The Guilty 2021 (Виновният) е психологически трилър на Антоан Фукуа, по сценарий на Ник Пицолато и с Джейк Джилънхол в главната роля.
Участват още Питър Сарсгард, Итън Хоук, Райли Киоу, Пол Дано. Няма да ги видите, но ще чуете гласовете им. Няма да ги видите, защото The Guilty 2021 е Netflix римейк на The Guilty 2018, който бе предложението на Дания за Оскар. Нямаше никакви шансове да спечели, но веднага влезе в класацията ни за Най-добрите филми на 2018. Солиден, увлекателен, енергичен трилър.
Това е вторият датски римейк в кариерата на Джилънхол, след Brothers 2009 (Братя). Антоан Фукуа също има няколко преразказа. The Equalizer 2014 (Закрилникът) се получи страхотно, The Magnificent Seven 2016 (Великолепната седморка) не чак толкова.
Това, че нещо е преразказано не го прави автоматично добро или лошо. Репродукцията може да подчертае и развие детайли, които впечатляват преразказващия, а чрез тях да открием нова гледна точка.
Както в повечето холивудски преразкази и The Guilty 2021 разчита на повече пари, повече талант, повече опит, повече маркетинг. Повечето хора от по-големия му екип са по-известни, по-богати и по-успели от датските си колеги.
Джейк Джилънхол например има номинация за Оскар, една награда БАФТА и още две номинации. Името Якоб Седергрен не ви говори нищо. Римейкът е обречен на успех – поне на хартия.
The Guilty 2021 не е слаб филм, но е по-слаб от оригинала. Датската версия е камерна, минимал – като дизайн и среда, но и като изпълнение, и емоция. Седергрен e вдървен, ако го сравните с Джилънхол. Последният прави толкова много: крещи, псува, рита, поти се, подсмърча, кашля, дави се, повръща, реве.
Ако сте гледали лекция на Патси Роденбърг или чели нейна книга, можете да кажете, че изпълнението на Джилънхол е в „трети кръг“. Изнесено е напред, шумно, хиперактивно, цели да завладее средата. Патси би казала, че има superficial energy.
Седергрен не е „филмов“, затова е истински. Той е сега – в момента. Същото се отнася и за гласовете, които чуваме по телефона. В американската версия са актьори, които играят глас по телефона, а не глас по телефона.
В холивудския прочит бушува пожар в Калифорния. Целта му е да направи всичко по-драматично, но и логично. Пожарът е причината полицията да не може да открие бял микробус, който се движи по магистралата. Но решението – подозирам по настояване на Ник Пицолато, да се показват кадри от магистралата е толкова ненужно и слабо.
Напрежението на историята е в това, че сме откъснати от света. Един мъж седи в една стая и говори с хора по телефона. Той не знае кои са, къде са, какво се случва с тях. Заедно с него изпитваме безпокойство и безсилие, че не може да им помогнем. Това е сърцето на съспенса. Идеята да излизаме извън стаята го понижава. Разреждате виното с вода.
Мнението ми в едно изречение:
Ако не сте гледали оригинал, може и да ви хареса повече.
Свързани публикации: