Лицето на нощта е съвършено, черно-бяло, гримирано със светлина и сянка. Уличните шахти пушат последната цигара. Мотаеща се котка убива времето, преди да тръгне за вечеря. Мъж и жена вървят по тротоара. Вали, а те са елегантни.
Класическата ера на филм ноар започва с The Maltese Falcon 1941 (Малтийският сокол) и завършва с Touch of Evil 1958 (Допир до злото).
Жанрът, макар днес да го възприемаме за типично американски, дълго е недолюбван от критиците. Определян е като нихилистичен, прекалено драматичен, „твърде черен“ за американския вкус. Уестърнът и класическият гангстерски филм са над него в пирамидата на предпочитанията. Те предлагат ясна граница между добро и зло, а доброто винаги печели.
Филм ноар е назован на френски, защото série noire е името, под което във Франция са издавани романите на Реймънд Чандлър, Дашил Хамет, Корнел Улрич, Джеймс Кейн и Хорас Маккой. Френски критик използва фразата film noire, за да опише новата тенденция в киното, която набляга повече на характера на героите, отколкото на действието.
Още през 50-те години се правят опити за картографиране на филм ноар. В тази територия биват запратени всички филми за психопати, гангстери и престъпления на средната класа.
По-късните тълкувания включват „покварата на не толкова невинния мъж“ и „жената като героична жертва“.
Начин за дефиниране на ноар е описването на изразните средства използвани от режисьорите. Творци като Фриц Ланг, Ото Преминджър, Робърт Сиодмак, Джон Хюстън, Никълъс Рей, Сам Фулър, Орсън Уелс, Алфред Хичкок и Робърт Олдрич. Този подход кара някои критици да приемат филм ноар за визуален стил, а не отделен жанр.
Повечето сцени са вечер и в градска среда. Има дълги, пусти улици, окъпани от дъжд, забулени в мъгла, пробивана от светлината на трептящи лампи. Често има разказвач с дрезгав, гибелен глас. Често това е главният герой, който не е чист, невинен и безгрешен, а е разкъсван от изкушения, запратен е в центъра на психологически конфликти. Напрежението доминира над чистия екшън, както звукът от стъпките на фаталната жена. Витаят грях и сенки.
Филм ноар е повлиян от пост военното разочарование на американците. Нахълтват цинизъм и неудовлетвореност от пропаднали очаквания, и умрели надежди. Мъжете се връщат от фронта, за да заварят жените си в прегръдките на друг. Жените губят работата си във фабриките и са върнати обратно вкъщи. Реализмът измества мелодрамата и пропагандния филм. Усеща се и привкус на носталгия, която може би кара жанра да използва елементи в стил арт деко, който е популярен десетилетия по-рано.
Нео ноар
Нео ноар е опит за съживяване на жанра, който започва в края на 60-те години на 20 век.
Немският експресионизъм, който доминира американските филми през 40-те и 50-те, е заменен от похватите на френската нова вълна.
Психологическият анализ минава на заден план, за сметка на социалния коментар. На фокус е корупцията на системата, а не индивидуалната развала. Игривият, мелодичен ноар диалог – богат на саркастични забележки и инуендо, е изместен от „естествен“ начин на говорене.
80-те и 90-те
80-те продължават традицията, като смесват филм ноар с други жанрове – криминале, екшън, психотрилър и даже Линч сюрреализъм.
Нововъведение са еротичният ноар и чифтосването с научната фантастика – благодарение на Ридли Скот и Blade Runner 1982 (Блейд Рънър).
През 90-те силно повлияни от жанра са млади режисьори като братята Коен, Куентин Тарантино, Дани Бойл, Пол Томас Андерсън и Кристофър Нолан. Повечето дебютират с нео ноар филми.
Попадение на 90-те е L.A. Confidential 1997 (Поверително от Ел Ей), на Къртис Хансън. Филмът печели 2 награди Оскар – Поддържаща актриса (Ким Бейсингър) и Адаптиран сценарий, както и още 7 номинации. Жанрът се отплаща богато и на европейското, и на азиатското кино.
21 век
Новият век започва с един от най-добрите нео ноар филми изобщо – Mulholland Drive 2001 (Мълхоланд Драйв) и продължава с тези, които е задължително да сте гледали.
Infernal Affairs 2002 (Пъклени дела) е предложението на Хонг Конг за Оскар в категория Чуждестранен филм. Не получава дори номинация, но четири години по-късно Мартин Скорсезе прави римейк – The Departed 2006 (От другата страна), който печели Оскар за Най-добър филм, за Режисура, за Адаптиран сценарий и за Монтаж.
The Consequences of Love 2005 на Паоло Сорентино ви засмуква. Разказва за тих и мистериозен господин, който живее години наред в скъп хотел в Швейцария. Мъжът привидно не прави нищо. Избягва хората и ненужните разговорите, разхожда се или просто си седи. Един ден това се променя.
Писали сме за Nocturnal Animals 2016 (Хищници в мрака), на Том Форд. Motherless Brooklyn 2019 е продуциран, написан, режисиран и изигран от Едуард Нортън. Филмът изглежда и звучи прекрасно. Актьорският състав е на ниво. Проблемът е не само дължината, но и темпото. Макар да е далеч от перфектното, той очевидно е направен с любов към отминалата златна ера на американското кино.
Свързани публикации:
2 thoughts to “Noir & Neo Noir”