Грета Гарбо – една от иконите на Холивуд, е била хомосексуална. Можела е да има всеки мъж, при нейната красота и известност – наистина всеки, но тя е обичала една жена.
Голямата любов на живота й, единствената любов в живота на Великата Гарбо е била жена – никому неизвестна шведка с непроизносимо име. Самата Гарбо е била никому неизвестна шведка с непроизносимо име, докато не среща някой си Мауриц Стилер, режисьор, който измисля този артистичен псевдоним и я взима със себе си в Америка. Във Фабриката за Илюзии всеки получава псевдоним, всеки, който иска да преуспее трябва да получи псевдоним. Това е един вид раждане на нова личност.
Човек не може да избира името си, той е просто безпомощно бебе, когато мама и татко решават под какво заглавие ще се подвизава малкото врещящо изчадие. Но по пътя към Славата държи нещата в свои ръце или поне ги оставя в ръцете на продуцентите и режисьорите, в ръцете на Метро Голдуин Майер в случая на Гарбо. Но да оставим това.
Славата? Какво означава тази дума? Това означава името ти да те надживее. Името на Грета Гарбо определено я надживява.
И какво излиза? Никому неизвестната шведка от Стокхолм успява да постигне целта си – божественото й тяло с порцеланова кожа отдавна се е декомпозирало в плодороден хумус, но Името й продължава да живее. Името й да, а душата й – дали душата й още броди сред нас? Според мен Душата на Гарбо е била доста объркана, един вид смутена от цялата суетня около тленната й обвивка. Славата изисква жертви – азбучна истина, която всяка старлетка трябва да знае. Първа жертва в битката за известност пада Името, после падат и много други неща, повечето от които дрехи, но да се върнем на въпроса за Душата.
Душата Няма Име. Душата не се нуждае от Слава и затова няма и Псевдоним. Така, че Душата на нашата Велика холивудска актриса с премрежен поглед си няма нито име, нито псевдоним. Което отново ни връща към нейната голяма любов – една жена, никому неизвестна шведка, която не успява да си спечели и грам Слава и на всичкото отгоре никога не е имала псевдоним. Да се чуди човек какво е намерила Великата Гарбо в една толкова семпла и незабележима личност. Елементарно – тя е виждала Душата й. А както вече обясних по-горе Душата няма име, псевдоним, Слава, банкова сметка, паспорт, гръдна обиколка и куп други неща. Душата, впрочем, няма и пол – важно уточнение, което не бива в никой случай да се пропуска. Защото Грета Гарбо, актрисата e имала множество любовни връзки и с двата пола. Но Душата й си е останала вярна на една-единствена друга Душа. И тук имената, псевдонимите, половете и Славата нямат нищо общо.
Всъщност Душата също е псевдоним, измислен от някой древен продуцент или режисьор, най-вероятно евреин. Душата е нещо никому неизвестно и непроизносимо като Голямата любов на една Велика шведска актриса.
P.S. В крайна сметка на Грета Луиза Густафссон й омръзва да бъде Грета Гарбо и на 36 години тя напуска Фабриката за илюзии завинаги. До края на дните си живее в усамотение, опитвайки се да отвоюва Душата си от Славата. Дано е успяла.
И друго важно уточнение – любовта на живота й се казва Мария Хелена Полак, съвсем лесно за произнасяне име, но за Гарбо си остава в графата „непроизносими”.