Когато Хайле Гебреселасие подобри първия си рекорд преди години, се разплаках. Не само защото обичам спорта, но и заради емоцията. Заради историята на момчето, превърнало се в един от иконичните бегачи на нашето време, благодарение на това, че тичало по 10 км до училище всеки ден. Етиопия е филм…
Вероятно това е видял и Жан Филип Вейл – продуцент и режисьор на Running Against the Wind 2019 (Бяг срещу вятъра), който във филма играе и ролята на човека, откриващ потенциал. Сред боси крака, пробити потници, пот, алкохол и много тъга. Потенциал в две линии на проявление – спорт и изкуство. На основата на тях е изграден и сюжетът.
Две момчета, братя от улицата, поемат по различен път. Единият тръгва към състезателните писти и буквално повтаря първите стъпки на великия Хайле (също появяващ се като актьор във филма).
Вторият – с поглед, насочен към арт галериите на Абу Даби, и нос към други писти, успява за кратко време да стане боклукчия и баща. Но точно в апогея на пропадането си получава подадена ръка. Финалът е горчиво-оптимистичен, тип Фатих Акин, вероятно заради немското присъствие на режисьора.
За някои официалното предложение за номинация на Етиопия за „Оскар“ за международен филм за 2020 г. е филм за истинската Африка. Земя на хора, които дори с един чифт обувки през живота си, не губят устрем в състезанието на живота. Място за артисти, които само с няколко кадъра запечатват повече смисъл, отколкото изобилстващите с техника.
За мен Running Against the Wind 2019 е лирична, красива и кинематографично богата приказка за талантите от улицата.