Какво е общото между: Орсън Уелс, Жан Реноар, Акира Куросава, Ингмар Бергман, Серджо Леоне, Франсоа Трюфо, Бернардо Бертолучи, Шотоджит Рай, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг, Елия Казан, Мартин Скорсезе, Питър Богданович, Клинт Истууд, Вим Вендерс и Дейвид Финчър?
Общото е, че всеки един от тези режисьори смята Джон Форд за свой учител.
„Когато мисля за Форд, усещам миризмата на казарма, на коне, на барут… на безкрайни пътешествия – казва Фредерико Фелини – Но преди всичко, чувствам човек, който харесваше киното, който живя за филмите, който ги направи приказка, която да бъде разказана на всички, но и приказка, която да изживееш сам… Затова аз го уважавам, възхищавам му се и го обичам.“
Форд има богата – над 50-годишна, кариера. Тя ражда повече от 140 филма, ТВ сериали, документалистика. Роден е през 1894 в американско градче на брега на Атлантическия океан. Истинското му име е Шон Алоизиъс О´Фини. Отдаден католик и още повече ирландец, той ще подкрепя борбата за независимост на Ейре, като дори спонсорира ИРА.
Джон заминава за Холивуд през 1913. Там вече е по-големият му брат, който работи като актьор. В началото Форд е сценичен работник, каскадьор, дубльор и секретар на брат си. Той играе в десетки неми филми на Томас Едисън и Томас Инс.
Той ще режисира над 60 неми филма, като до днес са оцелели 10. Научава се да разказва в картини. Мрази дългите диалози, отказва да използва звук почти десетилетие, след като технологията става мейнстрийм.
Джон Форд става популярен с уестърните и военните си филми. „Става популярен“ е омаловажаване. Много от визуалните тропи и техники, които използват модерните режисьори са свързани с него.
Начинът, по който героите влизат и излизат от кадър.
Начинът, по който се снимат коне и преследвания…
… небе, вятър, дъжд, пейзажи. Бързият зуум в лицето на героя, но само в сюблимен момент.
Светлина и тъмнина.
Важността на статистите – на всяко едно лице, което попада в кадър. „Преди да снимам мой филм винаги гледам няколко на Джон Форд“ – казва Спилбърг.
Човекът с най-много Оскар номинации за режисура е Уилям Уайлър – 12. Скорсезе има 9, а Били Уайлдър 8. Никой не е печелил 4 пъти, освен Форд. Той има и 2 награди Оскар за документално кино. Реално, е бащата на втората вълна в документалистиката.
Имам вътрешен усет за композиция. Винаги съм искал да стана художник.
Моят най-любим режисьор – Алфред Хичкок, казва: „Всеки филм на Форд е визуално удоволствие. Методът му на снимане е въздействащ в своята яснота и очевидна простота.“ За разлика от Хичкок Форд никога не използва сториборди или предварителни схеми. Той композира картината и действието в главата си. За разлика от Финчър, който може да повтори сцената 200 пъти, Форд рядко прави повече от два-три дубъла.
Обичам да правя кино
По време на снимките на Mogambo 1953 (Могамбо) в Африка продуцентът на филма изразява опасения, че снимките изостават с три дни. Форд изважда сценария, къса три страници и казва „Ето, вече сме навреме“. И наистина – филмът прескача тази част от историята.
Макар да е известен като саркастичен грубиян, той споделя: „Обичам да правя кино. Обичам актьорите, актрисите, операторите, осветителите и носачите. Да правя кино е едно от най-лесните неща, които съм правил. Все едно ядеш торта.“
Холивуд е свят на примадони. Множество режисьор са известни със своите припадъци, капризи, суета, позьорщина, интелектуална претенция. Гледайте интервю на Терънс Малик, Майкъл Бей, Кари Фукунага, Дарън Аронофски и ще видите удоволствието, което изпитват, докато анализират собственото си изкуство и се взират в пъпа на гения си.
А след това гледайте интервю на Джон Форд. Режисьор, който не обича да обсъжда филмите, особено собствените. Мъж, който атакува претенциозното с огнехвъргачка. В YouTube можете да намерите откъси от разговор на Джон Форд с младия Питър Богданович, чийто глас трепти от вълнение: „Искам да ви попитам – Как заснехте този филм?“. „С камера“ – казва Форд.
Емблематично е интервюто с Жан-Люк Годар, който тогава е журналист и не знае как да започне разговора. „Какво ви доведе в Холивуд?“ – пита французина. „Влака“ – отговаря Форд.
Форд е доброволец във Втората световна война и офицер от запаса на американския флот. След като се прибира от фронта, той води преговори с Луис Б. Майер, шефът на Metro-Goldwyn-Mayer и получава най-големия режисьорски хонорар за времето си. Форд дарява 100% от парите на санаториум за ветерани.
Това са любимите ми 7 филма на Джон Форд във възходящ ред.
The Quiet Man 1952 (Тихият човек)
През 1920 Форд се жени за Мери Макбрайд Смит. Той ще остане неин съпруг до смъртта си. Но през 1936, докато снима Mary of Scotland 1936 (Мери Шотландска), той се влюбва безумно в Катрин Хепбърн. Връзката им продължава пет години, през които Хепбърн е муза за режисьора. Тя става модел за Жената. Според запознати, героинята в The Quiet Man 1952 (играна от Морийн О’Хара) е проекция на Хепбърн така, както Джон Уейн е проекция на самия Форд.
Филмът е личен проект, който режисьорът се опитва да направи години наред. Цветно, романтично, сантиментално пътешествие обратно към ирландските му корени. Нетипично както за Форд, така и за Уейн, който режисьорът използва в дузина свои филми.
Fort Apache 1948 (Форт Апачи)
Филмът, заедно с She Wore a Yellow Ribbon 1949 (Тя носеше жълта панделка) и Rio Grande 1950 (Рио Гранде), е част от така наречената Кавалерийска трилогия. Сценарият почива на истински събития от американската история като битката при Литъл Бигхорн и клането на Фетърман. Един от първите уестърни, в които индианците имат лица, достойнство и мотиви, а не са единствено препускащи диваци.
Това е изследване и дори критика на различните лидерски стилове сред американските офицери. От една страна е героят на Хенри Фонда, добре образован полковник, изпълнен с високомерие към по-нисшите от него и откровено презрение към всички останали. От друга е героят на Джон Уейн, прагматичен ветеран с опит, който разбира ответната страна.
My Darling Clementine 1946 (Моя скъпа Клементин)
Хенри Фонда е шериф Уайът Ърп, заедно с братята си Морган и Върджил, той се озовава в градче на име Тумбстоун.
Джон Форд твърди, че на младини се запознава с истинския Уайът Ърп. И до голяма степен легендарната престрелка е възстановена по спомените на Ърп. Когато обаче експерт започва да намира пропуски, Форд го срязва: „Хареса ли ти филма?“. „Един от най-добрите уестърни, които съм гледал“ – казва експертът. „Е, значи всичко е наред“ – заключава Форд.
Stagecoach 1939 (Дилижансът)
Сценарият е толкова прост – дилижанс пресича прерията. „На борда“ са група колоритни характери – банкер, офицер, търговец, алкохолик, съпруга, проститутка, стрелец. Всеки един от тях се опитва да стигне някъде. Всички могат да умрат, защото Джеронимо, вождът на апачите, е поел по бойната пътека.
Филмът е първият „уестърн за възрастни“, развива жанра отвъд категорията на B-филмите. Печели две награди Оскар и още 6 номинации. Макар да е 80-ят филм в кариерата на Джон Уейн е първият, който го прави звезда.
The Grapes of Wrath 1940 (Гроздовете на гнева)
Носи втори режисьорски Оскар на Форд. Свидетелство за духа на Америка. Борбата на малкия мечтател да достигне голямата мечта.
И Стайнбек, и Форд обичат земята, вярват в общността. Било то семейство, група войници в откъснат пост или мигранти, натоварени в малък камион. Филмът, освен че е достижение в кинематографията, дава възможност на всички актьори да дадат най-доброто от себе си.
The Man Who Shot Liberty Valance 1962 (Човекът, който застреля Либърти Валънс)
Джон Уейн и Джеймс Стюарт в история за възмездието и сблъсъка между Закона и Закона на силата. Не. Никой от тях не е Либърти Валънс. Лий Марвин е в ролята.
Някои сравняват този скромен уестърн с „Държавата“ на Платон. Подобно на нея, той анализира природата на реда и справедливостта, устройството на обществото, ролята на свободните хора в него. Филмът е черно-бял, поради липсата на бюджет. Това обаче е предимство, защото всички звезди са над 50 години, а играят млади герои, някои от тях юноши.
The Searchers 1956 (Следотърсачите)
Двучасовата одисея проследява ветеран от Гражданската война (Джон Уейн), който се впуска в петгодишно издирване на отвлечената си племенница.
Форд използва богатството на Technicolor, за да създаде един от най-въздействащите и копирани филми в историята на киното. Десетки, а може би стотици, са произведенията, които го цитират. Ще откриете части в Lawrence of Arabia 1962 (Лорънс Арабски), Once Upon a Time in the West 1968 (Имало едно време на Запад), Paris, Texas 1984 (Париж, щата Тексас), Dances with Wolves 1990 (Танцуващият с вълци), множество сцени в Star Wars и даже в Avengers: Age of Ultron 2015 (Отмъстителите: Ерата на Ултрон).
Свързани публикации: