Хората мислят, че правим филми, за да правим пари – казва Уолт Дисни – Истината е, че правим пари, за да можем да правим още повече филми.
Светът на голямото кино е доминиран от анонимни хора в костюми. Те избират кои истории ще бъдат разказани, кой ще ги разкаже и заслужава ли да стане звезда след това.
Това са фабриките за мечти и тяхната история.
Paramount Pictures – студиото на режисьорите
Paramount e основано през 1912, то е петото най-старо филмово студио в света, второто най-старо в Америка и първото с вертикално интегриран бизнес модел. Тоест, започва да контролира не само производството, но и комуникацията, рекламата, и дистрибуцията на филмите си.
Paramount няма харизматичен лидер, който е лице и генератор на творческата енергия. През студиото минават няколко талантливи ръководители с отличен бизнес нюх, но основната движеща сила са режисьорите.
Корабът се командва от имена като Сесил Би Демил, Йозеф фон Щернберг и Били Уайлдър. Първите лица на Paramount са Глория Суонсън и Рудолф Валентино.
През класическия период на Холивуд студиото ще бъде определяно като най-агресивното по отношение на авторския контрол и дистрибуцията, като изгражда една от най-големите вериги от кина. Това е рисково начинание, което се отплаща многократно след Втората световна война.
Маркетинговата стратегия на Paramount е продуцирането на филми, които могат да се продават извън Америка. А също производството на множество радио и по-късно ТВ програми.
Студиото се специализира в комедията, като почти монополизира жанра, чрез У.К. Фийлдс, братята Маркс, Бинг Кросби, Джордж Бърнс и легендарната Мей Уест.
Днес Paramount е собственост на Viacom, медиен конгломерат с активи за над $23 милиарда.
Metro-Goldwyn-Mayer – студиото на звездите
Появява се през 1924, след обединяването на Loew’s и Metro Pictures.
MGM бързо става гигант. Основната причина е стратегията му: да събере „повече звезди, отколкото има в небето“.
В началото MGM е ръководено от желязната ръка на Николас Швенк (роден като Николай Михайлович Шейнкер в Тихвин, Русия), той отказва да се премести в Лос Анджелис и надзирава всичко от Ню Йорк.
През годините студиото става майстор на романтичните филми, епичните исторически саги и скъпите мюзикъли. Филмите на MGM са събития.
Златното време започва през 30-те, когато Луис Б. Майер (роден като Лазар Меир в Димер, Украйна) изгражда съзвездие от актьори, чиято гравитация експлоатира, чрез хитри медийни похвати.
MGM целенасочено и предвидливо започва да налага лица. Лицата на: Джийн Харлоу, Грета Гарбо, Джоан Крофорд, Мирна Лой, Кларк Гейбъл, Люсил Бол, Джуди Гарланд, Мики Руни, Джийн Кели, Катрин Хепбърн, Спенсър Трейси…
Принципите на Майер са прости: Винаги бъдете умни, но никога не го показвайте. А също: Правете филми, които не ви е срам да покажете на децата си.
Майер вярва, че трябва да си заобиколен с хора, които знаят повече от теб. Затова студиото е отворено към новото.
Приветства звука и анимацията, прави магии с цветовете. Големите продукции на MGM стихват след средата на 50-те, последният успех е Ben-Hur 1959.
Следват десетилетия от неравности и падения. Днес студиото е много по-малко и често се изправя пред финансови проблеми, макар да притежава видеотека от над 4000 филма.
Warner Bros. – студиото с твърд характер
Ражда се през 1920, като семейна компания на братя полски евреи – Хари, Албърт, Сам и Джак.
Warner Bros. – заедно с Western Electric, правят революция в киното. Те му подаряват звука.
През годините Warner изгражда характерния си стил. Филмите са с минималистични декори, приглушено осветление и за разлика от приказната пъстрота на MGM, предлагат реалистична, сериозна, често мрачна атмосфера.
Последното се случва и днес.
Стилът на Джак Уорнър е: „Не искам филмът да е хубав, искам да е готов във Вторник“. Всичко е стриктно бюджетирано и под контрол. Не се правят излишни разходи. Никой не се глези.
Средната производствена цена за филм на Warner през 30-те години e $200 000. Филмите на MGM струват двойно и тройно повече.
Warner е студиото на гангстерския филм и филм ноар. Домът на Джеймс Кагни, Хъмфри Богарт, Лорън Бакол, Бети Дейвис, Дорис Дей и Бъгс Бъни.
Днес студиото е част от Warner Media, мултинационален медиен конгломерат с активи за $70 милиарда.
Columbia Pictures – студиото на популистите
Columbia започва живота си през 1920, като произвежда по 50-60 Б-филма годишно.
Успехите започват през 30-те, когато юздите са поети от режисьора Франк Капра, който събира екип от гладни и радикални – в мнозинството си леви, сценаристи, които са жадни да разказват истории за работническата класа.
Columbia е с най-ниските производствени бюджети, а до към 40-те има само една известна актриса на договор. Кари Грант, Джийн Кели и Фред Астер са ползвани под наем.
Това се променя с Рита Хейуърт, която става секс символ на десетилетието.
През 1982 студиото е купено от Coca-Cola, която го управлява добре, а през 1989 го продава с печалба на Sony.
20th Century Fox – студиото на десните завои
Fox Film Corporation е основана от Уилям Фокс, американец от унгарски произход, през 1915.
Освен да прави филми Фокс мечтае и да ги продава – сам. Затова изгражда верига от кина. През 1934 активите на компанията са оценявани на $36 милиона, което в днешни пари се равнява на $670 милиона.
Фокс реализира първите си филмови успехи, като умно адаптира вече успешни пиеси от Бродуей.
Желанието на Фокс да прави единствено големи филми го вкарва в дългове.
Това налага през 1935 Fox Film Corporation да се обедини с Twentieth Century Pictures, независима продуцентска компания. Двата най-големи актива на новото студио са каубоят Уил Роджърс и 7-годишно момиченце на име Шърли Темпъл.
20th Century Fox е политически опортюнист, който най-често подкрепя десните сили. Компанията предпочита да прави американски, патриотични филми – уестърни, мюзикъли, оптимистични комедии.
Когато студиото купува правата на „Гроздовете на гнева“ на Джон Стайнбек, левите го обвиняват, че иска да блокира творбата за Голямата депресия. Изненадващо се появява филм, който дори писателят аплодира.
През 50-те 20th Century Fox продължава да има най-големите бюджети и работи с най-големите звезди.
През 1984 става част от News Corporation на Рупърт Мърдок. А в края на 2017 The Walt Disney Company изяви желание да купи всичките му активи, което и направи миналия месец.
RKO Pictures – студиото без стил
Ражда се през 1928, като бебе на RCA – Radio Corporation of America, собственост на семейство Рокфелер.
Стартът е по-скоро бизнес, отколкото творчески. RKO започва да произвежда мюзикъли и филми с много диалог, за да демонстрира възможностите на звука – технология, която собствениците му притежават.
Компанията се сдобива и със собствена верига кина, част от нея е Radio City Music Hall – най-голямото кино в света, част от Rockefeller Center.
Първият успех е King Kong 1933 (Кинг Конг). Той стимулира ръководителите на студиото да се съсредоточат върху „престижни филми“.
Най-престижният е поверен на млад режисьор на име Орсън Уелс. Филмът струва $700 000. Когато е завършен Николас Швенк от MGM се обажда и предлага да го купи за $842 000, сделката включва всички копия и негативи. Швенк иска да ги унищожи. Причината е, че Уелс използва за прототип магнатът Уилям Рандолф Хърст, кралят на жълтата преса. RKO отказва. След това всички вестници на Хърст нападат студиото.
След 1942 RKO започва да търпи финансови загуби, което налага да забрави престижа и се завърне към евтини жанрове – филм ноар и Б-продукциите.
През съществуването си студиото не намира конкретен стил или лице, което да го символизира. RKO спира да е дистрибутор през 1957, а произвежда последния си филм през 1959.
Universal – студиото на ужаса
Universal Film Manufacturing Company е основана в Ню Йорк през 1912 от девет мъже. Движеща сила е Карл Лемъл, евреин от немски произход, който продуцира над 400 филма в кариерата си.
Лемъл и съдружници искали да са независими от Motion Picture Trust на Томас Едисън, който събирал такси от собствениците на кина.
Може да не ви се вярва, но Universal дълго време е малко студио, което почти постоянно е пред фалит.
Хорър жанрът е спасителният му пояс. През 30-те масовата публика е бедна и депресирана. Филмите за Дракула, Мумията, Върколакът и Чудовището на Франкенщайн са бягство от реалността. Те са евтини, снимани със статична камера и макар озвучени, използват похвати от нямото кино.
Universal не забравя корените си и често се завръща към тях. Успешно или не чак толкова.
Друг жанр, в който студиото успешно работи е уестърн.
Universal поставя началото на блокбъстър ерата – скъпи, развлекателни и касови филми, които биват пускани през лятото. Първият официален такъв е Jaws 1975 (Челюсти) на Стивън Спилбърг.
Днес студиото е собственост на Comcast, американски телекомуникационен гигант с активи за $186 милиарда.
Walt Disney – студиото глобална империя
Уолт Дисни основава компанията си през 1923, партньори са брат му и Уб Айуъркс. Историята на Disney e историята на една мечта, която започва със скица на мишка, направена набързо във влака.
Пробивът идва с премиерата на първия пълнометражен анимационен филм Snow White and the Seven Dwarfs 1937 (Снежанка и седемте джуджета). Проектът е наричан „лудостта на Дисни“, защото отнема 3 години рисуване. Но също става най-касовия филм за годината.
До 50-те години филмите са разпространявани от RKO. През 1953 Disney прави собствена мрежа – Buena Vista.
Walt Disney става един от големите играчи едва през 80-те. Основната причина е маркетингът и разрастването извън анимацията към телевизия и игрално кино.
През 90-те машината продължава да работи на пълни обороти. Чрез стотици милиони назаем студиото изкупува конкуренти. Miramax Films е един от тях. Disney изгражда и собствена телевизионна мрежа.
Апетитът не стихва и през 21 век. Disney поглъща Pixar, Lucasfilm, Jetix, Hulu, Marvel Entertainment и 20th Century Fox. Днес The Walt Disney Company е корпорация с активи за над $95 милиарда, собственик на стотици бизнеси в десетки страни.
4 thoughts to “Кои са фабриките за мечти на Холивуд”