Това е филм за срещата на двама мъже с помпозна дикция, огромно его и откровена ненавист към другия в сърцата си. Това е документален спаринг на умове тежка категория, който ще промени американската телевизия и начина, по който се води политически дебат.
Днес ви представяме Best of Enemies 2015 – Уилям Ф. Бъкли срещу Гор Видал.
Контекстът
През август на 1968 двете основни партии в САЩ провеждат своите конгреси, които трябва да изберат кандидат президенти. Републиканците се събират в Маями, демократите в Чикаго.
Форумите се гледат от милиони зрители и по традиция националните телевизии ги отразяват „на живо”. CBS и NBC имат най-добрите репортери, водещи, оператори, камери и големи бюджети, с които да го направят.
ABC е трета по рейтинг. Популярна шега по онова време е: „Как да спрем войната във Виетнам? Ами, пуснете я по ABC и след 13 епизода сама ще спре”. Шефовете на медията имат нужда от свежи идеи, за да не се превърне отразяването на тези важни събития в поредната шега по техен адрес.
Докато Уолтър Кронкайт събира доверие за CBS, костюмарите от ABC решават да съберат погледите. Вместо обичайните репортажи и отразявания, те искат да направят 10 поредни дебата на живо. Не между политици, а между ляв и десен интелектуалец.
Отклонение: Кратка история на журналистиката (или поне това, което си спомням от университета)
В журналистиката има две традиции – френска и англосаксонска. Френската се отличава със силно политизиране на медиите и корумпираност. Всяка партия си има вестник, а по времето на Френската революция и всеки лидер. Ако ни плащаш, пишем добри неща за теб, ако не – не. След раждането си българският печат възприема именно този модел.
Англосаксонската традиция налага медиите да са в политическия център, да отразяват фактите, но не и да ги коментират. Всички правила на добрата журналистика идват от зараждането на английския печат.
Обратно към филма
С решението си да направи дебат ABC нарушава англосаксонската традиция за деполитизираност. Телевизията става не просто отразител на това, което се случва, а генератор на мнения. Вече се досещате, че ABC изпепелява рейтингите. Милиони ръце превключват канала, за да гледат Бъкли срещу Видал.
Кой кой е?
Уилям Ф. Бъкли е писател и коментатор, баща на модерния американски консерватизъм. Наследник на богата фамилия, той е образован вкъщи до 8-и клас. А след това учи във военно училище и университета Йейл, където изпъква като ретор. Завършва с отличие и е привлечен да работи за ЦРУ, където остава 2 години.
Бъкли пише книги, издава списание – любимо на Роналд Рейгън, водещ е и на Firing Line, предаване по PBS, американския аналог на BBC. В предаването си Бъкли често кани изявени леви интелектуалци – Уди Алън, Ноам Чомски, Норман Мейлър, с които създава не разговори, а интелектуални удоволствия. През 1965, той е неуспешен кандидат за кмет на Ню Йорк.
Запазена марка на Бъкли са кадифеният глас, невротичните тикове, ерудираната лексика и високомерният акцент.
Гор Видал е писател, филмов сценарист и „биограф на Америка”, както сам се нарича. Наследник на богата политическа фамилия, с дълбоки корени в Демократическата партия. Завършва военната академия Уест Пойнт, но не и университет – с което се гордее. Издава първия си роман, когато е на 20 години, а след него още 20 други. Любими теми: Римската империя, американската история и политика, корупцията, морала, хомосексуализма. През 1960 е неуспешен кандидат за Конгреса от Демократическата партия.
Гор се оказва прекалено образован и арогантен, за да може да влезе в диалог с избирателите си от работническата класа. Заради което ненавижда Боби Кенеди, по други причини се мрази и с Труман Капоти.
Характерни за Видал са откритата му и много смела за времето си бисексуалност, елегантното използване на английския език, сарказмът, умението, с което създава афоризми, хапливите ad hominem атаки, които изстрелва като снайперист в сърцето на опонентите си.
Дебатите
Първата среща е в Маями. Бъкли идва надменно неподготвен. Видал измества дебата от сферата на политиката и го превръща в спор за начина на живот. Това е и първата промяна, която ще остави белег в американския обществен разговор, който е видим и днес.
Видал се опитва да дискредитира консервативното, като дискредитира Бъкли. Той напада Бъкли с цитати от собствените му публикации. В края на дебата консерваторът гледа като заек заслепен от фарове.
Във втория дебат обаче си проличава, че Бъкли е по-опитния дебатьор. Той е добър в излагането на собствените си аргументи, но още по-добър в студеното, клинично, рационално унищожаване на противниковите. Видал е отличен писател, което го прави по-добър в монолозите, но не задължително в дебатирането. Той говори с предварително наизустени пасажи, изпълнени с хапливи епитети и жлъч.
Чикаго
Когато дебатите се преместват в Чикаго двамата мъже вече се мразят. Бъкли осъзнава, че Видал е много по-умен от очакваното, затова се подготвя. Той дори използва писмо, което е получил от Боби Кенеди, в него Кенеди пише, че Видал е наивен фантазьор. Подобна атака би унищожила почти всеки, но Видал остава железно хладнокръвен.
Дебат №9
След като през деня е имало протести и сблъсаци с полицията. Видал твърди, че ситуацията е като в тоталитарна държава. Бъкли отвръща, че не може от едно изключение да се прави заключение за цялото. Тогава Видал посяга към любимия „аргумент” на левите в Америка, когато нямат аргументи – нарича Бъкли „скрит нацист”. Бъкли допуска грешката и реагира емоционално.
„Слушай, педал, не ме наричай нацист, защото ще ти забия един”. Реакцията е шокираща и историческа. Никой не е говорил така – на живо, по телевизията. Бъкли ще съжалява за стореното до края на живота си.
Епилог
От телевизията дебатите между двамата продължават в пресата и в съдебната зала. Това продава много вестници и списания, вдига рейтингите на всички телевизии. За първи път Америка се интересува от спор между „интелектуалци”, на които по принцип, а може би и с право, гледа с подозрение.
През ’80-те Бъкли става любимец на Рейгън, а Видал издава едни от най-добрите си романи. Писателят ще е пълен с омраза и дори след смъртта на консерватора, той ще напише: „Почивай в ада, У.Ф.Б.”. На свой ред, както предрича Труман Капоти, Видал бива забравен от медиите и младите читатели, нещо което го изпълва с още повече горчивина и злост.
Завещанието
С дебатите си Бъкли и Видал създават нов тип коментаторска „журналистика”. Американските телевизии се превръщат в бойни полета, трибуни за хора въоръжени с емоции, а не с истини. Шумни батални сцени, в които мъже и жени – в никакъв случай дарени с ум или красноречие, ще проповядват и викат мненията си.
Обществото ще се разцепи на два лагера, които гледат само собствените си медии, които ги захранват с илюзиите на собствените им светове.
Мнението ми в едно изречение:
Един от любимите ми документални филми тази година.