През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.
Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст.
„Никой“ е историята на млада жена в период на трудни промени, благодарение на които обаче тя открива връзката със земята и себе си. След като го гледах, разбрах защо „Никой“ не отговаря на критериите за участие в „Златна роза“.
1. „Никой“ не е български. Визията не е грозна и сива, с мръсни панелни блокове и кал. Въпреки че действието се развива в Родопите, сме по-близо до скандинавското, където цветовете са натурални, светлината е естествена и се редуват много гледни точки.
2. „Никой“ е в безвремие. Няма и следа от травмираща посткомунистическа действителност, агентурно минало и мутренски битовизъм.
3. „Никой“ не е финансиран от НФЦ. Той е независима продукция, в която са използвани по-нетрадиционни начини за набиране на средства, като поетапно дофинансиране, онлайн платформи, Facebook активност, споделяне и най-вече приятелство.
4. В „Никой“ няма разголен профил на женска гръд до прозорец на фона на кахърен дъжд. Актовете на интимна близост са „неспецифично“ непринудени.
5. В „Никой“ няма набедени за ключови реплики фрази от типа: „Аре, да изядем една царевица пред НДК“. Между въпрос и отговор в диалога не можеш да свариш яйце. Понякога думите се преплитат, застъпват, надпреварват, а понякога оставят действието да диша.
6. Сюжетът е прост. Няма вкарване на допълнителни линии с новопоявили се роднини от чужбина. Героите са тук и сега. Акцентът е на общуването помежду им и връзката им с природата и света. Където всъщност си „Никой“…
Не казвам, че филмът няма дефекти. Има! Ще ги видите, когато го гледате. Но определянето му за продукт по вкуса на „специфична аудитория“ е неубедително. Най-малкото защото вкусът е субективна категория. И единственият вкус, за който мога да презюмирам, е моят. А #AзСъмНИКОЙ
https://vimeo.com/163227933