Тристан и Изолда, Ромео, и Жулиета, Ана Каренина, Мадам Бовари, Кармен, и Хосе, Бони, и Клайд, Роуз, и Джак… Каква е асоциацията ви, когато чуете тези имена?
Повечето хора ще кажат, че това са големите романси от литературата, операта, киното. Пламенни увлечения, страстни връзки, ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ в чист, буен и бленуван вид.
Проблемът е, че в нито една от тези истории няма щастие. Точно обратното, пълни са с болка, страдание, скръб, мъка и гибел. Хората в тях – след кратък миг на екстаз, биват отровени, удавени, намушкани, разстреляни или… се самоубиват.
Очакването, че болката и страданието са естествена част от романтиката ми е чуждо. Мисля, че повечето хора инстинктивно се противопоставят на идеята, че може да обичаш някого, но също да си психически независим от него.
Това е скандална мисъл, която влиза в противоречие, ако не в челен сблъсък с нещата, които знаем от приказките, песните – народните, естрадните и чалгата, поезията, романтичните филми.
Идеята, че пълната любов е пълна зависимост може би идва от детските ни години и връзката с майката.
Ой, ти моме… Роб ке ти бидам*
Момците „вехнат“ по „либето“. „Огин требва да ни гори“, „рана да остане“, „до последната усмивка, до последната сълза“. Този лепкав като мед или дзифт сантиментализъм може би декларира, че пълната зависимост е правилна и морално превъзходна.
Хроническият дефицит, че сме непълни, недовършени и недостатъчни, ако сме независими ме плаши. Защото колкото по-голяма е нуждата ни от „други хора“, толкова по-голяма е нуждата ни да ги контролираме или… да ни контролират.
I don’t need you, I prefer you**
Смразява ли ви мисълта, че може да ви изоставят? Имате ли проблеми с поставянето на граници? Смятате ли, че той или тя са „идеални“ и „перфектни“? Бихте ли казали, че той или тя е „центъра на живота ви“ или „целия ви свят“? Вярвате ли, че не ги заслужавате? Чувствате ли, че „не бихте могли да живеете“ без тях?
Ако отговорите утвърдително на повечето въпроси – честито, вие сте емоционално зависими!
Има няколко сериозни изследвания, които доказват емоционалната зависимост между романтичните двойки и семействата. Рийд Ларсън и Дейвид Алмейда доказват – в началото на века, че негативните емоции на единия партньор могат да ескалират сериозно негативните емоции на другия. Но не само това, те могат да понижат позитивните чувства за дълго.
Да си емоционално независим не означава да си аемоционален. Означава да си себе си. Хората, които обичаме, са важна част от живота, но не бива да са единствената. Ако можем да сме сами със себе си, ще можем да сме и с другите, без да ги превръщаме в биберони, които залъгват емоционалния ни глад.
*Народна песен
** Валтер Рисо
Свързани публикации: