Skip to main content

Бронсън

 Once Upon A Time In The West 1968

Това е мъжът. Мъжът на всички мъже. Силен като бик. Гладен като вълк. Мълчалив. Леко грозен. Сух, като чувството си за хумор. Мъжът може да се усмихва, да танцува и даже е чувал, че може да плаче. Избира да не опитва. Това е мъжът. 

Mr. Majestyk 1974

В стар пост сравних пистолета Colt M1911 с Чарлс Бронсън. Този американски актьор, който оставя отпечатък върху филмите от 60-те и 70-те. Прави името си синоним за смелост и непоклатимост.

С лице като неговото, той би могъл да бъде какъв ли не – индианец, италианец, руснак, поляк, мексиканец. Но най-често е в ролята на Мъжа. Тих. Смел. Смъртоносен. Това е неговата история. 

How Green Was My Valley 1941

Чарлс Бучински се ражда на 3 ноември 1921 в планинско миньорско село в Пенсилвания. Той е 11-то от общо 15 деца в бедно семейство на емигранти от татарско-литовски произход. 

Макар да е многолюдно, семейството е далеч от представата за щастливо. Бронсън си спомня бедността и постоянния глад. Спомня си, че дори няма свои панталони за училище и се налага да носи роклята на сестра си. Спомня си обръсната глава, заради въшките и баща му, който е миньор. „Спомням си, че единственото нещо, което исках, когато се прибереше бе да се скрия от него.“ Бащата умира, когато Чарлс е на 10. На 16 – веднага щом може, той също слиза под земята. Плащат му по един долар, на всеки тон въглища.  

„Втората световна война – най-доброто нещо, което ми се случи.“

Thirty Seconds Over Tokyo 1944

Повечето млади мъже са резервирани, да не кажем уплашени, че получават повиквателна за фронта. Чарлс се радва. „За първи път се почувствах нахранен и добре облечен.“ Той става картечар на бомбардировач. Отличен е с медал Пурпурно сърце като знак за смелост и получени рани в боя. 

Сцената 

Чарлс стъпва на нея – след войната, в ролята на бояджия. Буквално, боядисва декори за театър в Атлантик Сити. Някои от актьорите го питат иска ли да опита. Опитва. И му харесва.

Киното

You’re in the Navy Now 1951

Подобно на театралната му кариера и филмовата започва случайно. Играе моряк-побойник, който е пребил четирима в You’re in the Navy Now 1951. Получава ролята, защото поразява кастинг директора с умението си да се оригва по команда. 

Бронсън

Vera Cruz 1954

В началото на 50-те Чарлс Бучински е редовен актьор в сериали и филми. Това е времето на маккартизма. Опциите за актьори, които говорят руски и носят фамилии, които завършват на „ски“ се топят като пролетен сняг. 

Раждането на една легенда е свързано с друга. Версията е, че Бучински и Стив Макуин се возят по „Бронсън авеню“ в Лос Анджелис. Докато минават покрай табелата на улицата, Макуин казва: „Ето, това е готино име, ‘що не го вземеш.“ 

Пробивът 

The Magnificent Seven 1960

Идва, когато е на 39 години. Бронсън е избран за The Magnificent Seven 1960 (Великолепната седморка). Прави компания на вече реализирани актьори като Юл Бринър, Стийв Маккуин, Джеймс Кобърн. 

The Great Escape 1963

Успехът на филма и късметът да е в групата на вече успелите му носи участия в още две класики: The Great Escape 1963 (Голямото бягство) и The Dirty Dozen 1967 (Мръсната дузина). Интересен факт от последния – само Владислав, неговият герой, оцелява от 12-те мъжаги. 

„Предполагам, че приличам на каменна кариера, която някой току-що е взривил с динамит.“ 

Макар имиджът на „твърдо копеле“ да му носи участия в ансамбли, той не е в категорията на Маккуин, Лий Марвин, Грегъри Пек или Робърт Мичъм. Последният дори не иска да му е приятел. 

The Dirty Dozen 1967

Бронсън е твърде стар, за да е Джеймс Дийн, твърде грозен, за да е Пол Нюман, твърде мълчалив, за да е Кърк Дъглас и твърде нисък, за да е Джон Уейн.   

Il Brutto

Има място, на което публиката е жадна за грозни красавци и красиво-грозни мъже с харизмата на ръчна граната.

Rider on the Rain 1976

Европа го приветства. Италианците гальовно го наричат Il Brutto – „Грозният“. Французите го определят за „свещено чудовище“ и правят Rider on the Rain 1976 най-касовия филм във Франция. 

Реклами на Mandom 

Японците също са пленени, след Red Sun 1971 (Червено слънце), в който му партнират Ален Делон, Урсула Андерс и Тоширо Мифуне. Бронсън участва и в реклама на афтършейв, която е режисирана от Нобухико Обаяши и става хит сама по себе си.

„Най-големият актьор, с който някога съм работил.“ 

A Fistful of Dollars 1964

Мнението е на Серджо Леоне, който е влюбен в Бронсън. Буквално го преследва като гимназист красавицата на класа. Лично му изпраща всеки сценарий от трилогията за Мъжа без име. Бронсън отказва, след като прочита A Fistful of Dollars 1964 (За шепа долари), с мотива „Това е най-слабият сценарий, който някога съм чел“. 

Леоне наема Клинт Истууд, но веднага изпраща следващия сценарий – For a Few Dollars More 1965 (За няколко долара повече ) до Бронсън. Той не харесва и него. Не отваря The Good, the Bad and the Ugly 1966 (Добрият, лошият и злият), а се извинява, че вече снима друг филм.  

Once Upon a Time in the West 1968

Леоне не се отказва и накрая печели с Once Upon a Time in the West 1968 (Имало едно време на Запад). Най-доброто изпълнение в кариерата на Бронсън. 

Холивудска звезда

Изгрява, когато е на 52 години с Death Wish 1974 (Смъртоносно желание). 

Death Wish 1974

Предлагат му ролята, след като няколко големи отказват. Първият е Хенри Фонда, той определя сценария за мъж, който започва лична война с престъпния свят като „отвратителен“. Накрая режисьорът Майкъл Уинър предлага на Бронсън. 

„Бих се радвал да го направя“ – отговаря актьорът. „Да се снимаш във филма ли?“ – пита Уинър. „Не. Бих се радвал да пречукам няколко отрепки“ – отговаря Бронсън. 

Hard Times 1975

Година по-късно, когато е на 53 Бронсън изиграва още по-добра роля. На странстващ боксьор в Hard Times 1975 (Трудни времена). Хонорарът му е $1 милион. Целият бюджет на филма е по-малко от $4 милиона. Приходите ще надхвърлят $30 милиона. Това вече е звезда.

„Аз не играя. Аз присъствам.“ 

„…Героите ми никога нямат нужда от дълги диалози, за да разберете характера им. Героят е ясен в самото начало и е готов за действие.“ 

The Mechanic 1972

Бронсън няма да бъде поставен в категорията на великите актьори, но той винаги доминира сцената – без думи. Фактът, че съсловието не го възприема сериозно, а го типажира може би го дразни.

В интервю казва: „Въздействам силно, защото имам истински опит. Преминал съм през истински неща. Всички млади метод актьори – Де Ниро, Сталоун и… как му беше името… Пачино, те играят по един и същ начин, дори си приличат един на друг.“ 

Без целувки

В шпионския трилър Telefon 1977 (Телефон) Бронсън играе офицер на КГБ. Има сцена, в която пристига на летище в Канада. Красивата Лий Ремик е в ролята на негова фалшива съпруга, която вече е внедрена в САЩ. По сценарий Ремик трябва да целуне Бронсън за „Добре дошъл“. Бронсън отказва: „Дори жена ми не ме целува, когато ме посреща на летището“. 

„Все пак го целуни – казва режисьорът Дон Сийгъл – Просто му се хвърли и го целуни“„Да не си луд! – отказва Ремик – Сигурна съм, че ще ми отвърти един“. Когато трябва да е романтичен пред камера, Бронсън избира да го прави със съпругата си – актрисата  Джил Айрлънд. Бракът им продължава от 1968 до 1990, когато Айрлънд умира от рак. 

Telefon 1977

Бронсън отказа целувките и на няколко големи режисьора. Когато култовият Сам Пекинпа му предлага роля, Бронсън отвръща с: „Не работя с алкохолици“. Отказва и на Тенеси Уилямс, и на Ингмар Бергман, който мечтае да го снима. „Всичко е слабост и болест при Бергман – казва Бронсън – Ако съм в една къща с героите му, просто бих си излязъл.“ 

Умирай трудно

Ролята на Джон Маклейн в Die Hard 1988 (Умирай трудно) е написана за него, но студиото, което държи правата му по това време – Cannon, отказва да го даде под наем за снимките. 

The Magnificent Seven 1960

Бронсън умира трудно на 30 август 2003, на 81 години. Първоначално е съобщено, че причината е пневмония. Аутопсията показва Алцхаймер, белодробен колапс, метастазирал рак и кардиомиопатия. Бронсън започва да пуши, когато е на девет години и го прави през целия си живот. 

Всеки иска да е Бронсън 

Bronson 2008 – Том Харди в ролята на престъпника Чарлс Бронсън

Майкъл Питърсън е „най-опасният затворник в Британия“. Попада в затвора, след обир за 26 лири и присъда от 7 години – с право на помилване. От тогава до днес – вече 47 години, е обиколил 120 различни затвора.

Питърсън не може да излезе на свобода, заради постоянните издънки, които прави зад решетките. Той е отговорен за поне 10 бунта, няколко взимания на заложници и лично пребива над 30 пазачи и неясен брой затворници. През 1987, докато печели като боксьор, той сменя името си на Чарлс Бронсън – в чест на актьора. 

Екшън Бронсън е псевдоним на Ариан Аслани, гурме готвач и рап звезда от Ню Йорк. Името си избира по любимият си филм – Death Wish 1974.

Бучински

Чарлс Бучински остава да живее, дори след като света се запознава с Чарлс Бронсън. Той е интровертен мъж, който избягва партитата и медийните участия. Рядко се здрависва, защото се страхува от бактерии. А когато е на семейна почивка резервира стаи на първия, най-много втория етаж на хотела, защото изпитва тревога, че някой член на семейството може да умре в пожар. 

Той рисува. Любимото му занимание и тема. Отказва да подписва картините си с „Бронсън“. Ако се продават, то ще бъде, защото са на Бучински. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *