„Ето докъде те доведе любовта — лежиш с примка на шията, а зад теб дебне безумна жена, въоръжена с два револвера.“
Стивън Кинг – „Трите карти“
Това е история, която започва с чанта и мъж, който не знае какво да прави с нея.
Режисьорът и сценарист Гари Майкъл Шулц избира да разказва в поджанра lovers-on-the-run – съчетание между романтика и екшън кримка.
Мислете за Bonnie and Clyde 1967 (Бони и Клайд), Wild at Heart 1990 (Диво сърце), True Romance 1996 (Истински романс), Victoria 2015 (Виктория) и даже Hell or High Water 2016 (На всяка цена), макар двойката там да е от братя.
Vincent N Roxxy 2016 е колкото любовен лексикон, толкова и повест за малкия град – очевидно е влиянието на Джеф Никълс.
Емил Хърш (Винсент) и Зоуи Кравиц (Рокси) са влюбената двойка бегълци. За съжаление те споделят лоша химия, плоски диалози и различно количество артистичен опит. Хърш го може. Кравиц още се учи и не знам има ли смисъл.
Сленгът, лингото, класовият говор, кожените якета и панталони, татуировките, музиката, мъжете, жените, колите, косите, брадите, очите с опушен грим… Филмът жадува да е cool като гимназистка, но това само подчертава, че не е.
Вялото начало и успиващата среда биват компенсирани с кървав, брутално-реалистичен край. Компенсацията идва късно и не може да погаси целия дълг на загубеното ни внимание.
Шулц се стреми да постигне атмосферата на Blue Ruin 2013 или Cold in July 2014, но не успява. Не успява, защото филмът му няма поанта, връх, гледна точка. Има насилие, но не е за насилието. Има любов, но не е за любовта. Има мъжественост, но не е в центъра. Има женственост, но не е и за нея. Лъха на екзистенциален и творчески нихилизъм.
Нихилизмът не е проблем, ако имаш добри актьори, колоритни герои, яки диалози, стегнати сцени, интересна камера. Но Vincent N Roxxy 2016 няма, филмът увяхва в собствената си печална неразговорливост.
Мнението ми в едно изречение:
Винсент и Рокси са твърде тривиални, за да заслужат вниманието ви.