Двама психолози се разминават в коридора. Първият казва: „Здрасти“. Вторият нервно се усмихва, кимва и отминава. „Какво означава ТОВА „Здрасти“? – трескаво започва да си мисли той.
Джордж Вайлант е американски лекар психиатър. Много хора, които изучават психиката, избират да го правят, след като сами изживяват някакъв стрес или шок. Вайлант решава да се посвети на човешкия мозък, когато е на 11 години и баща му се самоубива.
Основен фокус на работата на психиатъра става емпиричното изучаване на защитните механизми и способите, с които се адаптираме към живота и оцеляваме в него.
Вайлант става известен с проучването си на над 700 мъже и жени, което продължава над 60 години. В първата си книга – Adaptation to Life, публикувана през 1977, той описва по-малко изследване, което обхваща 100-тина мъже, студенти в Харвард. Макар извадката да е малка и методите да подлежат на критика, той прави няколко важни заключения.
Едно от тях е, че животът – за всеки един от нас, е поредица от проблеми, разликите са в начините, по които ги решаваме. Психиатърът описва 4 типа защити, които използваме.
Най-ниското ниво на защита, което може да се развие в болест, включва: отричане и изкривяване на реалността, параноя, и проекция. Проекция е когато знаем, че сме крадци и измамници – например, но приписваме тези качества на друг. Често този „друг“ има по-висок статус от нашия. Това ни помага да се „облекчим“, че „и той е като нас“. На това ниво се опитваме да се справим с реалността като прехвърлим отговорността на някой друг.
Второто ниво на защита включва незрели техники: фантазия, хипохондрия, пасивна-агресивност, инфантилна импулсивност. Последното означава, че правим неща „на пук“ и „на инат“. Например може да се татуираме на пук на родителите си или да започнем да крадем, за да шокираме околните, за да ни обръщат внимание.
Импулсивността, комбинирана с параноя е характерна за „големите революционери и водачи“. Преди време имах колежка, която започваше да се тръшка и плаче, след допусната грешка. Вместо да поеме отговорност за нея и да се поучи, тя изпадаше в ревлива тирада, че „винаги някой се опитва да й провали кариерата“.
Третият ни защитен пояс включва невротично поведение, интелектуализация, конформизъм, репресия, изместване и дисоциация. Защитаваме се от стреса, като „се опитваме да не мислим за него“ и/или „си го изкарваме на някой друг“. Най-често човекът, който „отнася“ агресията ни е невинен. Не може да се разкрещите на шефа си, затова крещите на децата си.
Интелектуализацията – която не ми е чужда, е защитен механизъм, който е разглеждан още от Фройд. Това е опитът ни да рационализираме емоционално състояние. Начин да „спечелим време“, като се отдалечим от стреса и се изолираме от него с логика.
Четвъртият тип защити Вайлант нарича „зрели“. Те би трябвало да се развиват и подсилват с времето. Включват сублимация – способността ни да трансформираме негативна енергия в продуктивен, конструктивен проект.
Потискане – не се има предвид пасивен акт на задържане, а умението да „се скараме“ тогава, когато трябва, да се конфронтираме ефективно. Да задържим емоцията, да я отложим. Приятелка ви излага публично. Не крещите веднага пред всички. Обсъждате го по-късно на четири очи.
Очакване – което е възможно, само ако имате опит. Знаем какво ще стане, предусещаме го и когато стане – сме готови за него, вече имаме самочувствието, че ще се справим с тази ситуация.
Алтруизъм – умението да изпитваме щастие, когато работим за благополучието на другите.
Хумор – способността да виждаме смешните, комични аспекти на стресова или потенциално разстройваща ситуация.
Последната защита Вайлант определя като най-добра. И не е единственият. Зигмунд Фройд също казва, че чувството за хумор е най-съвършената ни защита. Същото мнение споделят и историкът Ричард Хофщетер, психологът Робин Скинър и австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл, който оцелява в лагерите Аушвиц, Кауферинг и Тюркхайм.
Според психолога Андрю Соломон чувството за хумор е най-добрият индикатор, че ще оздравеете, сред прекаран шок. Американският пастор Стив Гудиър казва, че хуморът ни помага да преживеем скучните времена, да се справим с трудните времена, да се наслаждаваме на добрите времена и да се спасим в страшните времена.
25 години след първоначалното си изследване Вайлант провежда интервюта с всички участници в него. Той ги пита за здравето им, професиите им, връзките им, удовлетвореността от живота като цяло. Открива, че не всички са богати или професионално успели, но над 90% от тези, които още като студенти са използвали зряла защита се чувстват щастливи.
Адаптацията ни в живота включва развитие на навици на ума и поведението, които ни помагат да контролираме продуктивно емоциите си, вместо да им позволим да ни контролират. Ще живеете по-добре, ако изберете да се засмеете, пред това да направите истеричен припадък.
Свързани публикации: