
Началото на 60-те години. Златната ера на Холивуд е в своя кървав залез. Само 10 години преди това Били Уайлдър го е уловил в Sunset Blvd 1950 (Булевардът на залеза) с Глория Суонсън. Нямото кино е мъртво, екранните легенди с изрисувани вежди и неземно изразителни скули са вече застаряващи матрони. Грета Гарбо, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд, Бети Дейвис – пъпчивите млади хипита с мазни коси даже не са чували за тях, а дори и да са – пет пари не дават.
Големите холивудски студия се задъхват. Могъщите им собственици – до един с еврейски фамилии, са немощни динозаври от отминала епоха. И все пак едно нещо продължава да е същото, непроменено и сякаш вечно: It‘s a man’s man’s world, както пее Джеймс Браун. Холивуд принадлежи на мъжете!

Независимо дали са мастити собственици, продуценти, режисьори или зализани актьори. Мъжете диктуват правилата, жените са декорация, скъпа мебел, красив аксесоар. И то младите жени, за старите въобще няма място – No country for old women, ако братя Коен ми позволят перифразата.
Сериалът Feud 2017- (Вражда) разказва за две велики актриси, които отказват да бъдат декорация, скъпа мебел и красив аксесоар. Това са екранните легенди Джоан Крофорд (в ролята Джесика Ланг) и Бети Дейвис (в изпълнение на Сюзън Сарандън).

Враждата между тях е легендарна. Едната е въплъщение на красотата – Джоан Крофорд, а другата на таланта – Бети Дейвис. Едната завижда на другата заради красотата, а другата завижда на съперницата си заради таланта – гордиев възел, който няма разплитане.
Двете никога не са се срещали на големия екран, никога не са снимали заедно.

Никога … до 1962 година, когато правят наелектризиращ дует в What Ever Happened to Baby Jane? (Какво се случи с Бейби Джейн?) на Робърт Олдрич. По ирония на съдбата вечните съперници в живота във филма играят сестри. За още по-голям реализъм играят сестри, които се ненавиждат.
Бети е в ролята на Бейби Джейн – посредствена бивша актриса от треторазрядни водевили, Джоан играе по-голямата й сестра – екс филмова звезда на младини, днес прикована в инвалидна количка. Филм ноар с нотки на психо трилър и хорър, проследяващ зловещите криволичения в болезнената вражда между две сестри, принудени да остаряват заедно.

Крофорд и Дейвис – заклети врагове цял живот, в действителност имат повече общи черти, отколкото различия. През 62-ра и двете са в залеза на кариерата си. Джоан е на 58, а Бети на 54 – преклонна възраст за Холивуд. И двете са еманципирани жени, които сами се грижат за финансите и децата си. Нещо напълно немислимо за 50-те години и все още неприемливо за 60-те.
И двете са заклети пушачки, и двете са отчаяни алкохолички, и двете имат по няколко неуспешни брака зад гърба си, и двете са в сложни отношения с децата си, и двете са самотни. И двете жадуват за последен шанс, за още една голяма роля, за още един Оскар преди окончателната победа на старостта.

В действителност са посестрими по съдба, играещи сестри в един филм, който им донася последна порция слава и истински признание. What Ever Happened to Baby Jane? 1962 е победа за жените в един напълно мъжки свят. Самата Джоан Крофорд открива едноименната книга и се бори с агентите и продуцентите си да я филмират. Тя сама си намира проект, сама предлага другата роля да се изпълнява от Бети Дейвис. Респект за упоритостта, амбицията и непримиримостта. Шапки долу за Джоан, която пробива тестостеронната съпротива на холивудските алфа мъжкари!
В един Холивуд, отказващ да приеме остаряването и дискриминиращ жените-актриси на възраст 45+, Джоан и Бети постигат невероятен успех и то с филм за старостта, отчаянието, бръчките и увисналите брадички. Това е истинска победа, равна по стойност на тази на суфражетките от началото на 20-ти век. Враждуващите екранни матрони се съюзяват, за да си извоюват достойни хонорари и право на глас при взимането на решения.

Кастингът е безупречен. Освен Сюзън Сарандън и Джесика Ланг, в актьорския състав блестят Алфред Молина в ролята на режисьора Робърт Олдрич, който придумва враждуващите „стари чанти“ да играят заедно; Джуди Дейвис като злата журналистка от клюкарските колонки Хеда Хопър; Стенли Тучи в ролята на циничния евреин Джак Уорнър, собственикът на студио Уорнър Брос; Катрин Зита-Джоунс като Оливия де Хавиланд, холивудска актриса от Златната ера и близка приятелка на Бети Дейвис.

Искам специално да спомена нечовешки доброто изпълнение на Джаки Хофман в ролята на Мамасита – личната прислужница, готвачка, секретарка, бодигард и единствена приятелка на Джоан Крофорд.
Няма да разказвам повече за сериала – просто го гледайте. Силен е, макар и доста тъжен. Животът и на двете героини е труден и безрадостен. Зад привидния блясък на прожекторите и славата, това са две нещастни жени, които умират сами, забравени и изоставени.
Джоан Крофорд умира от рак на 10 май 1977 г. Тя е на 73 години. Вечната й съперница Бети Дейвис също умира от рак 12 години по-късно. Епитафът на гроба на Бети гласи: She did it the hard way.
Мнението ми за сериала в едно изречение:
They did it the hard way.

P.S. Холивуд все още продължава да бъде доминиран от мъже. За доказателство нека си припомним речта на Патриша Аркет, която призова за равенство във възнагражденията на жените и мъжете (а Мерил Стрийп възторжено й ръкопляска от първи ред). В този смисъл борбата, започната от Джоан и Бети, продължава.
P.S.S. Бети Дейвис има 10 номинации за Оскар и две статуетки. Тя е била Мерил Стрийп на своете време. Между другото Мерил Стрийп е на 67 години. Последната й номинация за Оскар беше през тази година. Мерил не спира да се снима във филми. Според мен (поне отчасти) трябва да благодари на Бети и Джоан за това.
Свързани публикации:
Честито, мразя те! Големите актьори – един за друг