Последният филм на Дейвид Финчър е тук.
Виждаме Холивуд от 30-те и 40-те години, през погледа на професионалния сценарист и алкохолик Херман (Манк) Манкевич.
Херман е по-голям брат на режисьора и сценарист Джоузеф Манкевич. Най-добрите два филма на Джоузеф – според мен, са All About Eve 1950 (Всичко за Ева) и Sleuth 1972 (Детектив).
Преди да стане сценарист Манк работи като кореспондент за Chicago Tribune и театрален критик за New York Times и New Yorker. В това си качество, той става популярен гост по коктейлите на артистичните среди в Ню Йорк. Причината е чувството му за хумор. Същото, той ще използва, когато допълва, подобрява и редактира филмови сценарии.
Най-често работи в екип и най-често не получава кредит за работата си, името му не се споменава сред авторите на филма. Манкевич – макар и анонимен, оставя отпечатък в 95 филма.
Mank 2020 проследява раждането на най-добрия сценарий в кариерата на писателя – Citizen Kane 1941 (Гражданинът Кейн). Междувременно – чрез ретроспекции, тича из отделни сцени от живота на Манкевич в опит да нарисува не само колоритен портрет на героя си, но и пейзаж на мястото и времето.
Mank 2020 е написан от покойния баща на режисьора – Франк Финчър. Заснет е в 8К, в черно и бяло – няма цветен вариант. Звукът е записан така, както са го правили през 30-те. Това са плюсове.
Снимането също е голямо достойнство. Всеки кадър е планиран, щателно подреден, осветен lege artis. Има сцени, които – според актьорите, са повторени 200 пъти. Най-въздействащата, когато Манк се отбива на рождения ден на Уилям Рандолф Хърст, има 100 дубъла, тя включва двайсетина човека.
Перфекционизмът на Финчър фрустрира както Гари Олдман (Манк), така и Аманда Сайфред, която е в ролята на актрисата Мерион Дейвис, любовница и протеже на Хърст.
Mank 2020 е добре направен филм. Като повечето биографии, той миксира истини и художествени измислици. Един от пропуските е, че Олдман изобщо не прилича на Манк. Нещо, което и самият актьор отбелязва. Но Финчър изключва използването на тежък грим или протези, за да запази истинността на емоцията по лицето на актьора.
Друга измислица на сценария е, че Манк започва да бъде изолиран от силните на деня, защото подкрепя социалист за губернатор на Калифорния. Истината е, че хората го избягват основно, защото е алкохолик. Много сценаристи по това време са с леви убеждения. Цели студия като Columbia Pictures са доминирани от левите сили.
Ядрото на филма е опровергана теория от 70-те, че Херман Манкевич е единственият автор на Citizen Kane 1941, а Орсън Уелс прикачва името си, за да вземе Оскар. Има запазени копия на сценария, по които се виждат редакциите на Уелс. Редакции, които подобряват работата на сценариста. Така или иначе, до края на живота си Манк настоява, че Уелс няма нищо общо.
Филмът е интимен – не само защото е написан от бащата на режисьора, не само защото е за златната ера на киното, но и заради личния проблем на Финчър с Орсън Уелс. Той се дразни от егото на легендата, която пренебрегва екипната работа и неглижира труда на всички останали. Финчър не понася, че Уелс бива наричан вундеркинд и гений.
Аз също имам проблем. Както повечето биографични опити за Холивуд и този не е особено интересен. Може би единствените яки филми по темата – за които се сещам веднага, са Barton Fink 1991 (Бартън Финк) и Adaptation 2002 (Адаптация) – и в двата героите са измислица.
Няма конкретен емоционален пик. Не се свързах с главния герой. Не го обикнах, не го харесах, дори не го съжалих. Не бях на негова страна, когато се скара с Орсън Уелс. Апропо, актьорът играещ Уелс прави почти пародиен изблик в сцената – със сигурност по желание на режисьора.
Останах с впечатление за ксерокопие, за имитация на Citizen Kane 1941 и за идейно повторение на The Artist 2011 (Артистът). В този ред на мисли, достойнствата са технически – камера, звук, осветление, музика (Атикъс Рос), дикция. Това не е малко.
Мнението ми в едно изречение:
Гледайте го – става, сигурно ще вземе Оскар за нещо, защото Холивуд обича филми за себе си.
Свързани публикации:
Големи режисьори хейтят големи режисьори
Нямах грам желание да го гледам, и преди този текст. Киното е магия, защото те въвлича в собствения си свят. Къв е смисъла да правиш всяка сцена по сто пъти, когато този който гледа не му пука за героите. Още на ниво тейлър ми изгледаше претенциозна, и негледаема ч…я. Мога да простя много технически недостатъци на един филм, ако ме трогне. Вместо това емоционално осакатени продукции, като Тенет на Нолан (един от най-бездарните филми правени някога), въпреки мега-малоумния сюжет и предвидими развръзки, отвратителната музика и т.н. нямаше да го намразя толкова, ако поне малко ми пукаше поне за един от персонажите. Мъка, тея филми си ги правят, само и единствено, за да задоволят бездънното си его!
Точно днес – ПАК!, обсъждах какво разочарование ми е Тенет. Направо разочарование на годината 🙂
Манк не е толкова зле, перфекта дума на английски е „fine“
Аз дори нямах очаквания, след като ударих по едно око (и ухо) на трейлъра, ми беше ясно, че в най-добрия случай ще гледаме некъв кавър на Генезис, но това което ме сполетя беше страшно. Нямам представа как би могъл да бъде по зле от това.