A24 е независимо студио и разпространител на филми, документалистика и ТВ програми. Основано e през 2012 с мисията да създаде пространство, в което талантливите имат свободата да са талантливи.
Целта е да се дистрибутират по дузина заглавия годишно. Изискването е, те да са оригинални. Целта е постигната. В последното десетилетие А24 произвежда и/или разпространява едни от най-интересните, смели, креативни, екстравагантни и ексцентрични филми. Работа, която изпъква, на фона от преразкази, преписвания, преправяния, претопляния, продължения и пластмаса.
А24 се откроява и с друго – дава шанс на пълни дебютанти. Нещо, което се отплаща на всички нас – зрителите.
Фактът, че централата не е Холивуд, а е в Ню Йорк също е белег, че компанията не желае да е част от машината. Апропо, А24 е магистрала в Италия, по която кара един от основателите, докато обмисля да направи собствено студио.
Най-успешният филм в историята на А24 е Everything Everywhere All at Once 2022 (Всичко навсякъде наведнъж). Носител на 11 номинации за Оскар, от които печели 7. Филмът е и най-ефективен финансово. Глобалните приходи минават $141 милиона. Не е моето, но явно се харесва. Аз предпочитам тези 24 – в ескалираща последователност.
Green Room 2015 (Зелената стая)
Сър Патрик Стюарт прави пауза между Шекспир и научната фантастика, за да се снима в grindhouse. Компания му правят Имоджен Путс и Антон Йелчин. Последният филм на актьора, преди нелепия инцидент, който отнема живота му.
Сюжетът е прост. Членове на пънк рок група трябва да оцелеят, след като стават свидетели на убийство в скинхед бар. Сценарист и режисьор е Джеръми Солние, чийто Blue Ruin 2013 също харесвам. Но не гледайте трейлъра, ще ви развали удоволствието.
The Rover 2014 (Скитникът)
Талантливият сценаристът и режисьор Дейвид Мишод събира Гай Пиърс и Робърт Патинсън в нискобюджетна, прашна, жадна, пълна с облаци мухи австралийска постапокалиптика.
Самотен мъж седи в бар. Докато си седи, някой открадва колата му. Мъжът тръгва да търси своето. Това е. Толкова просто, толкова въздействащо.
The Killing of a Sacred Deer 2017 (Убийството на свещения елен)
Предизвикателство от Йоргос Лантимос. „Предизвикателство“ не е клише. Фактът, че филмът бе сред разочарованията на годината – поне за двама гости на блога ни, е показателен.
Базиран на древногръцкия мит за Ифигения. Пълен е с метафори, съспенс и девиации, но е безсърдечен към публиката.
Lady Bird 2017 (Лейди Бърд)
Ярък, макар деривативен, представител на тийн киното.
Сърша Ронан е артистична, 17-годишна бунтарка, която съзрява пред очите ни. Изследване на характера и силен дебют за сценариста, и режисьор Грета Гъруиг.
Pearl 2022 (Пърл)
Хорър за борбата на млада жена, която се опитва да избяга от тежкия живот, изолацията и липсата на любов във фермата на родителите й. Конфликт, който я тласка към бездната на лудостта.
Миа Гот е прелестна в Pearl 2022, филмът е предговор на X 2022, но излезе втори. Ако целият беше толкова добър, колкото последните 15 минути, щеше да е в моите топ 5 за годината. Миа заслужава Оскар, дори и само заради тези 15 минути.
Slow West 2015 (Бавен Запад)
Един от най-добрите уестърни от този век.
Прилича на Уес Андерсън, но не е. Замесени са британци, което значи нихилизъм, черен хумор и сюрреализъм. Това, което липсва са клишета.
The Tragedy of Macbeth 2021 (Трагедията на Макбет)
„Зло – добро, добро и зло от едно са потекло – между тях и ний летим. Хайде, в смраден лъх и пъклен дим!“*
Братята Коен правят черно-бяла постановка, по най-мрачната пиеса на Уилям Шекспир. Сред звездния екип са Дензъл Уошингтън, Франсис Макдорманд и Брендан Глийсън. Изпъква Катрин Хънтър, която играе трите вещици. Цялото остава впечатление за отлично техническо упражнение, но сякаш e без нужната искра човещинка.
First Reformed 2017 (Покварена вяра)
Свещеник в малко градче изпада в дълбока криза на вярата.
First Reformed 2017 е един от най-добрите филми на Пол Шрейдър, реминисценция на собствените му култови успехи. Той прави няколко прозорливи наблюдения за психиката на модерните хора. Филмът не е моноспектакъл, но се усеща като такъв за Итън Хоук.
The Witch 2015 (Вещицата)
Какъв внушителен дебют на Робърт Егърс. Бавен и психологически подмолен филм на ужасите, чиито кадри могат да бъдат изложени до картините на Брьогел и Гоя.
Направен повече за любителите на киното, отколкото любителите на хоръра, филмът се развива на граница. Линията между християнство и езичество, питомно, и диво, мъжко, и женско.
The Florida Project 2017 (Проектът „Флорида“)
Сред любимите кинотворци на Шон Бейкър са Джон Касаветис, Ерик Ромер и Хал Ашби. И това си личи. Не съм fanboy на Шон, който често се движи по границата на експлоататорското кино. Една крачка и А-ха (!) е станал Хармъни Корин.
The Florida Project 2017 е соц реализъм, който притежава странна, хиперреалистична, медитативна сила. В будизма има такава концепция – цветна проповед, когато нещата стават ясни, докато гледате розовите цветове на лотос.
A Most Violent Year 2014 (Най-бруталната година)
Ню Йорк, 1981. Амбициозен, принципен мъж се бори – със зъби и нокти, да спаси бизнеса си и едновременно с това да го запази чист, през най-криминалната година в историята на града.
Джей Си Чендор е солиден сценарист и режисьор, но филмът му остана незабелязан. Въпреки атмосферата. Въпреки отличните роли на Оскар Айзък, Джесика Частейн и Дейвид Ойелоуо. Въпреки прецизно написаните диалози. Въпреки загадката: Как да останеш морален в аморална среда? Причината е може би темпото, а може би заглавието, което ви кара да очаквате екшън. Има екшън, но той е в диалозите между героите.
Eighth Grade 2018 (Осми клас)
Автентичен, смешен, умен, филмът на сценариста и режисьор – а също професионален комик, Бо Бърнам е малък триумф за този тип кино.
Малцина улавят толкова точно безпокойството, неудобството и конфуза на порастването. Елси Фишър играе Кайла Дей, интровертна тийнейджърка, която опитва да изрази себе си, чрез своя YouTube канал.
Hereditary 2018 (Наследствено)
Филм на ужасите, който можеше да вземе Оскар, ако не беше филм на ужасите, а мистерия-драма. Тони Колет е чудовищно добра.
Съспенс кошмар с паранормални обрати. Ари Астер успява да ни вкара вътре в кадъра, да ни натовари с тежко, тягостно очакване за нещо ужасно, което ще ни се случи.
Ex Machina 2014 (Бог от машината)
Млад програмист на име Калеб (Домнал Глийсън) е избран – чрез лотария, да прекара седмица в имението на шефа си Нейтан (Оскар Айзък), гений и собственик на глобален софтуерен гигант.
Повече стилен, отколкото умен и повече елегантен, отколкото изненадващ – дебют на сценариста и режисьор Алекс Гарланд. Филмът е още по-актуален сега, когато съмнението и страхът, които изпитваме към технологиите с Изкуствен интелект са на път да станат паника. Пълното ревю е тук
Waves 2019 (Вълни)
Брат и сестра съзряват в сянката на суров и строг баща.
Подценен филм на Трей Едуард Шулц и потресаващо добра роля на Стърлинг К. Браун. Филм, който те смазва, за да те възвиси с надежда. Вълни от емоция и музика.
Minari 2020 (Минари)
Имигрантско семейство се впуска в приключението да открие своята Американска мечта.
Деликатен и тих филм, който ви изпълва с покой и щастие в края си. Minari 2020 ме впечатли със своя хуманизъм в една година на кризи, скандали, експанзивна агресивност и противопоставяне.
A Ghost Story 2017 (Призрачна история)
Това е филм с призрак, но не е филм на ужасите. Той е за любовта, смъртта, загубата, самотата и времето.
Тъжен, смешен, тежък, тих, красив и даже ретро. С квадратен формат 1.33:1 и заоблени ъгълчета на екрана от времето на немите филми. Най-доброто попълнение в творческата биография на Дейвид Лаури. Пълното ревю е тук
Krisha 2015 (Криша)
Победа за тихото кино. Независим и евтин филм – заснет е за 9 дни, струва едва $15 000.
Трей Едуард Шулц е режисьорът, сценаристът и актьорът в една от централните роли. Той умело създава усещане за стрес, клаустрофобия, излизане извън релсите, непредсказуемост. Какво гледаме – черна комедия, драма, потенциална трагедия, филм на ужасите? Шулц ни държи на пръсти. Пълното ревю е тук
Enemy 2013 (Враг)
Адам Бел (Джейк Джиленхол) е невротичен преподавател по история, който живее в déjà vu. Изнася една и съща лекция в една и съща зала, пред една и съща дъска. Прибира се по един и същ път, на едно и също място. Там – в едно и също легло, прави един и същ секс с една и съща жена…
Денис Вилньов ни дава един от най-добрите филми на 2013. Филм от подсъзнанието на мъжа, който всяка жена трябва да види. Пълното ревю е тук
Aftersun 2022 (Под слънцето)
Гледаме видео записи от лятната ваканция на млад, разведен баща и 11-годишната му дъщеря.
Шарлот Уелс създава кино спомен, който може да те сгрее отвътре или напълно да те разкъса. Скромен – като мащаби, интимен – като усещане, психологически шедьовър. В личният ми топ 5 за 2022
Under The Skin 2013 (Под кожата)
Третият филм на Джонатан Глейзър. Феноменална роля на Скарлет Йохансон, която кара бял микробус по улиците на шотландски градове.
Ако не сте чели книгата на Мишел Фейбър, по която е филмът, ще бъде трудно да разберете какво става – поне в началото. Невероятен кино експеримент, който, поне за мен, е повече от успешен. Филм без думи, който не спира да говори. Пълното ревю е тук
Locke 2013 (Лок)
Мъж, магистрала, кола, телефон – история. По-малкото е повече.
Стивън Найт и Том Харди ни предлагат разказ с минимална декорация и максимално въздействие. Почти цялата история (85 минути) се развива в автомобил. Locke 2013 е заснет за 8 нощи. Харди работи 6 вечери, като изиграва целия филм – без прекъсвания, два пъти всяка вечер. Висококачествено британско кино, изключителен моноспектакъл на Харди. В личния ми топ 5 за 2014. Пълното ревю е тук
The Lighthouse 2019 (Фарът)
Двама мъже – млад (Робърт Патинсън) и стар (Уилям Дефо), застъпват за 4-седмична „вахта“ на морски фар. Фарът има постоянен глад, който мъжете засищат с въглища и пот. Не стига че всичко е мръсно, мизерно, влажно и мразовито, но старият мъж е ужасен съквартирант.
Филмът на Робърт Егърс ме плени, накара ме да чета и мисля. Живописен, свръхестествен и отлично изигран. Метафизична вибрация от съновидения, митология, илюзии, блянове, Херман Мелвил и Карл Юнг. Топ 5 за годината. Пълното ревю е тук
The Lobster 2015 (Омарът)
Изоставен мъж – в съответствие със законите на Града, е изпратен в Хотела, където е длъжен да си намери партньор в срок от 45 дни. Ако не успее, ще бъде превърнат в животно по избор, което ще бъде прокудено в Дивото.
Йоргос Лантимос пише и заснема умна, мрачна, откачена, но човеколюбива сатира за съвременното общество. Отлична идея. Доказателството е, че разделя зрителите на два лагера, които силно любят и мразят. Шедьовър на абсурдизма. Пълното ревю е тук
Нужен е баланс
Това са 5-те най-лошите филми на A24, от тези, които съм гледал… А съм гледал почти всичко.
The Bling Ring 2013 (Блясък) – София Копола фабрикува безцелен и безчувствен филм, кух като лейка, но много по-безполезен.
The Vanishing of Sidney Hall 2017 (Изчезването на Сидни Хол) – фейк филми. Микс от други филми и мелодрама, която е монтирана в поредица от кадри, които скачат напред-назад из времето. Екипът от актьори е приемлив, но героите са тенеке. Сидни Хол изчезва, заедно с качественото кино.
A Glimpse Inside the Mind of Charles Swan III 2012 – Процедурно, това е първият проект на А24. Студиото се доверява на друг Копола – Роман. Той обещава колоритна, креативна комедия с Чарли Шийн, Бил Мъри и Патриша Аркет. Доставя кафява купчинка от псевдоартистизъм, нарцисизъм и самомнение. Боклук.
Equals 2015 (Равни) – филм с Кристен Стюарт, актрисата аналог на пластмасова вилица. Саркастично е, че човешко същество лишено от емоция играе човешко същество без емоции – и се проваля.
Spring Breakers 2012 (Купонджийки) – отвратително, дехуманизиращо, експлоататорско изживяване, без сценарий или смисъл. Като порно вариант на Терънс Малик.
Свързани публикации:
Moonlight 2016 (Лунна светлина)
*„Макбет“ – Уилям Шекспир, превод Валери Петров