Омарът

Жена кара в дъжда. Капките удрят по запотените стъкла, а жената е тиха. Тя спира и излиза навън. Ние оставаме вътре. През танцът на чистачките виждаме как жената се приближава към ливада с няколко магарета и… хладнокръвно убива едно от тях с три изстрела.

The Lobster 2015 (Омарът) на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос е най-смелото, оригинално, творческо и различно нещо, което гледах през 2015-та. Аплодирам го, чрез това ревю, което е моя интерпретация и разкрива голям част от сюжета.

Синопсисът

Изоставен мъж, в съответствие със законите на Града, е изпратен в Хотела, където е длъжен да си намери партньор в срок от 45 дни. Ако не успее, ще бъде превърнат в животно по избор, което ще бъде прокудено в Дивото.

Мъжът

Колин Фарел е Дейвид, архитект на средна възраст. Той носи сак, сако, очила, мустаци, коремче и никакво желание да плаче. Дейвид е прибран в бял бус, който го извежда от Града и извозва до Хотела.

Градът

Човешкият живот се люшка между два полюса – движение и уседналост. В The City in Hostory Луис Мъмфорд пише, че това е дилемата, която винаги сме имали – мобилност или сигурност, неподвижност, или приключение.

Градът е място на комуникация, на светски ценности, на технологии, на шум и на амбиция. Градът са хората. В The Lobster 2015 градът е сиво-зеленикав, стъклен и студен.

Хотелът

Хотелът е извън града. Хотелът е в пусто, празно, мокро място. Йоргос Лантимос избира да снима в Ирландия и с естествена светлина, което допълнително угнетява атмосферата.

Често, когато сънищата се развиват в хотел, сънуващият попада в ситуации, в които някой или нещо се опитва да го промени. Героите в такива сценарии трябва да се адаптират към новата среда. Ave, Стенли Кубрик!

Така и Дейвид, трябва да се адаптира към това  абсурдно място, което обаче има своя логика. Хотелът дори е „свръхлогичен”, бюрократичен и тоталитарен. Например, когато Дейвид се настанява отговаря на поредица интимни въпроси, зададени с клинична точност. Той казва, че приключилата връзка е продължила около 12 години. Жената от информацията изисква точни данни – 11 години и 1 месец, казва Дейвид.

Той може да избере какъв иска да бъде хетеросексуален или хомосексуален, но бисексуалното е недопустимо. Дори половинките номера на обувките са забранени – може да носи или 44-ти, или 45-ти номер.

От управителката на Хотела (изключителна роля на Оливия Колман), той научава, че ако бъде превърнат в животно, може да се чифтоса само с животно от същия вид, „защото хипопотам не може да живее с камила – това би било абсурдно.”

Стая 101

Дейвид е регистриран в стая №101 – директна препратка към „1984” на Джордж Оруел.

Стаята на Оруел се намира в Министерството на Любовта. Тя е стая за изтезания, в която Партията се опитва да пречупи затворниците, чрез техните кошмари и фобии.

Езикът

Езикът е продължение на Хотела. Всички говорят като в български филм, сякаш четат удостоверения, разписки и служебни бележки. Този административно-делови стил, лишен от метафори, страст и фантазия, създава чувство за неловкост и абсурд. Черният хумор преобладава.

Омарът

Когато управителката на хотела пита Дейвид в какво животно избира да се превърне, ако престоят му е неуспешен, той казва „омар”.

Отличен избор – казва управителката – повечето хора избират „куче”, затова светът е пълен с кучета. Дейвид пояснява, че омарите имат синя кръв – като аристократите, живеят дълго – към 100 години, и запазват докрай половата си мощ.

Омарът е популярен сюрреалистичен символ. Любим е на Салвадор Дали. Художникът харесвал животните, защото носят скелета си навън. Омарите живеят в черупка, те са защитени – поне привидно, от въздействията (и емоциите) на външния свят. Те оцеляват на дъното на водната стихия, която е символ за интуиция и чувства. Омарите на Дали носят и силно еротично послание.

Но защо хората стават животни?

„Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.” – така започва „Преображението” на Франц Кафка, друг авангарден за времето си разказвач.

Грегор се превръща в хлебарка като протест или поне отказ да се подчини на обществените ценности и норми. Един регресиращ Суперчовек на Ницше. Чрез тази алегория Кафка коментира теми като алиенацията, дехуманизацията, абсурдната, репресираща и заробваща структура на семейството, работното място и колективното общоприето.

Йоргос Лантимос прави същото. Коментира – чрез антиутопичен фарс, повърхностния, нечовешки, безличен начин, по който хората са „дълъжни” да открият любовта и да намерят „половинката си”. Сайтове за запознанства, алгоритми и апликации, които търсят максимално съвпадение и общи интереси.

Останалите

Именно затова всички хора в хотела имат една – дефинитивна, характеристика. Куцащият мъж, чиято майка е станала вълк, който той желае да прегърне, но не може. Същият куцащ мъж, който е имал куцаща жена. Фъфлещият мъж. Плешивият мъж. Жената, която обича бисквитки – орално фиксирана и мазохистична. Жената, която кърви през носа. Жената, която има красива коса. Безсърдечната жена.

Всички са определени от едно единствено нещо и са обречени на самота, докато не открият някой, който има същото нещо. Така Дейвид, който е късоглед среща в гората Късогледата жена (Браво, Рейчъл Вайз).

Гората

Първата половина на филма се развива в Хотела – свят, в който всеки трябва да бъде съчетан по двойка. От гледна точка на темпото тази част е много по-интересна и забавна от втората, която е в Гората, нея намирам за ненужно бавна.

В Гората се крие съпротивата на самотните. Тук те са свободни да живеят по единично и като хора. Това партизанско движение е примамливо, но Дейвид скоро разбира, че и то има своите правила. Например хората могат да слушат само електронна музика, за да не танцуват по двойки.

През деня самотните биват ловувани от обитателите на Хотела. Ловците получават още един допълнителен ден престой, за всеки уловен самотник.

Гората, като литературна метафора, предлага закрила, убежище, свобода. Но също, тя е място за личен ад. В българския език съществува израза „вдън гори тилилейски”, имаме го заради Елин Пелин. В горите тилилейски расте тилилеят – почти приказно дърво, което може да те излекува или убие.

Дейвид разбира, че и този свят няма да го облекчи, защото е пълен с наказания, насилие и жестокост. В него хората говорят със знаци и жестове, за да не ги санкционират, че са влюбени.

Краят

The Lobster 2015 – въпреки че е абсурден, чете любовта по учудващо реалистичен, зрял начин. Любовта е сляпа – Лантимос превръща клишето в реалност и ослепява любовта на Дейвид. Готов ли е и той да ослепее за нея?

Краят е в стил Inception 2010 (Генезис) и зависи от състоянието, в което са зрителите. Дали живеете сами, дали това ви харесва или копнеете да сте в двойка? Дали сте в двойка, но мечтаете да живеете сами? За едни краят може да е пълен с надежда (която иронично тук ще бъде слепота), а за други с трагедия.

Мнението ми в едно изречение

Откачена, умна, мрачна, но човеколюбива сатира на съвременното общество.