Мазето e склад за нещата, които са ни твърде свидни или твърде тежки, за да изхвърлим. Лобно място на нашата плюшкиновщина. Българското мазе е също „зимник” – място, където съхраняваме критични запаси от лютеница и компот, вино, и ракия.
Улрих Зайдл решава да погледне в тайната, таяща табута тъмнина на австрийските мазета.
-
Im Keller 2015 - Оказва се, че роднините на Адолф Х. използват сутерена като землянка за хобити, като хижа за хобита, като заслон за хищната им същност.

Приземното помещение на австрийската къща и австрийската душа таи грозни, мрачни, смешни, отчайващи неща, поливани с много алкохол и кич. Кич, който може да роди само Австрия – тази година бях там, видях, убедих се.

Im Keller / In the Basement 2014 показва перверзия, парафилия, фиксация, фетишизъм, ексхибиционизъм, садомазохизъм, нацизъм, битов алкохолизъм, абсолютизъм, архаизъм и бюргерски естетизъм.

Погледът на режисьора е клиничен, садистичен, воаьорски.

В мазетата се чуват малко думи и малко стенания. Витае студенина и самота.

Всеки кадър разказва без думи. Всяка композиция съдържа мини филм, след който по-трудно вярвате на статистиката, че Виена е най-добрият град за живеене в света.

Режисьорът желае да бъде филмов Фройд, който разследва подсъзнателните зандани на душата, но свършва като филмов Маркиз дьо Сад. Поне аз останах с впечатлението, че Зайдл се възбужда от света на Йозеф Фрицел и Волфганг Приклопил. Той го манипулира, аранжира и стилизира – преди визуално да го анализира.
Мнението ми в едно изречение:
Интересен документален филм, пълен с подземни образи от забравени кошмари.
Свързана публикация:
One thought to “Im Keller – Какво живее под шницела и щрудела?”