A Sun – филм, който не трябва да остане в сенките

Драмата на тайванския режисьор Чунг Монг-Хонг е възхитително кино, което повечето от нас пропуснаха.

Мартин Скорсезе – в есето си посветено на Фредерико Фелини, споделя, че напоследък киното бива систематично унижавано и принизявано до „контент“. Съдържание, което не прави разлика между Фелини, YouTube видео или реклама. Движещи се картини, които се консумират набързо и безпаметно. Кое ще гледате – решава алгоритъмът. Киното – настоява Скорсезе – е повече от „контент“.

През 2020 A Sun 2019 спечели важни награди от фестивалите в Азия, но остана незабелязан на Запад.

Филмът e история за честта, любовта, уважението и прошката. Семейна драма, чието сърце е съперничеството между двама братя. Класика за престъплението и наказанието. Анализ на мечтите, скръбта и насилието. Есе за родителството. 

A Sun 2019 проследява – в няколко години, живота на четиричленно семейство. Баща, майка и двама сина. А-Хо е по-малкият брат, който от дете е палав и непослушен. А-Хао е големият, тих и работлив брат, който въпреки бедността на родителите, успява да стане студент по медицина.

Уводният кадър е красив, шокиращ и брутален. Започваме с пороен дъжд и двама мъже на мотоциклет. Те влизат в ресторант и отрязват ръката на един от посетителите. Ръката бавно потъва в тенджера варяща се супа. Нападнатият мъж се казва Оден, това е и името на супата, в която потъва ръката. Нападателят се казва Репичка. 

Уводът е показателен за общия тон. Сериозни, тъжни, страшни теми са комбинирани с черен хумор, който убива нихилизма и пробива мрака. Това го прави по-поносим от братовчеди като An Elephant Sitting Still 2018.

A Sun 2019 е най-балансираният филм, който съм гледал напоследък. Макар да е два часа и половина и пълен със случки, филмът и за миг не става тежък. Макар да има сълзи, не е мелодраматичен. Подреден е като азиатска градина, в която можете да поседнете и се отдадете, ако не на дълбока философия, то поне на спокоен размисъл за живота. 

Докато гледах си помислих, че Tree of Life 2011 (Дървото на живота) може би е трябвало да е нещо подобно, но егоманията на Терънс Малик създава филм с преувеличено чувство за собствената си важност. A Sun 2019 е по-тих, по-скромен, но реално по-голям и истински.

Основна метафора и в двата филма е слънцето. В тайванския филм, то е наречено „справедливо“, защото свети за всички еднакво. Някои хора се радват на лъчите му, други остават в мрака. Ливанският поет Халил Джубран пише: Когато си с гръб към слънцето, не виждаш друго, освен сянката си.

Мнението ми в едно изречение:

Филм, направен за хората, които търсят нещо повече от контент.