Судан е на около век. За това време в държавата са произведени 8 филма. Това е осмият от тях.
Филмът на Амджад Абу Алала започва като приказка на братя Грим. Вместо принцеса, която е прокълната от орисница да заспи, когато навърши 16, имаме бебе, чиято смърт е предречена от пустинен пророк. Синът ви ще умре, когато навърши 20 – пророкува той.
You Will Die at 20 не е лесен за гледане. Бавен е. Пасивен също. Ако сте резервирани към култури доминирани от невежество, суеверие и регресивност, в които жените носят забрадки и спорадично вият към небето, ще поискате да го спрете.
Не го правете. Продължете да гледате.
Продължете да гледате, защото ще бъдете наградени. Наградата е поредица от поетични метафори за живота, поднесени с мека, изящна визия.
Светът на You Will Die at 20 е малък, затънтен, забутан, почти безлюден. Топло е, прашно, сухо. Хората са увити в тъкани и вяра.
Имаме баща, майка и син – Музамил. Бащата си тръгва, когато чува какво ще се случи със сина. Проклятието е твърде тежко, за да може да бъде понесено. Майката остава. Тя облича черно и започва да слага резки в стената на къщата – по една за всяка отминала седмица.
You Will Die at 20 е за връзката между човека и божественото, смисъла на живота, загубата на невинността. Как може да живеем, когато знаем, че ще умрем? Имаме ли свободна воля? Може ли да променим съдбата? Въпроси зададени без думи. Филмът е богат на подтекст и символизъм.
Гледната точка на Алала е близка до носталгично-меланхоличния стил на Джузепе Торнаторе. Има няколко сцени, които ще ви препратят към Nuovo Cinema Paradiso 1988 (Ново кино „Парадизо“).
Досетих се и за I Am Not a Witch 2017 (Не съм вещица) – филм заснет в Замбия, който също се бори със суеверието.
Бях изненадан и учуден, докато се наслаждавах на визията. Питах се: Как осмият филм на Судан може да е по-красив от 65% от българското кино?! Светлината, цветовете, температурата на всеки кадър са толкова… сочни. Чак дразнещо.
Обяснението е просто. Режисьорът е академично подготвен – извън Судан. Кинематограф е французина Себастиан Гепферт – Blue Is the Warmest Colour 2013 (Синият е най-топлият цвят). Филмът е направен с подкрепата на ARRI, които предоставят най-добрите си камери и обективи.
Мнението ми в едно изречение:
Живо, искрено и красиво постижение за африканското кино.