Повечето „нови“ филми през 21 век са преразкази или продължения на стари филми от 80-те и 90-те на миналия.
Тогава пред камерата застава нова вълна от звезди – Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Том Круз, Еди Мърфи, Джулия Робъртс. Актьори, които демонстрират извънземни тела и усмивки, но също бързо и лесно се свързват с масата от зрителите.
Това е времето на режисьори като Стивън Спилбърг, Джон Хюз, Джеймс Камерън, Джон Карпентър, Тим Бъртън, Сам Рейми, Харолд Рамис. Във въздуха витае усещане за оптимизъм, за творческа свобода, за риск. Духът на „защо не“ и „какво толкова“.
Това се дължи и на група мустакати, брадати и гръдно окосмени продуценти. Движени от алчност, амбиция, алкохол и най-добрия колумбийски кокаин, те създават поредица от нови филмови компании. Създанията им изгарят едно след друго в небето на Холивуд, а горивото им са парите на инвеститорите. Пламъците им ни топлят и днес.
CANNON FILMS 1967-1994
Легенда, основана от двама 20-годишни бизнес партньори – Денис Фридланд и Крис Дюи. Те постигат светкавичен успех, чрез римейки на шведски софтпорно заглавия.
В първоначалния бизнес план на Cannon е записано, че бюджетът на филм не бива да надвишава $300 000. Въпреки това, десетилетие по-късно Фридланд и Дюи са принудени да продадат Cannon за $500 000 на титаните Менахем Голан и Йорам Глобус.
Cannon става поточна линия за B-филми, като само през 1986 успява да избълва 43 от тях. Чарлс Бронсън и Чък Норис са резервираните звезди на студиото. Новооткрит талант е Жан-Клод Ван Дам.
Сензационно попадение е Runaway Train 1985 (Влакът беглец), на Андрей Кончаловски. Филмът печели три номинации за Оскар: за Главна мъжка роля (Джон Войт), за Поддържаща мъжка роля (Ерик Робъртс) и за Монтаж (Хенри Ричардсън). Последният филм на Canon e Hellbound 1994 с Чък Норис.
CAROLCO 1967-1994
Независима компания, основана от ливанския предприемач Марио Касар и американецът с унгарски произход Андрю Вайна.
Carolco достига своя пик към края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Минисериалът Shogun 1980 (Шогун), по романа на Джеймс Клавел, е първата любима продукция на българите.
Световен успех е First Blood 1982 (Рамбо: Първа кръв), режисиран от Тед Кочев. Сполуката кара компанията да изгради модел, базиран на двете основни лица на екшъна – Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер.
Амбицията да се правят все по-големи и скъпи филми ще скара двамата партньори. Вайна смята, че това е погрешно и Carolco трябва да бъде независима продуцентска компания, а не голямо студио. В началото на 90-те, той продава дела си на Касар – за $106 милиона, за да сложи началото на Cinergi Pictures.
Carolco продуцира няколко касови филма, но произвежда много повече – включително култови, които са на загуба. Компанията приключва съществуването си с трясък – най-губещият филм за всички времена, Cutthroat Island 1995 (Островът на главорезите), на Рени Харлин.
ORION 1978-1999
Основана е от петима служители на United Artists, които напускат постовете си в знак на несъгласие с бизнес практиките на Transamerica, застрахователна компания, която по това време е собственик на легендарното студио.
Името идва от най-известното екваториално съзвездие – Орион. Причината да го изберат е, че в него има пет звезди. Или поне така са си мислели, защото има осем.
Днес марката и филмотеката й са собственост на Metro-Goldwyn-Mayer, но преди това да се случи Orion ще заснеме неедин любим филм от това време.
Orion търси качество. В рамките на десетилетие 6 от заглавията са номинирани или печелят Оскар за Най-добър филм. Философията е пълна творческа свобода за режисьора. Сред творците са Уди Алън, Сидни Лъмет, Джеймс Камерън, Джонатан Деми, Оливър Стоун.
Причината за смъртта е банкрут. Някои смятат, че компанията стартира с твърде големи заеми, които така и не може да покрие. Други смятат, че счетоводните документи за приходи са силно завишени. Трети винят шефовете, които прибират огромни бонуси, вместо да инвестират печалбите.
DE LAURENTIIS ENTERTAINMENT 1984-1989
Дете на Дино Де Лаурентис, който заедно с друг продуцент – Карло Понти, е основната причина за успеха на италианското кино в световен мащаб.
Централата на Лаурентис е Уилмингтън, Северна Каролина. Работата стартира амбициозно с две класики – Manhunter 1986 (Преследвачът), на Майкъл Ман и Blue Velvet 1986 (Синьо Кадифе), на Дейвид Линч.
Фалитът чука на вратата две години по-късно, след две дузини губещи филми, част от които излизат директно на видео. Северна Каролина не успява да стане втори Холивуд.
CINERGI PICTURES 1989-1998
Андрю Вайна предвкусва неуспеха на Carolco и напуска, за да направи нещо свое.
Стратегията е Cinergi да развива дългосрочни взаимоотношения с избрани режисьори и сценаристи, които да правят между два до четири филма годишно. Вайна се съюзява с Disney, които обещават да разпространяват тези филми в САЩ, Канада и Латинска Америка.
Първият филм на Cinergi е Medicine Man 1992 (Лечителят) с Шон Конъри. Режисьор е Джон Мактиърнън, който е един от избраните редовни таланти. Филмът оглавява боксофисът, но се задържа там седмица, което е недостатъчно, за да излезе на печалба.
Успех e Tombstone 1993 (Тумбстоун), a финансовият удар е Die Hard with a Vengeance 1995 (Умирай трудно 3).
За съжаление, останалите проекти на компанията губят пари и Cinergi умира. Андрю Вайна ще се сдобри с Марио Касар, чиято Carolco вече е погребана. Двамата ще започнат трето начинание – C2 Pictures, която живее 6 години и продуцира едва 4 филма.
Свързани публикации: