 е национален скандал, но също най-гледаният филм за годината. Браян към тълпата: „Трябва да мислите самостоятелно! Вие всички сте индивиди!“ Тълпата: „ДА! ВСИЧКИ СМЕ ИНДИВИДИ!“ Браян: „Вие не сте овце!“ Тълпата: „ДА! НИЕ НЕ СМЕ ОВЦЕ!“
Airplane! 1980 (Има ли пилот в самолета?)
Не е първият филм на ZAZ, вторият е. Голям успех. Четвъртият най-печеливш филм за 1980, обратно на очакванията на студиото. Номиниран е с БАФТА за Най-добър сценарий.
Airplane! 1980 е мостра за хумора на ZAZ. Триото разчита на скечове. Често фонът на скеча е друга шега, която обаче е свързана логически със случващото се на преден план. Никога не се разказват две шеги едновременно. Винаги има логика, дори случващото се да е абсурдно. Буквалното или двойно значение на изразите се приветства. Използват се шеги, които ще бъдат разбрани от максимален брой хора. Обилно количество реквизит – модели, джаджи, съоръжения, атрибути. Много, много deadpan. Филмът слага началото на дългогодишното сътрудничество на ZAZ с двама deadpan гиганти – Лесли Нилсен и Лойд Бриджис.
Top Secret! 1984 (Строго секретно!)
Второ заглавие с удивителна. Няма да е последно. Екшън пародия на филмите с Елвис Пресли, трилърите за Втората световна и Студената войни. Големи части от сценария са „дигнати“ от The Conspirators 1944 (Конспираторите).
Дебютантът Вал Килмър е рок звезда, която ЦРУ ще използва за мисия в Източна Германия. Сцените, в които Вал пее са истински. Саундракът е издаден като албум на Ник Ривърс, неговият герой. Top Secret! 1984 е с почти три пъти по-голям бюджет от Airplane! 1980, което означава външни снимки, повече костюми, реквизит и екшън сцени. Но филмът губи $1 милион.
This Is Spinal Tap 1984 (Това е Спайнъл Тап)
А това е mockumentary или пародия на документален филм. Не е ясно кой е бащата на стила, но сред заподозрените са Луис Бунюел, Орсън Уелс (с радио пиесата си „Война на световете“), Питър Уоткинс и Монти Пайтън. Елементи можем да намерим в култовия The Gods Must Be Crazy 1980 (Боговете сигурно са полудели) и Zelig 1983 (Зелиг), на Уди Алън. Терминът обаче става познат, когато режисьорът Роб Райнър го използва, за да рекламира This Is Spinal Tap 1984.
Филмът използва формата на популярните – още през 60-те, музикални документалки за рок групи. Проследяваме турнето на измислената британска метъл банда Spinal Tap. Всички диалози са импровизация. Филмът е идиом и културна икона. Любим е на почти всички рок и метъл легенди, за които можете да се досетите.
Spaceballs 1987 (Космически топки)
Паролата е… 1, 2, 3, 4, 5. Мел Брукс познава какво ще правим, десетилетие преди да започнем да го правим.
Star Wars има бая пародии, тази е одобрена (и харесана) от самия Лукас. Industrial Light & Magic, компанията му за специални ефекти, дори съдейства нещата да изглеждат истински. Има едно условие: Брукс не може да продава мърчандайз. „Аз съм мог: получовек-полукуче. Аз съм най-добрия си приятел!“
The Naked Gun: From the Files of Police Squad! 1988 (Голо оръжие)
ZAZ създават лейтенант Франк Дребин (Лесли Нилсен), като герой в ТВ сериал, който е спрян – след 6 епизода. Описван е като „детектив със сърце от злато и мозък от дърво“. Нилсен е нает, защото има таланта да остава сериозен, независимо колко смешна е обстановката. Дребин попада в топ 100 Най-велики филмови образи.
Това е филмът, който отваря шлюза за филмовата пародия. Финансовият и поп културен успех ще генерират множество копия. До третата част, която излиза през 1994, вече е ясно, че поредицата, а и пародията са мъртви. Виждаме го в еволюцията на Дребин. В оригиналния си вариант, той е deadpan – версия на Бъстър Кийтън. В трета час е просто идиот.
Hot Shots! 1991 (Смотаняци)
Задължителен за гимназии и казарми. Спомням си, че се въртеше 24/7 в лавката на поделението. Основно е пародия на Top Gun 1986 (Топ Гън), но не само. Има карикатури на поне 10 велики филма.
Освен че стартира комедийната кариера на Чарли Шийн, филмът е и образец за промяната в жанра. За да се включите в шегата, трябва да сте гледали други филми, реклами, музикални клипове, новини. Пародиите стават серии от културни референции и реплики.
Скеч, в който лейтенант Дребин гледа под пола на жена, която е качена на стълба и казва: „Много хубава катеричка имате“, а в същия момент жената му подава препарирана катеричка, работи сам по себе си в контекста на хумора за възрастни. За да „включите“ секс шегите в Hot Shots! 1991, трябва да сте гледали 9½ Weeks 1986 (9 седмици и половина).
Robin Hood: Men in Tights 1993 (Робин Худ: Мъже в чорапогащи)
Пародията – дори от Мел Брукс, започва да губи почва под краката си. Широката публиката все още я харесва – филмът е успешен комерсиално, но критиката охладнява. Определя го като: „предсказуем“, „разочароващ“, „не много умен“ и „повторение“.
Най-добрият филмов Робин Худ, защото „за разлика от другите аз говоря с истински английски акцент“.
Don’t Be a Menace to South Central While Drinking Your Juice in the Hood 1996 (Не прави бъркотии!)
Макар имената на братята Уейънс да не стоят под „режисьор“ и „сценарист“, филмът предрича техния комедиен път. Те вкарват в продукцията всичките си роднини, които са повече от думите в заглавието. Пародия на популярните гангстерски филми от гетото: Boyz n the Hood 1991 (Момчета от квартала), South Central 1992, Juice 1992 (Респект), Menace II Society 1993 (Заплаха за обществото), Higher Learning 1995…
Виждате ли, публиката – особено „от квартала“, е ОК с филма. Критиците обаче вадят ножове. По това време пародията става гавра, пада до плоски поп културни реплики, идиотизъм, садизъм, скатология с всички цветове и консистенции на тоалетния хумор.
Galaxy Quest 1999 (Галактическа мисия)
Симпатична подигравка със Star Trek и феновете на поредицата, които обаче се влюбват в нея.
Сигорни Уийвър, Тим Алън, Алън Рикман и Тони Шалуб са актьори в Galaxy Quest, популярен през 80-те, но колабиращ научнофантастичен сериал, който е поддържан жив от всеотдайните си зрители. Групата е отвлечена от извънземни, които са убедени, че героите от Galaxy Quest са истински. Смешна, добре написана и изиграна комедия, която се откроява от преобладаващото в началото на 21 век.
Kung Fu Hustle 2004 (Кунг-фу тупалки)
Бомбастична хипербола, която си играе с клишетата от филмите за бойни изкуства.
Стивън Чоу отприщва фантазията си в експлозия от бойна хореография, танц и физическа комедия. Макар да е смешен, филмът се нарежда до екшън постижения на 21 век.
Shaun of the Dead 2004 (Шон от мъртвите)
Култ ром-зомб-ком. Филм със зомбита, английски хумор и романтични моменти. Има чудесни диалози.
Това е първият – и най-силният, от трилогията „Кръв и сладолед“ на Саймън Пег и Едгар Райт. Не е свързан сюжетно с Hot Fuzz 2007 (Горещи палки) и The World’s End 2013 (Краят на света). Общите елементи са насилие… кръв… някой яде сладолед Cornetto… общи трудности със съзряването и менажирането на реалността.
Tropic Thunder 2008 (Тропическа буря)
Огин! Само преди месец културните марксисти в Америка пак искаха извинение от Робърт Дауни Джуниър, че играе бял актьор, който играе чернокож, а от Бен Стилър, че е направил пародията. Не го получиха.
Сюжетът креативно преразказва Galaxy Quest 1999. Група празноглави кино звезди, които трябва да снимат военен екшън, се озовават в истински конфликт. Шумно, цветно, подбиващо и подривно метакино. Образът на Дерек Зулендър, който е пародия на модния свят, има по-голям мим ефект и продаваемост. Tropic Thunder 2008 обаче – поне за мен, е творческият връх на Бен Стилър.
Black Dynamite 2009 (Черен Динамит)
Blaxploitation филмите са явление от 70-те години на 20 век. Shaft 1971 (Шафт), Super Fly 1972, Foxy Brown 1974 (Фокси Браун), Dolemite 1975 (Долемайт) са четири от стотиците. Филмите имат типична атмосфера, музика, камера, герои. Те разглеждат света, през устойчиви характери и расови стереотипи. Злодеят е The Man, символ на потисничеството на белите над черните.
Екшън звездата Майкъл Джeй Уайт пародира blaxploitation. Той е Черен Динамит, легендата на гетото. Силен, бърз и винаги готов да извади своя голяяяям револвер. Филмът има концептуален проблем – присмива се на нещо, което вече прилича на майтап. Но го прави сериозно.
Four Lions 2010 (Четири лъва)
Британският филм е половин политическа сатира, половин mockumentary. Проследява живота на четирима радикализирани мюсюлмани от Шефийлд, които мечтаят да станат джихадисти.
Four Lions 2010 е колкото нелеп, толкова и плашещо реалистичен. Сценаристът и режисьор Кристофър Морис прекарва три години в четене, интервюта и проучвания на тероризма. Само британците могат да коментират нещо толкова сериозно, толкова несериозно.
Tucker and Dale vs Evil 2010 (Тъкър и Дейл срещу злото)
Хорър жанра е благодатен за пародиране. Само поредицата Scary Movie (Страшен филм) включва 5 или 6 филма – всичките са пример за отвратително кино.
Tucker and Dale vs Evil 2010 е кървав, смешен, саркастичен и дори има поука.
What We Do in the Shadows 2014 (Какво правим в сенките)
Един от най-добрите на Тайка Уайтити, който прехвърли усета си за пародия върху всичките си следващи проекти. Къде успешно, къде фарсово, къде напълно безсмислено и безплодно.
Ревюто е тук
Ще се завърне ли пародията?
Една от последните сатири с пародийни елементи, която се хареса на повечето ми познати бе Don’t Look Up 2021 (Не поглеждай нагоре).
За мен бе твърде очевидна и напъната. Когато се насилваш да си умен и особено смешен, има голям шанс да не си. Филмът има проблем, който споделят не смешни комици, по времето на Тръмп. Как пародираш реалност, която вече е пародия… И не четеш лицемерно конско.
Втората пречка пред филмовата пародия е, че тя е основен жанр за популярни онлайн медии като: The Onion, Babylon Bee, CollegeHumor. Защо да гледаш 2 часа един филм, когато за 30 минути можеш да изгледаш 15 скеча, които коментират неща, случили се в последните 3 дни?
Свързани публикации: