Ето такива филми харесвам. Психологически трилър с елементи на филм ноар, който предизвиква разговори, препирни и съждения.
Mulholland Dr. 2001 (Мълхоланд Драйв) е филм на Дейвид Линч.
Оригиналният сценарий е за ТВ сериал, продължение на Twin Peaks 1990-1991 (Туин Пийкс). Но след като Линч го представя телевизиите отказват да го купят. Мотивите са различни – от странен и нелогичен сценарий, до възрастта на актрисите. Според шефовете в ABC Наоми Уотс и Лора Харинг са твърде стари, за да станат ТВ звезди.
Година по-късно Линч заснема нови кадри, миксира ги със заснетия ТВ материал и създава един от най-добрите филми на десетилетието.
Това е моята интерпретация, която разкрива голям част от сюжета.
Можете да разкодирате историята, чрез митологията, чрез теологията, чрез източната мистика, чрез хипотезите на психоанализата, чрез теорията на цветовете, чрез съновник, чрез триковете на нумерологията, чрез други филми, чрез исторически справки, чрез Google Maps – поне аз се опитах да направя и това…
Велико е.
Синопсисът
Красива жена претърпява катастрофа. Жената оцелява, но губи паметта си. Докато се лута из нощен Лос Анджелис, тя попада в дома на млада актриса. Заедно те се опитват да открият коя е жената.
Амнезията е филмово клише – само година по-рано излиза Memento 2000 (Мементо), десет години по-рано Total Recall 1990 (Зов за завръщане), 50 години по-рано Spellbound 1945 (Омагьосаният). А преди, между и след тях е пълно с филми по темата.
Mulholland Dr. 2001 е гениален, защото не е това, което си мислите, че е. Филмът е „като на филм”, защото всичко се случва в главата на главната героиня.
Жените
Наоми Уотс влиза в историята като Бети, невинно момиче от провинцията, което мечтае да стане звезда.
Действието се развива в края на 20 век, но Бети е като реклама от ’50-те – дори името й е ретро. Тя е чиста, мила и добра. Невинна и наивна. Дете с мечта и любима леля.
Бети помага на Рита (Лора Харинг), жената с амнезията, да открие себе си.
Рита избира името си, докато гледа плакат на Gilda 1946. Филмът налага Рита Хейуърт като класическата femme fatale. И наистина в началото Рита е фаталната жена. Ходещ архетип, разливаща се сексуалност, вампир, вълшебница – идеал.
С развитието на действието обаче, започвате да се замисляте. Особено след русата перука, особено след страстната секс сцена. Рита е кукла, кукла за секс, кукла за сън. Бети я контролира – храни я, пои я, закриля я, обича я, преоблича я, показва й мъртвото тяло на Даян Селоуин. При гледката на разлагащата се плът Рита пищи от ужас, Бети не.
Наоми Уотс излиза от историята като Даян Селоуин, неуспяла, пропаднала актриса. Депресирана, алкохолизирана, а може би дрогирана – болезнено сама.
Тя е смазана от неуспеха си, но и от несподелената любов. Тя е бълнувала целия свят, който сме гледали. Рита е нейна халюцинация. Рита е идеализираният образ на актрисата Камила Роудс.
Незнам дали Линч нарочно избира имената Даян и Камила. Диана е римска богиня на лова – девственица, която броди с планинските нимфи. Именно, защото предпочита компанията на жени Диана бива разглеждана и като богиня на лесбийската любов. Камила – е девственица-войн, амазонка вречена на богинята Диана.
Но защо Камила е разделена на две?
Има два характера с това име – русата Камила и чернокосата Камила.
Според Фройд изместването е защитна реакция. Изместваме сексуалните си фрустрации и агресия към друг обект. Желаете да ударите любим човек, но вместо това чупите чаша. Даян създава русата Камила като сбор от всички отрицателни качества на чернокосата Камила. Тя е всичко, което Даян мрази в реалната Камила. Тя е без талант, повърхностна e, но с връзки.
Даян създава цялата конспиративна схема, в която мафията налага русата Камила като актриса. Тя получава ролите си като спи с режисьорите. Тя е покварена. Тя е фалш, тя е плейбек.
Мъжът
Джъстин Теру играе Адам Кешър, режисьор с творчески принципи. Той присъства на среща с двойка мафиоти, които очевидно са инвестирали във филма му. Апропо, единият мафиот се изпълнява от композитора на филма – Анджело Бадаламенти.
Срещата е абсурдна, но страшна. Мафиотите му казват, че трябва да избере определено момиче за главната роля. Това е русата Камила Роудс. Адам отказва. Той веднага започва да има проблеми. Сварва жена си в легло с мускулест работяга. Сметките и кредитните му карти са блокирани. Обажда се асистентката му, която казва, че Каубоят иска да говори с него. Каубоят може да му помогне.
Каубоят
Адам се среща с Каубоя. Какво значи това?
Ако четете буквално, Каубоят би могъл да е тайнствен и зловещ убиец на мафията. Ако четете иносказателно, той може да е Господ. Адам се изкачва на връх, за да говори с него. Тъмно е, преди Каубоят да се появи. Светло е, когато се появява. И пак става тъмно, когато си тръгва. Адам се казва „Адам“ – първият човек. Каубоят знае какво мисли Адам и се държи като авторитарен баща. Казва му, че той управлява нещата и ако Адам е послушен, може да се „повози“ с него. Каубоят налага морален код.
Алтернативен прочит: Каубоят е само пратеник на Бог. Като Архангел Гавраил, който е божи вестител или Архангел Михаил, който е пазител и ангел на смъртта. Каубоят казва на Адам, че ако е добър ще го види още само веднъж. Ако е лош – два пъти. Интересно е, че ние – зрителите, ще видим Каубоя още два пъти.
Прослушването
Междувременно Бети се явява на прослушване. Само тази сцена би трябвало да донесе Оскар номинация на Уотс. Моментът, в който вече бях сигурен, че Бети не е това, което е.
Оказва се, че тя е изключителна актриса. Поразява всички с таланта си и изхвърля от надпреварата за ролята друга актриса, която разбираме, че е с черна коса.
За награда Бети е допусната до снимачната площадка на филма, който снима Адам Кешър. Ставаме свидетели на момента, в който Адам вижда Камила Роудс – млада, сластна блондинка. Той я избира за главната роля с репликата, която мафиотите са му казали – „Това е момичето”. Сцената и самата реплика са бутафория.
Бети се усмихва срамежливо, когато погледът й среща този на Адам. Любов от пръв поглед? Бети избягва от студиото. Впоследствие ще разберем, че Адам е конкурент за сърцето на реалната Камила Роудс. Смешният, нелеп загубеняк, който сме гледали като Адам е също проекция на Даян. Така виждаме онези, които не харесваме.
Silencio
Първата секс сцена между Бети и Рита е чиста еротична фантазия. В контраст с втората, която е плътска, припряна и даже грозна.
Та, след първата сцена, в 2 часа сутринта Рита започва да бълнува на испански, събужда Бети и я кара да я придружи донякъде. Бети и Рита отиват в нощен клуб на име Silencio. Там тече моноспектакъл. Мъж обяснява, че всичко е илюзия, всичко е „на запис”, нищо не е истинско, но вие му вярвате. Той го демонстрира като „пуска” различни невидими инструменти. Появява се и тромпетист, който „свири“ на плейбек. Мъжът от представлението вдига ръце, проблясва светкавица, чува се гръм. Бети получава пристъп с конвулсии. Мъжът се смее и… изчезва в кълбо дим.
Това събирателен образ на Холивуд ли е? Гигантска фабрика за плейбек? Това дяволът ли е? Сатаната е „този, който сее заблуждения” и изкушава хората да отхапят от плода на познанието. Той „говори на много езици“ – точно като мъжа на сцената.
Пак в Silencio излиза жена, която пее красива песен, докато Бети и Рита плачат. Певицата припада, но песента продължава, дори след като тялото й е изнесено от сцената. Шоуто трябва да продължи. В Silencio Даян осъзнава реалистичния ужас – тя не е Бети, тя не е невинна, сладка, талантлива актриса и бъдеща звезда. Тя губи всичко.
Бети отваря чантата си и намира синя кутия-кубче. Жените се прибират вкъщи. Там Рита се обръща, за да вземе син ключ, който от самото начало е в чантата й – скрита в гардероба. Когато се обръща към стаята Бети е изчезнала. Рита отключва кутията. Кутията е пълна с черно нищо, то ни поглъща. Кутията пада на земята и Рита изчезва. Какво означава това? Според мен може да е всяко едно от тези неща.
Мисля, че Йода и Ницше са по-прави от Фройд. „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб”.
Краят
Нещата става още по-луди. Връщаме се в апартамента на Даян Селоуин.
Виждаме мъртвото й, разлагащо се тяло. Влиза Каубоят, който казва „Ей, красиво момиче, време е да се събудиш”. Става тъмно. Чува се чукане по врата. Виждаме отново тялото на Даян, но то е живо. Даян се размърдва и се събужда. А-ха! Тук разбираме истината. Това е Наоми Уотс, която е Бети, която е Даян.
Следва обаждане по телефона. Реалната Камила кани реалната Даян на парти в къща на „Мълхоланд Драйв”.
Там Даян е унизена от Камила и Адам. Даян признава, че много е искала ролята на Камила, но режисьорът така и не я е избрал. Камила е целуната страстно от красива блондинка, която поглежда пренебрежително Даян. Адам обявява, че ще се ожени за Камила. Даян плаче.
Следващата сцена виждаме как Даян наема убиец, който да очисти Камила. Те са обслужвани от келнерка на име… Бети. Убиецът казва на Даян, че когато изпълни поръчката ще й прати син ключ. Даян пита какво отваря този ключ. Убиецът се смее. В същия момент на касата виждаме мъжа с кошмара.
Дан, мъжът с кошмара
Още в началото Mulholland Dr. 2001 е прекъснат от сцена, която включва двама мъже в същата закусвалня. Единият мъж е довел другия, за да му разкаже кошмар.
Мъжът, който е сънувал – Дан, се страхува от ужасяваща фигура/лице, което се крие зад закусвалнята. Двамата мъже излизат и се насочват към задната част на сградата. Там е мръсно, нацапано е с графити, има пълни контейнери. Зад стената наистина изскача ужасяващо лице. Дан припада от страх.
Какво значи това? Според теорията за сънищата на Фройд чудовището от съня сте вие самите. Нещо, което ви измъчва – завист, омраза, яд. Според мен Дан е Даян или по-точно нейното Его, което изпитва страх от чудовището зад стената – То. Дан/Даян изпитва страх от провал. Страхува се от самотата и мизерията на неуспеха. Страхува се от това, което може да направи. Страхува се, че може да бъде разкрит/а.
Обратно в апартамента виждаме Даян, която седи до маса, върху която има син ключ.
Убийството е извършено? Даян е нападната от халюцинация – двойка възрастни хора.
Двойката възрастни хора
Mulholland Dr. 2001 започва с колаж от двойки танцуващи рокендрол. Върху тях проблясва лицето на Наоми Уотс – Даян, обградена от същите двама възрастни – може би баба и дядо. Чуват се аплодисменти.
Когато Бети пристига в Лос Анджелес, тя е придружена от същата двойка – летели са заедно в самолета. Когато се разделя с тях, те се качват в лимузина и се смеят като демони.
В края пак те я нападат, като излизат от синята кутия. Тя се хвърля на леглото си, докато неистови пищи и се прострелва с револвер. Избухва пушек. Според мен това са истинските баба и дядо на Даян. Но това са и болните амбиции на родителите, несбъднатите очаквания на настойниците, миналото, към което Даян не може да се върне.
След пушека виждаме лицето на чудовището зад стената. Преди да напише изречението за бездната Ницше написва друго в „Отвъд добро и зло” – „Онзи, който се бори с чудовища, трябва да внимава, самия той да не се превърне в такова”. Когато изпитваме зло – ние ставаме зло, ние ставаме чудовището.
Виждаме светлините на града и Даян, и Камила, които сияят от щастие. В клуб Silencio жена със синя коса прошепва “Silencio” – Тишина.
Жената със синя коса
Тя може да е Бог – седи на балкона в клуб Silencio, отвисоко гледа представлението на Дявола в краката си. Но според мен е Смъртта – тишината е единственото, което я следва.
Sunset Blvd
Както сме писали вторият най-любим филм на Дейвид Линч е Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза), на Били Уайлдър. В началото на Mulholland Dr. 2001 Рита пресича „Сънсет”. Двете улици, макар отдалечени една от друга са паралелни. Закусвалнята, в която виждаме Дан, а по-късно Даян също е на „Сънсет”.
И двата филма започват с драматична музика и уводни надписи, които вървят върху път. Героинята в Sunset Blvd 1950 също живее в свят от фантазии. Тя се опитва да се самоубие.
И двата филма са драма, по разделението на Нортръп Фрай, главните героини остават наказани – затворени извън реалността.
Mulholland Dr. 2001 е всичко това, а може би нищо от него. Пушек и дим. А може би – много други неща. Това е якото кино. Гледайте го.
Свързани публикации:
Благодаря ви за прекрасното ревю! Голямо удоволствие ми достави да ви чета. Харесва ми структурата и подхода ви в ревютата. Бъдете здрави!
@Даниел
Благодаря!
Радвам се, че попаднах на този блог!
И ние!
Много пъти съм търсила „анализ“ на този филм и съм опитвала да го осмисля.Помогнахте ми много!
https://youtu.be/VvgRLTP3U5Y тук има анализ и от други гледни точки…
Не се бях сетил за връзката с Хичкок 🙂
Наистина имах нужда от тълкуване. Благодаря!