Моцарт композира от 5-годишна възраст, а на 6 свири пред австрийската императрица. Магнус Карлсен става гросмайстор на 13, а Пеле световен шампион на 17.
Джуди Гарланд започва да пее на 2, а на 13 вече има договор с Metro Goldwyn Mayer.
Ражда се през 1922 като Франсис Етел Гъм, най-малката от 3 сестри. Родителите й са водевилни изпълнители. Бащата е Франсис, а майка Етел и двамата я намират за грешка. Казват й, че е факт, защото абортите са забранени.
Има слухове, че бащата е хомосексуален и целият брак е само прикритие. Накрая майката го напуска. Етел се държи като мениджър на трите си дъщери, които изнасят музикални програми по вариетета и нощни клубове. Странна среда за деца. Гарланд ще си спомни, че майка й често я заплашвала с бой, ако откаже да се качи на сцената.
Триото става известно като „Сестрите Гъм“, но публиката често се присмива на името. Поне 5 теории обясняват откъде се появява „Гарланд“ – всеки иска да си припише заслуги за успеха. Майката твърди, че е защото дъщерите й са garland – венец от цветя. Певецът и актьор Джордж Джесел твърди, че той го е предложил, зад кулисите на общо представление.
Година по-късно – през 1935, Франсис избира името Джуди от популярната едноименна песен. В нея се пее: „Раят ми я изпрати, по сладка от пай“. Това си мислят и агентите на MGM, които я откриват и резервират със 7-годишен договор.
Джуди ходи на училище с други деца на кино империята – Ава Гарднър, Елизабет Тейлър, Лана Търнър. Казват й „грозното патенце“ – висока е само метър и петдесет. Луис Б. Майер, шефът на MGM я нарича „моята малка гърбушка“. След внезапната слава майка й започва да я третира като печеливш лотариен билет. Интересува се единствено от редовността на чековете.
Джуди заработва повече от всички. Снима по два филма едновременно, след като е била 5 часа на училище и 2 часа на репетиция. Работният й ден варира между 12 до 20 часа в денонощие.
От грозно патенце студиото се опитва да я превърне в красив лебед. Искат да премахнат всичките й странности – като това, че е левачка. Измъчват я, за да се научи да пише с дясната ръка. Не се получава. Пак студиото я кара да носи метални пластини в носа си, които променят формата му и след години използване го обръща нагоре. Подлагат я и на диета, която включва единствено пилешка супа, сирене, кафе и цигари. Вестниците пишат за това с насмешка.
Редовно я тъпчат с амфетамини и барбитурати. Първите, за да е енергична и слаба, а вторите, за да може да спи. Тя е алкохолик и наркоман – още през ’40-те. Прави няколко опита за самоубийство.
Част от тазгодишната Киномания бе Judy 2019 (Джуди), на режисьора Рупърт Гулд, в главната роля е Рене Зелуегър.
Филмът се развива през 1969 и покрива последните месеци от живота на Гарланд. Турнето й в Лондон, което тя предприема, защото е разорена. Разорена не като: „Не мога да си позволя да имам иконом, прислужница, шофьор и Rolls-Royce“, а разорена като: „Не мога да платя сметките и да купя храна на децата“.
Какво липсва?
Judy 2019 разчита на спомени и ретроспекции. Младата и все още бунтуваща се Джуди бива изиграна от Дарси Шоу. Това завръщане единствено в началото на кариерата прави филма по-слаб.
Да, Джуди става звезда като дете. Печели Оскар за The Wizard of Oz 1939 (Магьосникът от Оз), но продължава да снима хитове и след това. Печели номинация за A Star Is Born 1954 (Роди се звезда) и още една за Judgment at Nuremberg 1961 (Нюрнбергският процес).
Джуди танцува, пее, играе. Почти през цялата си кариера е след най-касовите звезди за студиото, като в продължение на десетилетие всичките й филми носят печалба.
Стандартът, по който е мерена са колежките й: Грета Гарбо, Хеди Ламар, Джоан Крофорд, Лана Търнър, Джийн Тиърни. Сравненията с подобна конкуренция би съкрушила всяка жена. Фактът, че Джуди не се отказва, а и често ги бие също е пренебрегнат.
Джуди е голяма – не само заради големия си глас, но и заради тежката работа, упорития труд и мъките, които понася през годините. Животът на Гарланд е поредица от удари, травми и болка. Низ от мъже и жени, които отмъкват малко по малко от нея. Докато публиката очаква жадно следващото действие. Това е нещото, което филмът игнорира, като избира да прескача единствено между Момичето и Развалината.
Judy 2019 се отказва и от реалността на ситуацията през 1969. Ще се уплашите, ако видите снимки на Гарланд от това време. Тя е скелет, кости, кокали – останки. Рене Зелуегър не е. Тя е бледа, уморена – даже с махмурлук, но това не е вид на някой, който ще умре от свръхдоза в малък, опикан апартамент. Всичко е ПР-контролирано, прочистено, дезинфекцирано от грозното, от истинското.
Във филма има момент, когато от публиката се чува тихо освиркване, защото Джуди излиза на сцената пияна. Но това е веднъж. Едно подвикване от тъмното. В реалността, тя е обиждана, псувана и замеряна с храна. Краят на филма е с публиката, която пее заедно с Джуди Somewhere over the rainbow – мило, оптимистично, feel-good.
Рене Зелуегър
Тя очевидно е подготвена. Мимиките, тиковете, нервните потрепвания, плахостта, страха, умората и даже бунтуващата се лява ръка са уловени. Актрисата иска да играе и може. Ще я номинират ли за Оскар – почти е сигурно.
Но тя или някой друг предлага и да пее. Този момент е отложен, за да бъде изненада. Рене Зелуегър е пяла и друг път – в мюзикъла Chicago 2002 (Чикаго). Там работи. Работеше и когато Хоакин Финикс играеше и пееше Джони Кеш в Walk the Line 2005 (Да преминеш границата). Тук е чуждо.
Гласът на Рене е красив, но не е достатъчно голям, а също достатъчно уморен и повреден от времето, алкохола, кафето и цигарите. Чуйте изпълнение на Гарланд от този период. Ще чуете самота, тъга, меланхолия. А под тях, съвсем леко, за част от секундата – когато гласът почти умира, ще чуете момичето, което още се бунтува и копнее за любов.
Judy 2019 е любезен филм, който ни лишава от комплексността на живота, спестява ни покъртителната истина за трагедия в която няма блясък. Трагедия грозна, заплетена и поучителна.
Свързани публикации: