
Това е мъжът. Мъжът на всички мъже. Силен като бик. Гладен като вълк. Мълчалив. Леко грозен. Сух, като чувството си за хумор. Мъжът може да се усмихва, да танцува и даже е чувал, че може да плаче. Избира да не опитва. Това е мъжът.

В стар пост сравних пистолета Colt M1911 с Чарлс Бронсън. Този американски актьор, който оставя отпечатък върху филмите от 60-те и 70-те. Прави името си синоним за смелост и непоклатимост.
С лице като неговото, той би могъл да бъде какъв ли не – индианец, италианец, руснак, поляк, мексиканец. Но най-често е в ролята на Мъжа. Тих. Смел. Смъртоносен. Това е неговата история.

Чарлс Бучински се ражда на 3 ноември 1921 в планинско миньорско село в Пенсилвания. Той е 11-то от общо 15 деца в бедно семейство на емигранти от татарско-литовски произход.
Макар да е многолюдно, семейството е далеч от представата за щастливо. Бронсън си спомня бедността и постоянния глад. Спомня си, че дори няма свои панталони за училище и се налага да носи роклята на сестра си. Спомня си обръсната глава, заради въшките и баща му, който е миньор. „Спомням си, че единственото нещо, което исках, когато се прибереше бе да се скрия от него.“ Бащата умира, когато Чарлс е на 10. На 16 – веднага щом може, той също слиза под земята. Плащат му по един долар, на всеки тон въглища.
„Втората световна война – най-доброто нещо, което ми се случи.“

Повечето млади мъже са резервирани, да не кажем уплашени, че получават повиквателна за фронта. Чарлс се радва. „За първи път се почувствах нахранен и добре облечен.“ Той става картечар на бомбардировач. Отличен е с медал Пурпурно сърце като знак за смелост и получени рани в боя.
Сцената
Чарлс стъпва на нея – след войната, в ролята на бояджия. Буквално, боядисва декори за театър в Атлантик Сити. Някои от актьорите го питат иска ли да опита. Опитва. И му харесва.
Киното

Подобно на театралната му кариера и филмовата започва случайно. Играе моряк-побойник, който е пребил четирима в You’re in the Navy Now 1951. Получава ролята, защото поразява кастинг директора с умението си да се оригва по команда.
Бронсън

В началото на 50-те Чарлс Бучински е редовен актьор в сериали и филми. Това е времето на маккартизма. Опциите за актьори, които говорят руски и носят фамилии, които завършват на „ски“ се топят като пролетен сняг.
Раждането на една легенда е свързано с друга. Версията е, че Бучински и Стив Макуин се возят по „Бронсън авеню“ в Лос Анджелис. Докато минават покрай табелата на улицата, Макуин казва: „Ето, това е готино име, ‘що не го вземеш.“
Пробивът

Идва, когато е на 39 години. Бронсън е избран за The Magnificent Seven 1960 (Великолепната седморка). Прави компания на вече реализирани актьори като Юл Бринър, Стийв Маккуин, Джеймс Кобърн.

Успехът на филма и късметът да е в групата на вече успелите му носи участия в още две класики: The Great Escape 1963 (Голямото бягство) и The Dirty Dozen 1967 (Мръсната дузина). Интересен факт от последния – само Владислав, неговият герой, оцелява от 12-те мъжаги.
„Предполагам, че приличам на каменна кариера, която някой току-що е взривил с динамит.“
Макар имиджът на „твърдо копеле“ да му носи участия в ансамбли, той не е в категорията на Маккуин, Лий Марвин, Грегъри Пек или Робърт Мичъм. Последният дори не иска да му е приятел.

Бронсън е твърде стар, за да е Джеймс Дийн, твърде грозен, за да е Пол Нюман, твърде мълчалив, за да е Кърк Дъглас и твърде нисък, за да е Джон Уейн.
Il Brutto
Има място, на което публиката е жадна за грозни красавци и красиво-грозни мъже с харизмата на ръчна граната.

Европа го приветства. Италианците гальовно го наричат Il Brutto – „Грозният“. Французите го определят за „свещено чудовище“ и правят Rider on the Rain 1976 най-касовия филм във Франция.

Японците също са пленени, след Red Sun 1971 (Червено слънце), в който му партнират Ален Делон, Урсула Андерс и Тоширо Мифуне. Бронсън участва и в реклама на афтършейв, която е режисирана от Нобухико Обаяши и става хит сама по себе си.
„Най-големият актьор, с който някога съм работил.“

Мнението е на Серджо Леоне, който е влюбен в Бронсън. Буквално го преследва като гимназист красавицата на класа. Лично му изпраща всеки сценарий от трилогията за Мъжа без име. Бронсън отказва, след като прочита A Fistful of Dollars 1964 (За шепа долари), с мотива „Това е най-слабият сценарий, който някога съм чел“.
Леоне наема Клинт Истууд, но веднага изпраща следващия сценарий – For a Few Dollars More 1965 (За няколко долара повече ) до Бронсън. Той не харесва и него. Не отваря The Good, the Bad and the Ugly 1966 (Добрият, лошият и злият), а се извинява, че вече снима друг филм.

Леоне не се отказва и накрая печели с Once Upon a Time in the West 1968 (Имало едно време на Запад). Най-доброто изпълнение в кариерата на Бронсън.
Холивудска звезда
Изгрява, когато е на 52 години с Death Wish 1974 (Смъртоносно желание).

Предлагат му ролята, след като няколко големи отказват. Първият е Хенри Фонда, той определя сценария за мъж, който започва лична война с престъпния свят като „отвратителен“. Накрая режисьорът Майкъл Уинър предлага на Бронсън.
„Бих се радвал да го направя“ – отговаря актьорът. „Да се снимаш във филма ли?“ – пита Уинър. „Не. Бих се радвал да пречукам няколко отрепки“ – отговаря Бронсън.

Година по-късно, когато е на 53 Бронсън изиграва още по-добра роля. На странстващ боксьор в Hard Times 1975 (Трудни времена). Хонорарът му е $1 милион. Целият бюджет на филма е по-малко от $4 милиона. Приходите ще надхвърлят $30 милиона. Това вече е звезда.
„Аз не играя. Аз присъствам.“
„…Героите ми никога нямат нужда от дълги диалози, за да разберете характера им. Героят е ясен в самото начало и е готов за действие.“

Бронсън няма да бъде поставен в категорията на великите актьори, но той винаги доминира сцената – без думи. Фактът, че съсловието не го възприема сериозно, а го типажира може би го дразни.
В интервю казва: „Въздействам силно, защото имам истински опит. Преминал съм през истински неща. Всички млади метод актьори – Де Ниро, Сталоун и… как му беше името… Пачино, те играят по един и същ начин, дори си приличат един на друг.“
Без целувки
В шпионския трилър Telefon 1977 (Телефон) Бронсън играе офицер на КГБ. Има сцена, в която пристига на летище в Канада. Красивата Лий Ремик е в ролята на негова фалшива съпруга, която вече е внедрена в САЩ. По сценарий Ремик трябва да целуне Бронсън за „Добре дошъл“. Бронсън отказва: „Дори жена ми не ме целува, когато ме посреща на летището“.
„Все пак го целуни – казва режисьорът Дон Сийгъл – Просто му се хвърли и го целуни“. „Да не си луд! – отказва Ремик – Сигурна съм, че ще ми отвърти един“. Когато трябва да е романтичен пред камера, Бронсън избира да го прави със съпругата си – актрисата Джил Айрлънд. Бракът им продължава от 1968 до 1990, когато Айрлънд умира от рак.

Бронсън отказа целувките и на няколко големи режисьора. Когато култовият Сам Пекинпа му предлага роля, Бронсън отвръща с: „Не работя с алкохолици“. Отказва и на Тенеси Уилямс, и на Ингмар Бергман, който мечтае да го снима. „Всичко е слабост и болест при Бергман – казва Бронсън – Ако съм в една къща с героите му, просто бих си излязъл.“
Умирай трудно
Ролята на Джон Маклейн в Die Hard 1988 (Умирай трудно) е написана за него, но студиото, което държи правата му по това време – Cannon, отказва да го даде под наем за снимките.

Бронсън умира трудно на 30 август 2003, на 81 години. Първоначално е съобщено, че причината е пневмония. Аутопсията показва Алцхаймер, белодробен колапс, метастазирал рак и кардиомиопатия. Бронсън започва да пуши, когато е на девет години и го прави през целия си живот.
Всеки иска да е Бронсън

Майкъл Питърсън е „най-опасният затворник в Британия“. Попада в затвора, след обир за 26 лири и присъда от 7 години – с право на помилване. От тогава до днес – вече 47 години, е обиколил 120 различни затвора.
Питърсън не може да излезе на свобода, заради постоянните издънки, които прави зад решетките. Той е отговорен за поне 10 бунта, няколко взимания на заложници и лично пребива над 30 пазачи и неясен брой затворници. През 1987, докато печели като боксьор, той сменя името си на Чарлс Бронсън – в чест на актьора.

Екшън Бронсън е псевдоним на Ариан Аслани, гурме готвач и рап звезда от Ню Йорк. Името си избира по любимият си филм – Death Wish 1974.
Бучински

Чарлс Бучински остава да живее, дори след като света се запознава с Чарлс Бронсън. Той е интровертен мъж, който избягва партитата и медийните участия. Рядко се здрависва, защото се страхува от бактерии. А когато е на семейна почивка резервира стаи на първия, най-много втория етаж на хотела, защото изпитва тревога, че някой член на семейството може да умре в пожар.
Той рисува. Любимото му занимание и тема. Отказва да подписва картините си с „Бронсън“. Ако се продават, то ще бъде, защото са на Бучински.