Най-лошите филми, които гледах през 2013

 

Може би сте като мен – разсъдлива личност с художествен инстинкт за самосъхранение. Не гледам Адъм Сандлър, избягвам Стефани Майър, отминавам продължения на комедии, пропускам филми с танци, презирам смърфове, a срамотиите на „Уил Смит & Син” ми стават ясни още от трейлъра.

Въпреки това, през 2013 видях доста кал, кир и ако. Сигурно и вие. Ето моя списък.

______________________________________________

Глава I

„Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат…

Някои не могат! Само това мога да кажа!“

„Мечо Пух” / А. А. Милн

______________________________________________

Emperor 2012 (Император)

Амалгама от историческа драма, военен филм и романс с мирис на мокър габардин и пропусната възможност.

______________________________________________

Bullet to the Head 2013 (Куршум в главата)

Не си го спомням, но съм го гледал, но ми убягва, но съм го гледал. Мержелее ми едно тъпо чувството. Нещо, което някой трябваше спешно да направи, нещо важно… Момент, сетих се! Силвестър Сталоун трябва да се пенсионира!

______________________________________________

Parker 2013 (Паркър)

Онзи филм с Джейсън Стейтъм, но също и Джей Ло. Да, тя продължава да се снима…

…aaaaaха-ха-ха-хааааа, кървя от ухото.

______________________________________________

Глава II

„Наетият с временен договор кънтри-състав „Рейнджърс“ свиреше „Още никога не си стигал дотам“, като се мъчеше да компенсира с шумотевица липсата на талант.“

„Сейлъмс Лот“ / Стивън Кинг

______________________________________________

G.I. Joe: Retaliation 2013 (Джи-Ай Джо: Ответен удар)

Страничните ефекти на използването на анаболни стероиди включват: гинкомастия, проблеми с ерекцията, атрофия на тестисите, хепатит и дори стерилност. Този филм ги има всичките.

______________________________________________

Machete Kills 2013 (Мачете убива)

Мачете започна като половинчата идея и трейлър в Grindhouse 2007 (Бибрутално). Беше смешно, защото беше виц. Вицът стана филм. Сега режисьорът е в ролята на човек, който разказва същия виц – за трети път. Не е смешно, Родригес.

______________________________________________

The Bling Ring 2013 (Блясък)

София Копола е „принцесата на тате”. Поредното доказателство е безцелен и безчувствен кино експеримент. Филм кух като лейка, но много по-безполезен.

______________________________________________

R.I.P.D. 2013 (РПУ „Оня свят”)

Подобно на Oblivion 2013 (Забвение) и този филм е поредица от откраднати идеи. Но за разлика от него се старае колкото депутат. Творческа леност и мизерна евтиния.

______________________________________________

Paranoia 2013 (Параноя)

Подходящо заглавие „Скука”. Има две групи, които поне ще оплакнат очи: жени на възраст 14-18 и мъже хомосексуалисти на възраст 14-85. В 45% от времето „актьорът” в главната роля е гол до кръста, но в 100% е пълен кютук. Визажът му е за продавач на лубрикант, а не на софтуер. Жалко, Харисън. Сори, Гари.

______________________________________________

CBGB 2013

Алън Рикман се мъчи да запази реномето си в тази приспивна пародия с много плейбек и още повече неточности. Пънкът вечно ще е жив, но не и в този филм.

______________________________________________

Глава III

„Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.“

„Пътеводител на галактическия стопаджия” / Дъглас Адамс

______________________________________________

To the Wonder 2012 (До чудото)

Имаме чудо! Чудо е, че усетът ни е по-добър от този на журито в Кан. Когато Терънс Малик взе голямата награда за Tree of Life 2011 (Дървото на живота) бяхме… смутени. Много неловко се получи. Е, Малик продължава да продава печен въздух на скара и скалъпва двучасова реклама на автършейв Calvin Klein.

Нещото е празно, безсмислено, непоносимо. Лично издържах 37 минути. 37 минути манийно-депресивна психоза и режисьорски онанизъм.

Целият филм тук:

______________________________________________

Kick-Ass 2 2013 (Шут в г*за! 2)

Как толкова насилие може да е толкова дремливо? Първият филм носеше радост и ентусиазъм. За продължението са им намерили дубльори – ламтеж за кинти и безчовечна липса на талант. Не е чудно, че Джим Кери отказа да го промотира.

______________________________________________

The Family 2013 (Коза Ностра)

Трябва да е мислен като пресечна точка между черен хумор, романтична комедия, пародия и екшън, но като повечето мелези е печално нищо.

______________________________________________

Runner Runner 2013 (Надцакването)

Студент в престижен университет играе хазарт, за да се издържа. Този филм сме го гледали, беше с Мат Деймън и Едуард Нортън – актьори. Джъстин Тимбърлейк не прилича на актьор, но ми напомня за нещо друго. Когато стиснете пастата за зъби и на мивката пльокне бледа, лепкава и ненужна ивица в неопределен цвят. Това е Джъстин Тимбърлейк.

А Батман? Батман е преебан!

______________________________________________

Olympus Has Fallen 2013  (Код: „Олимп”)

Дупките в сценария са повече от тези по стените на Белия дом. През тях изтичат талантът на актьорите и мозъкът на зрителите. И какво по дяволите (!) е станало с лицето на Морган Фрийман на постера?!

______________________________________________

А сега нещо непростимо.

Чисто, дестилирано разочарование с послевкус на тъга.

 

A Good Day to Die Hard 2013 (Умирай трудно 5: Денят настъпи)

Филм като виенско колело, тамън се качите и ви се пригади. Практически ще видите следното – едни хора пикаят на детството ми. Маркират Джон Маклейн като кучета джанта на Голф тройка. А Брус им съдейства – пълна шантонерка.

Всичко в този филм разочарова: Маклейн, който вече е просто кисел дришняр, синът му, мястото, злодеите, битките, цветовете, 3D-то, камерата, диалозите, сценарият, сетингите, сцените, смешките, режисурата… Всичко е тук, за да убие детето в мен – трудно и мъчително.