В събота мернах класически клип на Мадона, който ми даде идея за днешния пост.
Музикалният клип увеличава видимостта на изпълнителя. Това е маркетингово средство, чиято цел е да насърчи продажбите, като привлече и задържи вниманието към продукта. За артистичните от вас – „творчеството“ на артиста.
Музикалните клипове са реклами. Много от големите в режисурата идват от света на рекламата: Ридли Скот, Ейдриън Лайн, Дейвид Финчър, Зак Снайдер, Майкъл Бей, Майкъл Ман, Гийермо дел Торо, Едгар Райт, Джонатан Глейзър и даже некомерсиалният Тери Гилиъм. Вярвам, че работата в кратки формати – 30 секунди, 45, минута-две-пет ги е направила много по-добри режисьори.
Преходът от Mtv към голямото киното не е гарантиран. Пример са Уолтър Стърн, Самуел Байер и Хайп Уилямс, които така и не пробиха в седмото изкуство, макар да са лордове на видеоклипа.
Списъкът ни е хронологически.
Майкъл Джаксън, Thriller – 1983
Режисьор: Джон Ландис
Смята се, че този мини хорър – подпечатан от гласа на Винсънт Прайс, удвоява продажбите. Thriller става най-продаваният музикален албум в историята.
Архивиран е в Библиотеката на Конгреса като: „най-известният музикален видеоклип за всички времена“.
Майкъл Джаксън, Bad – 1986
Режисьор: Мартин Скорсезе
Майкъл Джаксън обича да работи с големи имена. Клипът към Bad реално е 20-минутен филм. Сценарист е писателят Ричард Прайс, а кинематографията е на Майкъл Чапман, който има „само“ две номианции за Оскар – Raging Bull 1980 (Разяреният бик) и The Fugitive 1993 (Беглецът).
Скорсезе се нуждае от 6 седмици снимки в Бруклин, за да направи тази 80-тарска интерпретация на West Side Story 1961 (Уестсайдска история).
Мадона, Vogue – 1990
Режисьор: Дейвид Финчър
Финчър е режисьор и на клипа към Express Yourself, но аз намирам тази черно-бяла, арт деко елегантност за по-добра.
Визията е реверанс към Златната ера на Холивуд, под влиянието на титана на модната фотография Хорст П. Хорст (1906-1999), автор на над 100 корици на списание Vogue.
Джордж Майкъл, Freedom! ’90 – 1990
Режисьор: Дейвид Финчър
Един от емблематичните клипове на 90-те. Не е първият път, в който модели участват в музикално видео, но за първи път те „пеят“, а реалният изпълнител отсъства.
Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Кристи Търлингтън и Синди Крауфорд са помолени от Майкъл да участват. Опъва се единствено Еванджелиста. Тя смята, че няма нужда от повече известност – „защото вече е успяла“. По-късно ще признае, че клипът е по-важен от всички корици на списания, взети заедно.
Крис Айзък, Wicked Game – 1990
Режисьор: Дейвид Линч
Линч има няколко видеоклипа. Прави черно-бяла анимация за Моби, както и трудно сглобен клип за Рамщайн. Направен е от изрезки от Lost Highway 1997 (Изгубената магистрала). Линч е в процес на снимки, когато получава любезна покана да снима клип за немската група.
Малко хора обаче знаят, че хитът на Крис Айзък има два официални клипа. Този, който се сещате – на плажа с голата Хелена Кристенсен, е на Хърб Риц. Вторият е на Линч и съдържа сцени от Wild at Heart 1990 (Диво сърце). Явно мързелът към подобни проекти е ключов за Линч.
Ар И Ем, Losing My Religion – 1991
Режисьор: Тарсем Сингх
Сингх казва, че работата му е повлияна от индийското кино. Определя клипа като „мелодраматичен сън“.
Образите, които виждаме са проекции на произведения на Габриел Гарсия Маркес, Тарковски и Караваджо. Видеото печели всички награди през годината за режисура, арт дирекция и монтаж.
Ред Хот Чили Пепърс, Under the Bridge – 1992
Режисьор: Гас Ван Сант
Първоначалната версия е заснета само в студио, но Антъни Кийдис смята, че това я откъсва от хората и реалността. Затова убеждава режисьора да комбинират студийните кадри с такива от улиците на Лос Анджелис.
Клипът е избран за любим, от зрителите на Mtv за 1992.
Бьорк, Human Behaviour – 1993
Режисьор: Мишел Гондри
Гондри има над 30 видеоклипа за Бек, Кемикъл Брадърс, Дафт Пънк, Уайт Страйпс, Масив Атак, Кайли Миноуг… Но има един артист, който е негов правилен, точен, съвършен колаборатор и това е Бьорк.
По нейните думи това съновидение е гледната точка на животните към човека. Сюжетът е повлиян от приказката „Златокоска и трите мечки“, както и анимацията Ёжик в тумане 1975 (Таралеж в мъглата) на Юрий Норщейн. Гондри ще повтори част от визуалните си идеи в кино дебюта си Human Nature 2001 (Човешка природа), по сценарий на Чарли Кауфман.
Бийсти Бойс, Sabotage – 1994
Режисьор: Спайк Джонзи
Джонзи има три дузини клипове, доста от тях са култови. Този е един от двата най-добри.
Пародия на криминалните ТВ сериали от 70-те, която оказва влияние върху поп културата и киното. Например Дани Бойл казва, че отварящите надписи на Trainspotting 1996 (Трейнспотинг) са копирани от него. Хуморът във филми като Anchorman 2004 (Водещият), както и ексцентрично-пародийните проекти на Уес Андерсън също са повлияни.
Джъмиръкуай, Virtual Insanity – 1996
Режисьор: Джонатан Глейзър
Сюрреалистичният, трипи стил на Глейзър пасва перфектно на фънки усещането от песента.
Mtv клип на годината.
Фатбой Слим, Weapon of choice – 2000
Режисьор: Спайк Джонзи
Кристофър Уокън танцува в празното фоайе на хотел Marriott в Лос Анджелис.
Видеото е толкова просто, толкова очарователно и толкова въздействащо. Толкова въздействащо, че други клипове и реклами го пунтират. Включително проект, по който съм работил и аз. Последно го цитира парфюмът Kenzo World, ролята на Уокън е изиграна от Маргарет Куали.
Ауткаст, Ms. Jackson – 2000
Режисьор: Еф Гари Грей
Песента е посветена на разводите и разделите, на разбитите сърца. Но наличието на животни, които клатят главици в ритъм променя цялостния тон.
Хип-хоп клип на годината, както за Mtv, така и за BET.
Минт Роял, Blue Song – 2002
Режисьор: Едгар Райт
Гангстер шофьор чака тримата си съучастници – банкови обирджии. Докато си чака – пее и танцува в колата. Познато ли ви е?
Точно така. Едгар Райт използва тази идея отново за увод на екшъна Baby Driver 2017 (Зад волана).
Рейдиохед, Daydreaming – 2016
Режисьор: Пол Томас Андерсън
Клипът – към една от най-тъжните песни, които съм чувал, е симетрично депресивен.
Том Йорк отваря поредица от врати, които водят навсякъде, но никъде. Накрая влиза в дълбока, тъмна пещера и се свива в ембрионална поза до огъня.
Рик Астли, Never Gonna Give You Up – 1987
Режисьор: Саймън Уест
Rickroll-нах ви!
Трябваше да свършим оптимистично. Клипът е гледан 1 милиард пъти – от качването си в YouTube, заради превръщането му в един от първите онлайн мимове. Астли си спомня, че бюджетът за снимките е толкова малък, че той използва личните си дрехи.
Свързани публикации:
Филми прецакани от маркетинга си